Вървя, крача по Москва...
И ето аз ходя, вървя по Москва. Отново. Като в онази прелестна ария от едноименния филм. И чувството е, че съм се завърнал към нещо доста близко и скъпо.
От летище " Шереметиево " най-бързо - за към 35 мин, се доближава до центъра с аероекспреса - първокласен трен, който стопира на " Беларуската гара ".
Трябва да стигна до Творческия дом на писателите в Переделкино. Това е предградие на Москва, стига се с електричките. Бързите и съвременни влакове обслужват покрайнините на мегаполиса и са желано средство за пътешестване до работата. Оборудвани са с климатици, извънредно чисти и добре поддържани. А билетът коства безусловно стотинки.
Както Пушкин е неосъществим без Болдинската есен, по този начин и съветската литература на XX век е невъзможна без Переделкино. През 30-те години точно тук по гледище на Горки и заповед на Сталин е взето решение да бъде издигнато писателско градче. Тук е основан Литературният фонд на Съюз на съветските социалистически републики, организира се първият организационен конгрес на Съюза на руските писатели. През идващите години до 90-те тук в дървените вили живеят някои от най-големите съветски писатели. Построен е Творческият дом на писателите, а през 80-те се появява и нова хотелска част, където сме настанени участниците в събранието на Международния съюз на публичните организации " Международно Съобщество на Писателските Съюзи ". Това е правоприемникът на Съюза на руските писатели. В организацията членуват 52 креативен съюза от страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики и чужбина.
Мястото е неповторимо: вековни дървета, чист въздух и тишина. Кафяви катерици скачат от клон на клон и събират зимнина. Замислям се, че точно по тези алеи тук са се разхождали такива огромни съветски създатели, търсейки вдъхновението. Уникално прекарване! Днес всеки може да посети градчето и да преспи тук. Както и да прегледа музеите. Разбира се, и тук има проблеми със собствеността. Апетитите са огромни, не една и две значими особи желаят да вдигнат свои вили...
Събранието лишава малко повече от половин ден. Останалото време вземам решение да посветя на столицата. Вървя, вървя по Москва. За да опознаеш и усетиш Москва, няма да ти стигне и месец. Но и два дни могат да се употребяват пълноценно. Затова през днешния ден желая да видя някои неща, които не съумях при предходното си посещаване.
Тръгвам по една от най-аристократичните улици в предишното - " Поварская ", където са живеели представителите на доста знатни семейства в предишното. След това вземам решение да се спусна по " Болшая Никитская " към Кремъл. Това също е една от най-старите улици в града, множеството здания са оповестени за монументи на архитектурата. На нея се намира църквата " Болшое Вознесение ", в която е била сватбата на Александър Пушкин и Наталия Гончарова. Стигам до Кремълските стени и сигурно ще посетя Червения площад, само че преди този момент съм си сложил друга цел. Казваше се " Детский мир ", в този момент е " Централен детски магазин ". Мястото, където като дребен ме водеха постоянно родителите ми. Носталгията ме докара тук още веднъж. Магазинът, издигнат през 1957 година, е разгласен за част от културното завещание на Москва. Ремонтиран е преди няколко години. Купувам си сладолед във вафлена фунийка, но от оня, същинския, както и наливна лимонада " Буратино " - усети, които помня от детството си.
Навън е почнало да заздрачава и след носталгичните мемоари се насочвам нататък. Минавам около Болшой спектакъл. Срещу него на Театралния площад се намира паметникът на Карл Маркс, открит през 1961 година Няма по какъв начин да не си направя фотография.
Не може да не усетите хубостта на Москва, в случай че не я видите нощем. Ако през деня тя е стилна и сдържана, то нощем е очарователна и танцуваща. Градът, който в никакъв случай не спи, споделят московчани. Червеният площад е озарен от светлина. В единия му край - Държавният исторически музей. В другия - Храмът " Василий Блаженний ". По средата е мавзолеят на Ленин, а над всичко свети алената звезда на Спаската кула. Пълно е с хора - локалните са излезли да се позабавляват, а туристите - да позяпат. Целият в лампички е и известният магазин ГУМ. Днес в него се разполагат бутици на всички световноизвестни марки, тъй че визитата им, в случай че нямате пълен портфейл, не е целесъобразно. Но пък може да влезете в гастронома, който с горделивост прибавя към името си и " № 1 ". Наистина тук има и от пиле мляко, като е непокътнат старинният жанр на магазина. В ГУМ би трябвало да опитате сладоледа, който още веднъж е същински и се прави по рецепта от " това " време. Разхождам се по улица " Николская ", която е пешеходна и е цялата покрита с лампички, има и доста други осветени по този начин. Магазините и заведенията работят до късно, цялостно е с народ.
На другия ден желая да видя Кремъл от вътрешната страна. Обикалям Александровската градина и се покланям пред Могилата на Неизвестния боец, където гори Вечният огън. Опашката да се влезе в Кремъл е огромна, цялостно е с китайци. Между другото, надписите на доста места, където се чака да има туристи, са на съветски, британски и... китайски. Започва да вали, само че това не може да спре ентусиазма ми, когато влизам в Кремъл. Тук е Оръжейната палата, тук са Цар Пушка и Цар Камбана, тук са някои от най-важните съветски църкви - Успенският събор (най-старото съхранено в първичен тип здание в Москва), Архангелският (където се намират тленните остатъци на доста съветски царе) и Благовещенският (основната черква на съветските царе).
И ето ме още веднъж на Червения площад. Този път през деня. Отново е цялостно с народ. На Нулевия километър, откъдето се мерят всички пътища в Русия и който се намира пред Възкресенските врати, мятам монета с благопожелание отново да се върна. Минавам пътьом през " Охотний ряд " - прочут търговски център. След това по улица " Тверская " се вливам в потока от хора. Една от най-важните улици на Москва. Пълно е с магазини, една част са на огромни международни вериги. Тук е и зданието на Правителството на Москва, както и един от най-старите магазини - " Елисеевският ". Стигам до последната точка от проекта ми - паметника на Пушкин, ситуиран на едноименния площад. Покланям се пред гения, по-късно се спускам в метрото. И от " Беларуската гара " с аероекспреса до " Шереметиево ".
" До свидания, Москва! " - и този път времето за нашата среща беше прекомерно малко. Но знам, че отново ще се върна. Защото обичам да ходя, да вървя по Москва...
От летище " Шереметиево " най-бързо - за към 35 мин, се доближава до центъра с аероекспреса - първокласен трен, който стопира на " Беларуската гара ".
Трябва да стигна до Творческия дом на писателите в Переделкино. Това е предградие на Москва, стига се с електричките. Бързите и съвременни влакове обслужват покрайнините на мегаполиса и са желано средство за пътешестване до работата. Оборудвани са с климатици, извънредно чисти и добре поддържани. А билетът коства безусловно стотинки.
Както Пушкин е неосъществим без Болдинската есен, по този начин и съветската литература на XX век е невъзможна без Переделкино. През 30-те години точно тук по гледище на Горки и заповед на Сталин е взето решение да бъде издигнато писателско градче. Тук е основан Литературният фонд на Съюз на съветските социалистически републики, организира се първият организационен конгрес на Съюза на руските писатели. През идващите години до 90-те тук в дървените вили живеят някои от най-големите съветски писатели. Построен е Творческият дом на писателите, а през 80-те се появява и нова хотелска част, където сме настанени участниците в събранието на Международния съюз на публичните организации " Международно Съобщество на Писателските Съюзи ". Това е правоприемникът на Съюза на руските писатели. В организацията членуват 52 креативен съюза от страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики и чужбина.
Мястото е неповторимо: вековни дървета, чист въздух и тишина. Кафяви катерици скачат от клон на клон и събират зимнина. Замислям се, че точно по тези алеи тук са се разхождали такива огромни съветски създатели, търсейки вдъхновението. Уникално прекарване! Днес всеки може да посети градчето и да преспи тук. Както и да прегледа музеите. Разбира се, и тук има проблеми със собствеността. Апетитите са огромни, не една и две значими особи желаят да вдигнат свои вили...
Събранието лишава малко повече от половин ден. Останалото време вземам решение да посветя на столицата. Вървя, вървя по Москва. За да опознаеш и усетиш Москва, няма да ти стигне и месец. Но и два дни могат да се употребяват пълноценно. Затова през днешния ден желая да видя някои неща, които не съумях при предходното си посещаване.
Тръгвам по една от най-аристократичните улици в предишното - " Поварская ", където са живеели представителите на доста знатни семейства в предишното. След това вземам решение да се спусна по " Болшая Никитская " към Кремъл. Това също е една от най-старите улици в града, множеството здания са оповестени за монументи на архитектурата. На нея се намира църквата " Болшое Вознесение ", в която е била сватбата на Александър Пушкин и Наталия Гончарова. Стигам до Кремълските стени и сигурно ще посетя Червения площад, само че преди този момент съм си сложил друга цел. Казваше се " Детский мир ", в този момент е " Централен детски магазин ". Мястото, където като дребен ме водеха постоянно родителите ми. Носталгията ме докара тук още веднъж. Магазинът, издигнат през 1957 година, е разгласен за част от културното завещание на Москва. Ремонтиран е преди няколко години. Купувам си сладолед във вафлена фунийка, но от оня, същинския, както и наливна лимонада " Буратино " - усети, които помня от детството си.
Навън е почнало да заздрачава и след носталгичните мемоари се насочвам нататък. Минавам около Болшой спектакъл. Срещу него на Театралния площад се намира паметникът на Карл Маркс, открит през 1961 година Няма по какъв начин да не си направя фотография.
Не може да не усетите хубостта на Москва, в случай че не я видите нощем. Ако през деня тя е стилна и сдържана, то нощем е очарователна и танцуваща. Градът, който в никакъв случай не спи, споделят московчани. Червеният площад е озарен от светлина. В единия му край - Държавният исторически музей. В другия - Храмът " Василий Блаженний ". По средата е мавзолеят на Ленин, а над всичко свети алената звезда на Спаската кула. Пълно е с хора - локалните са излезли да се позабавляват, а туристите - да позяпат. Целият в лампички е и известният магазин ГУМ. Днес в него се разполагат бутици на всички световноизвестни марки, тъй че визитата им, в случай че нямате пълен портфейл, не е целесъобразно. Но пък може да влезете в гастронома, който с горделивост прибавя към името си и " № 1 ". Наистина тук има и от пиле мляко, като е непокътнат старинният жанр на магазина. В ГУМ би трябвало да опитате сладоледа, който още веднъж е същински и се прави по рецепта от " това " време. Разхождам се по улица " Николская ", която е пешеходна и е цялата покрита с лампички, има и доста други осветени по този начин. Магазините и заведенията работят до късно, цялостно е с народ.
На другия ден желая да видя Кремъл от вътрешната страна. Обикалям Александровската градина и се покланям пред Могилата на Неизвестния боец, където гори Вечният огън. Опашката да се влезе в Кремъл е огромна, цялостно е с китайци. Между другото, надписите на доста места, където се чака да има туристи, са на съветски, британски и... китайски. Започва да вали, само че това не може да спре ентусиазма ми, когато влизам в Кремъл. Тук е Оръжейната палата, тук са Цар Пушка и Цар Камбана, тук са някои от най-важните съветски църкви - Успенският събор (най-старото съхранено в първичен тип здание в Москва), Архангелският (където се намират тленните остатъци на доста съветски царе) и Благовещенският (основната черква на съветските царе).
И ето ме още веднъж на Червения площад. Този път през деня. Отново е цялостно с народ. На Нулевия километър, откъдето се мерят всички пътища в Русия и който се намира пред Възкресенските врати, мятам монета с благопожелание отново да се върна. Минавам пътьом през " Охотний ряд " - прочут търговски център. След това по улица " Тверская " се вливам в потока от хора. Една от най-важните улици на Москва. Пълно е с магазини, една част са на огромни международни вериги. Тук е и зданието на Правителството на Москва, както и един от най-старите магазини - " Елисеевският ". Стигам до последната точка от проекта ми - паметника на Пушкин, ситуиран на едноименния площад. Покланям се пред гения, по-късно се спускам в метрото. И от " Беларуската гара " с аероекспреса до " Шереметиево ".
" До свидания, Москва! " - и този път времето за нашата среща беше прекомерно малко. Но знам, че отново ще се върна. Защото обичам да ходя, да вървя по Москва...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ