И днес в поредицата ни 100 въпроса за тоталитарната държава

И през днешния ден в поредицата ни " 100 въпроса за тоталитарната страна " продължаваме с роман за зверствата на режима преди 1989 година Отговаряме на въпросите на две млади дами от София и Благоевград Екатерина Николова и Петя Д.: " Какво са представлявали лагерите на гибелта преди 1989 година и в действителност ли са приличали на концентрационните лагери на нацистите? " и " Вярно ли е, че политическите съперници на тоталитарния режим в България са били въдворявани в концентрационни лагери? "

Както към този момент стана ясно от материалите, които сме разгласили досега, в комунистическа България нямаше никакви свободи и най-много независимост на словото, както и на сдружаването. Всеки, който нарушаваше възбраната за тези свободи рискуваше да попадне в така наречен лагери. И мнозина българи са въдворени в тях, като мнозина в никакъв случай не се завръщат вкъщи. Тези лагери постоянно се назовават " концентрационни " или " лагери на гибелта ", защото имат доста общо с нацистките лагери, основани в Хитлеристка Германия.

Лагерите са една от главните опори на режима. Въдворяванията в тях и най-много страхът от тях, са един от най-важните принадлежности за поддържане на тоталитарната власт, която другояче проповядва равенство сред хората и идно всеобщо благополучие в светлото комунистическо бъдеще.

По време на комунизма на всеобщо равнище не се знае почти нищо за тези лагери. Те стават общоизвестни чак откакто режимът падна през 1989 година
Преди изборите през 1990 година Съюз на демократичните сили разгласява карта на пандизите и лагерите в социалистическа България.

За страдание в наши дни тематиката още веднъж става все по-актуална, защото определенин партии, като да вземем за пример русофилската " Възраждане " още веднъж стартират да приказват за връщането на тази процедура във връзка с така наречен от тях " национални предатели ".
Създаване на лагерите
Трудововъзпитателните лагери - Трудово-възпитателно общежитие (Трудово-възпитателни общежития) са държавна институция, част от наказателната система, съществувала в границите на тоталитарния комунистически режим в България, която играе съществена роля в налагания от него всеобщ гнет. Създадени са с Наредба-закон за основаване на трудововъзпитателни общежития през 1944 година, призната от държавното управление на Кимон Георгиев, и действат до края на режима, с особена активност до 1962 година
Кадър от лагера " Белене " от вътрешната страна през днешния ден. Снимка Българска телеграфна агенция

Целта на концлагерите е в тях да бъдат затваряни с административно решение - без правосъден развой - хора с престъпни прояви и " застрашаващи публичния ред ". Първоначалният период на затваряне е до 6 месеца, само че той може да бъде удължаван неведнъж със заповед на вътрешния министър.  Десетки хиляди пандизчии са изпратени в тези институции.

След нахлуването на Червената войска през септември 1944 година партизаните правят всеобщи репресии. В беззаконията, траяли няколко месеца след Деветосептемврийския прелом до последователното им слагане под надзор от управляващите със основаването на така наречен Народен съд в края на годината, са убити или безследно изчезнали съгласно разнообразни оценки сред 20 000 и 40 000 души. Тези кланета са интензивно насърчавани от министър-председателя Георги Димитров, към който в тези години се развива огромен фетиш към личността.

Първият концентрационен лагер е основан през ноември 1944 година в Зелендол и в него, в осъществяване на условия на примирието, са затворени 203 жители на Германия и нейни съдружници.

Официално концлагерите се основават при започване на 1945 година с декрет на регентите, по предложение на министъра на вътрешните работи Антон Югов, и по руски пример са наричани Трудово-възпитателни общежития (ТВО). Решението е утвърдено от всички партии в Отечествения фронт, в това число тези, чиито членове скоро се озовават в центровете. Една категория от пандизчиите включва сводници, изнудвачи, просяци и безделници, а друга всички тези, считани за политическа опасност за стабилността и сигурността на страната. Властта да извърши този декрет се дава на бюро Държавна сигурност в Министерството на вътрешните работи. През идващото десетилетие поредност от закони и укази ускоряват властта на държавната полиция.

Първият концентрационен лагер за политически съперници на режима е основан през януари 1945 година в Свети Врач – там са събрани към 800 души, които работят по железопътната линия Крупник - Кулата. Малко по-късно те са преместени на железопътната линия Дупница - Бобовдол - лагерът там работи до септември, като броят на затворените надвишава 1600 души. През октомври е основан нов лагер при мина " Куциян " в Перник. Към края на 1945 година броят на затворените в лагери стига 3298 души.
Лагерите стават от ден на ден
Не всички хора, избрани като нежелани са изпратени в лагери за насилствен труд. Депортация – наложително преселване в далечни провинциални региони - е различен употребен способ. Между 1948 и 1953 година към 25 000 души са депортирани.

През идващите няколко години броят на лагерите се разраства. В началото на 1947 година е основан лагер в Ножарево, Тутраканско, който за известно време е най-големият в страната - с към 2000 лагеристи през 1949 година - и е последният закрит преди " Белене ". Специален лагер за дами е основан в манастир при Търново, а през 1947 година е изместен в село Босна, Тутраканско. В началото на 1948 година, от " Куциян " е обособен нов концентрационен лагер към близкия рудник при село Богданов дол, който действа до 1951 година.

Дейността на лагерите е регламентирана с признатия през 1948 година Закон за Народната милиция, който дава законна основа на практиката за затваряне в лагери без правосъдна присъда. Той дефинира няколко категории хора, които Министерството на вътрешните работи може да задържа по административен път:

- лица с фашистки и антинародни прояви;

- изнудвачи, измамници и рецидивисти;

- сводници, сутеньори и лица, рискови за публичния морал;

- комарджии, просяци и лица със скандално поведение;

- спекуланти и черноборсаджии.

Задържанията би трябвало да стават със заповед на вътрешния министър, а при първата група и с утвърждението на основния прокурор, като срокът е до една година, само че с опция за удължение. На процедура законът постоянно е заобикалян.

При две огромни акции през 1949 година в лагерите са затворени към 4000 души, множеството от които са освободени през октомври. Това става без да се съблюдава процедурата на закона, което провокира митингите на основния прокурор. Към края на годината броят на концлагеристите е към 4500, в това число 1700 в Богданов дол, 800 в Белене, 200 в Ножарево.
Лагерът " Белене "
През 1950 година е взето решение въдворяванията да стават единствено на едно място - в лагера " Белене ", ситуиран на Персин, остров в река Дунав покрай Румъния. През есента на същата година там има 1097 лагеристи. През идващите месеци останалите лагери са закрити, като финален измежду тях е този в Ножарево, работил доникъде на 1952 година, а множеството лагеристи са трансферирани в " Белене ".

През януари 1951 година Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия дефинира нов ред за въдворяванията, които са предоставени на комисия, отпред с вътрешния министър. Тя би трябвало да преценя, кои лица не може или не е оправдано да бъдат съдени и по тази причина би трябвало да бъдат въдворени по административен път, като срокът за това е повишен на 7 години.
" Белене ". Снимка Българска телеграфна агенция

През 1952 година работи специфична комисия за обзор на заповедите за въдворяване, включваща висши функционери като члена на Политбюро Георги Дамянов и вътрешния министър Георги Цанков, която освобождава 1228 души. Към края на годината броят на въдворените е 2348, над 90% от тях по политически аргументи.

През лятото на 1953 година министър-председателят Вълко Червенков, по инструкции от новите руски управляващи след гибелта на руския деспот Йосиф Сталин, афишира на съвещание на Централен комитет на Българска комунистическа партия трудовите лагери за " произвол ". На 5 август съвсем половината политически пандизчии в " Белене " са освободени, като в лагера остават 1059 души. На 5 септември е взето решение за закриване на лагера, като малко повече от половината пандизчии са освободени, а останалите остават в пандиза и против тях стартират правосъдни процеси.

Между 1954 година и 1956 година депортациите спадат съвсем до нула. " Белене " обаче продължава да работи.
Лагерът " Белене " - втори стадий (1956 – 1962)
Лагерът в Белене е възобновен на 5 ноември 1956 година Голям брой нови пандизчии идват на острова след Унгарското въстание от 1956 година и „ престъпна вълна “ в София при започване на 1958 година Сред личностите, държани в Белене през този интервал, е Константин Муравиев, последният министър-председател на България преди Деветосептемврийския прелом. Броят на затворените нараства и през 1959 година доближава 1896 души.

През август 1959 година Политбюро взема решение да се " унищожават трудововъзпитателните общежития в страната " и множеството затворени в " Белене " са освободени или изправени пред съд. Въпреки това по преценка на вътрешното министерство 166 души са арестувани и трансферирани в новосъздадения лагер " Слънчев бряг " край Ловеч, където са употребявани за работа в каменна кариера.

През лятото на 1961 година към 300 затворнички в " Слънчев бряг " са отделени в нов в Скравена, Ботевградско, също с каменна кариера.

През ноември в Ловешкия лагер изискванията осезаемо се усъвършенстват. През пролетта на 1962 година Политбюро основава комисия, водена от члена на Политбюро Борис Велчев - считан за най-старшия партиен функционер след водача Тодор Живков, за ревизия на Ловешкия лагер, който е затворен през април вследствие на визитата на делегацията. През лагерите в Ловеч и Скравена минават общо към 1200 души, от които 149 умират принудително.
Системата на лагерите в интервала сред 1962 година и 1989 година
Интензивността на държавните репресии варира през тези години. Решение на Политбюро през 1962 година споделя, че обособен субект може да бъде затворен и назначен на насилствен труд без съд и присъда. Репресиите през този интервал са повече административни, в сравнение с политически, и на тях са подложени упрекнати в обществен паразитизъм или „ разхлабен морал “, постоянно с информация, дадена от " организациите на народа " като кварталните секции на Отечествения фронт.

През 1985 година, след началото на " възродителния развой ", на мястото на Втори обект в някогашния лагер " Белене " на остров " Персин " са изолирани без съд и присъда малко над 500 души от турското малцинство, които се съпротивляват против насилственото преименуване, провеждано от комунистическия режим отпред с Тодор Живков. През идната година те са разселени в разнообразни краища на страната.
Равносметката
През 1990 година Българска комунистическа партия се преименува в Българска социалистическа партия и назначава комитет за изследване на лагерите. Той открива, че сред 1944 година и 1962 година има почти 100 лагера за насилствен труд в страната. Между 1944 година и 1953 година към 12 000 мъже и дами минават през тези лагери и спомагателни 5000 сред 1956 и 1962 година Според един очевидец единствено в Белене има 7000 души през 1952 година Друга оценка дава общо 186 000 пандизчии през този интервал. Окончателен брой е мъчно да се откри.

---

Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.

Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.