Хващам я малко преди представление напът за Малък градски театър

Хващам я малко преди зрелище напът за Малък градски спектакъл „ Зад канала “ на чаша кафе във Flip Flop. Носи със себе си домакински кекс, който е направила за сътрудниците си. Пълна е с сила и още е с оня яркочервен цвят на косата, който помня от първата ни среща преди четири години. Хем е минало доста време оттогава, хем не напълно. Запазила своята привидна улегналост, Весела е радостна и минава през възходите и паденията, като че ли леко изтупва прахуляк от облеклата си. Получила си е премиите и аплодисментите, разочарованията и подозренията. И любовта. Онази непредвидената, хубавата, всепрощаващата. Но още толкоз доста й следва и по пътя се надявам в никакъв случай да не не помни съвета, който получава от Явор Гърдев: „ Няма по какъв начин да промениш всичко внезапно. Просто прави това, което би трябвало, и по този начин, както го чувстваш. Ти по този начин помагаш. Така променяш. “ 

Весела е един от посланиците на Нощта на театрите на 17 ноември. Ние ще сме там.

Последният път, когато се видяхме по работа, беше преди 4 години. Какво се промени за това време?

Когато се виждам на някои фотоси, разбирам за какво на опашката към този момент ми споделят „ дамата “, а не „ момичето “. И се жегвам, само че може би има аргумент, че ме назовават по този начин. Не мога да кажа, че съм се трансформирала, може би съм станала малко по-търпелива към хората, по-смирена.

Балансирана?

Виж тук натисна не където би трябвало. Балансирана не, обаче преди да стартира да изяснявам за някакъв план, нещо, което съм гледала, филм или зрелище, се пробвам да не потеглям с огромната брадва. Казвам си: не си била в това зрелище, не си била в този репетиционен развой, не знаеш за какво не се е получило. Освен това ми се случиха неща, които ме накараха да се замисля за едно от тези огромни клишета, че човек не би трябвало да съди, че в никакъв случай не знаеш какво е да си на мястото на другия. Сега по-спокойно виждам на света. Знам, че всеки има и хубави, и неприятни страни. Но към момента има и случаи, в които незабавно мога да кача градуса от 0 до 180.



Лошите моменти ли ни прекатурват визиите по-често?

За страдание, по-скоро да. Не че и положителните не ни. Човек, когато обича, си дава сметка, че доста неща нямат никакто значение, че някои дребни неща от всекидневието в действителност са бели ядове. Да, и любовта трансформира, само че по-често са неприятните моменти. Преживяваш, преживяваш и нещо в теб се трансформира.

Любовта ли те избави?

Спаси ме, да. Преди това усещах по какъв начин за някои неща обмислям доста на дребно, все мислех какво ще кажат хората, какво мислят и в един миг осъзнах, че никой толкоз не си мисли за мен и че в случай че някой приказва за някого, си е за негова сметка. Преди го преживявах, ставаше ми мъчително.

Представи си, в случай че имаме щастието да поживеем още 40 години, като се обърнем обратно, ще съжаляваме, че сме се вълнували от това.

В най-хубавите си години май доста се тормозим за нелепости и излишности .

И колкото по-рано си дадеш сметка за това, толкоз по-добре. Защото имам другари, на които искрено не им пука, и си споделям, че би трябвало да взема образец от тях. Далеч по-важно е да се замислиш с какво можеш да си потребен на хората към теб. Дали ще е с това, което правиш, или с това, което си. Да помагаш повече, да ги обичаш хората, тъй като те от това имат потребност. Имаше един филм, в който се споделяше, че като сочиш някого, в действителност другите три пръста са ориентирани към теб.

Любовта настина ли се случи, когато минимум очакваше?

Да.

Пак факсимиле.

Клишета са тези неща, тъй като са толкоз повтаряни във времето. В един миг си казваш „ е, чак пък толкоз “, само че като ти се случи на теб, осъзнаваш, че има за какво да е факсимиле. Да, по този начин те намира, неопитен. И мен по този начин.



По-търпелива, по-спокойна, а по-пораснала чувстваш ли се?

Не изключително. Но внимавам по какъв начин поддържам връзка с хората, по какъв начин ги правя оценка. Виждам, че понякога