Музеят на мината и още 50 000 истории за живота
И до през днешния ден Камбоджа не може да се възвърне от Пол Пот и неговото безумно кръвопролитие. Диктаторът може да се похвали като един от най-зловещите в света. Все още не може да се пресметна и броят на жертвите, убити по време на стотиците типове мъчения. Това е следващата страна с белези от Студената война. На нейна територия двете велики сили – Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики – се пробват да показват освен мощта си, само че и да наложат нов политически режим. Пот съумява да се наложи благодарение на алените кхмери и малко по-късно реките от кръв потичат.
Не инцидентно се носят митове за пандизите, а милиони черепи остават неидентифицирани, когато стартират да се разкриват същинските закононарушения. Когато Организация на обединените нации идва, с цел да помогне с разоражаването на алените кхмери, като не би трябвало да забравяме, че България също изпраща боен контингент в страната, се разкрива още една загадка – голяма част от територията е минирана, освен това толкоз добре, че и до през днешния ден потърпевшите не престават да се усилват. И до момента в който елементарните хора стават и отиват на работа, мислят за идната облага или за по-мащабни работни планове, един човек в Камбоджа отива в джунглата, с цел да обезврежда мини, освен това употребявайки джобното си ножче или доста остра пръчка.
Аки Ра е един от доста потърпевши от тоталитарния режим на Пол Пот. Неговите родители са грубо убити още при започване на революцията, а той самият е заставен да се трансформира в едно от децата-войници, които получават АК-47 и правото да убиват. Да приказваме за щастливо детство е невероятно, изключително след издигането на Пол Пот. Като доста други съграждани на Аки Ра, той също е обиден от глада в страната и единственият метод да оцелее още един ден е точно като убива, никой не пита дали желае. Не инцидентно по-късно се ражда кино лентата „ Полетата на гибелта “, засягащ същинската история на милионите хора, които са заровени по полетата на Камбоджа.
Исторята на господин Ра не е изключение. След като остава сирак, за него и още няколко деца се гриже жена на име Йорн. И до през днешния ден не е ясно по кое време тъкмо е роден, тъй като картонът му е от дълго време загубен. С влизането на виетнамската войска в Камбоджа, Ра се озовава в Кампучанската национална войска. Неговите съществени занимания са да слага мини на границата с Камбоджа и Тайланд. Впрочем името Аки Ра не е даже същинското му, Ра се споделя Еоун Ийк, само че се заменя с японския сан Акира и по този начин остава вечно прочут на света.
Като боец Аки Ра е сложил хиляди мини в джунглата. Нещо повече, той е бил извънредно добър в своята задача и най-вероятно мнозина са разкрили гибелта си. И по този начин през 1991 година с идването на Организация на обединените нации, точно той кандидатства за влиятелната работа по обезвреждането на мините. Цялата интервенция продължава почти година, само че когато задачата завършва, Ра продължава да търси мини в джунглата. Освен откриването на експлозива, Ра се занимава с премахването на капсул детонатора и експлозива, оставяйки единствено металното тяло. В следствие стартира да връща и празните тела, с цел да може да изкарва пари и да продължи своята работа.
Историята се разнася измежду туристите и мнозина желаят да видят младия кхмер, който има цяла сбирка. През 1999 година стартира да взима по $ на всеки искащ да се запознае с този инструмент на войната. Много скоро отваря и вратите на Камбоджанския музей на мината. Въпреки напъните му, в селата постоянно има най-малко един потърпевш кротичък гражданин. Съответно някои вождове го търсят, с цел да образова хората и да ги приготви при възможното разкриване на мина. Бившият боец припомня, че мините, които още не са експлоадирали са евентуална бомба със закъснител. Докато Ра обикаля селата и търси още мини, попада на редица осакатени и изоставени деца.
Осъзнавайки, че доста от мините му може да са помогнали за положението им, той стартира да ги взима със себе си и да ги води вкъщи, където живеят със брачната половинка му Хоурт. В момента в дома му живеят към 24 деца – момчета и девойки. Малко по-късно цифрата се усилва до 29 деца, които сега живеят в Камбоджанския музей на мината. Много скоро стартира да прибира и деца с всевъзможни здравословни проблеми, извоюваните пари от въпросния музей отиват за издържането на децата и всички посещават учебно заведение.
Приказката би звучала прелестно, до момента в който през 2001 година неговата институция не е затворена от управляващите, а той самият не лежи в затвор веднъж през 2001 година и още веднъж през 2006 година Причината е, че не е сертифициран сапьор и няма право да обезврежда мини. През 2005 година отпътува за Лондон, където да получи образованието си. През 2008 година съумява да вземе своя документ, финансиран е от редица организации на ветераните и получава правото си да отвори още веднъж вратите на музея. С помощта на новооткрит фонд за обезвреждането на мини, Ра продължава своята обиколка и стартира да обикаля селата, които съгласно управляващите са с невисок приоритет.
Още през първата година покрива 163 000 квадратни метра и разрешава на 2400 индивида да стартират да обработват площта, която преди този момент се е считала за рискова. Всичко това става допустимо против скромната сума от 4 314 $ на месец. Най-вероятно и до през днешния ден Ра продължава да обикаля територията на Камбоджа. Преди 2 години още веднъж е задържан, тъй като няма право да излага експлозиви в музея си, децата са отнети и предадени на обществени грижи, до момента в който той самият продължава да се бори със законодателството.
До през днешния ден се счита, че Аки Ра е съумял да обезвреди към 50 000 мини и с това е избавил доста животи, както и се пробва да се поправи за делата, които в миналото е правил. За страдание и до през днешния ден продължава да се бори със системата, която като че ли желае да не помни тази не толкоз красива история. Но по-важното в този случай е, че индивидът се пробва да се оправдава. Не си мислете, че неговата борба е лесна, с изключение на с посттравматичен стрес и обгазяване, Аки Ра се пробва да не помни и ужасите, на които в миналото е станал очевидец.




