Ето кои имена празнуват имен ден на 17 януари – традиции, обичаи и смисълът на Антоновден
На 17 януари българите означават Антоновден – празник с дълбоки корени в националните вярвания, обвързван със здравето, дома и предпазването от заболявания. Денят е отдаден на преподобни Антоний Велики – един от най-почитаните християнски светци и считан за създател на монашеството.
фотография: Sofia Photo Agency, архив
На този ден честват всички, които носят имената: Антон, Антония, Антоан, Антоанета, Антонина, Тони, Тоня, както и техните производни.
Какво символизира празникът
В националните вярвания Антоновден е тясно обвързван със здравето и отбраната от заболявания, най-много от чумата, наричана „ лелята “. Според поверието тя обикаля домовете и би трябвало да бъде „ умилостивена “, с цел да не носи заболявания и злощастие.
Затова денят се уважава строго – не се работи, не се пипат остри предмети, не се шие и не се преде, с цел да не се „ сърди заболяването “.
Обичаи и обичаи
Един от най-характерните традиции на Антоновден е месенето на обредни питки. Те се намазват с мед или се поръсват със захар – знак на сладостен и здрав живот. Част от питката се раздава на съседи и близки „ за здраве “, а друга се оставя вкъщи – като отбрана за фамилията.
В някои краища на България имат вяра, че който съблюдава празника, няма да боледува през годината. Затова Антоновден е считан за начало на поредност от „ здравни празници “, продължаващи и на идващия ден – Атанасовден.
Според остаряло вярване: „ Антон чумата лекува, Атанас я изпраща “ – израз, който демонстрира какъв брой мощно празниците са вплетени в националното схващане за здраве, баланс и отбрана.
Знаете ли, че…
Името Антон произлиза от латинското Antonius и значи „ скъп “, „ безценен “. В предишното хората вярвали, че в случай че на Антоновден се работи, заболяванията ще „ влязат в къщата “. Медът, с който се мажат обредните питки, символизира сладостен живот, здраве и благополучие. В някои региони на България празникът се назовава още Лелинден, поради вярването в чумата като женски облик – „ лелята “.
фотография: Sofia Photo Agency, архив На този ден честват всички, които носят имената: Антон, Антония, Антоан, Антоанета, Антонина, Тони, Тоня, както и техните производни.
Какво символизира празникът
В националните вярвания Антоновден е тясно обвързван със здравето и отбраната от заболявания, най-много от чумата, наричана „ лелята “. Според поверието тя обикаля домовете и би трябвало да бъде „ умилостивена “, с цел да не носи заболявания и злощастие.
Затова денят се уважава строго – не се работи, не се пипат остри предмети, не се шие и не се преде, с цел да не се „ сърди заболяването “.
Обичаи и обичаи
Един от най-характерните традиции на Антоновден е месенето на обредни питки. Те се намазват с мед или се поръсват със захар – знак на сладостен и здрав живот. Част от питката се раздава на съседи и близки „ за здраве “, а друга се оставя вкъщи – като отбрана за фамилията.
В някои краища на България имат вяра, че който съблюдава празника, няма да боледува през годината. Затова Антоновден е считан за начало на поредност от „ здравни празници “, продължаващи и на идващия ден – Атанасовден.
Според остаряло вярване: „ Антон чумата лекува, Атанас я изпраща “ – израз, който демонстрира какъв брой мощно празниците са вплетени в националното схващане за здраве, баланс и отбрана.
Знаете ли, че…
Името Антон произлиза от латинското Antonius и значи „ скъп “, „ безценен “. В предишното хората вярвали, че в случай че на Антоновден се работи, заболяванията ще „ влязат в къщата “. Медът, с който се мажат обредните питки, символизира сладостен живот, здраве и благополучие. В някои региони на България празникът се назовава още Лелинден, поради вярването в чумата като женски облик – „ лелята “.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ