Хубаво е да се сбъдват мечти. От години Катя Петрова

Хубаво е да се сбъдват фантазии. От години Катя Петрова желае да придвижи на театрална сцена неуместния, изпълнен с чудеса и метафори, свят на Йордан Радичков. Богдана Костуркова показва в " Артефир " постановката на Катя Петрова в Пловдивския куклен театър „ Бомбето “ от Йордан Радичков. Невероятната новела на Радичков е за първи път на сцена. 

" Катя Петрова преди години направи " Ние, врабчетата ", само че историята за Бомбето, което палеше въображението ѝ близо четвърт век, някак си все оставаше сред страниците на книгата. И ето – в Пловдивския куклен спектакъл има към този момент театър " Бомбето " по Йордан Радичков, писано е от Катя Петрова, отдадено е на обичаната ѝ учителка Юлия Огнянова. 

Много забавен е и постановъчния екип. Сценография: Рин Ямамура; музика: Христо Йоцов; хореография: Анна Пампулова; ас. хореограф: Мария Димитрова; звуков дизайн: Светлозар Георгиев; анимация: Сотир Гелев. 

Катя Петрова обича провокациите в своите спектакли и умее да построява актьорския отбор, който да диша с единно и мощно енергийно поле на сцената . Експериментът е съществена изразна чат в нейната работа и по едно и също време с това тя прави съществени проучвания в полето на знаковата конвенционалност на маската, на трансформацията . 

" Бомбето " е режисура, която е събрала есенцията на театралните ѝ търсения до през днешния ден, а силата, геният и всеотдайността на актьорите Балена Ланджева, Велизар Евтимов, Венцеслав Димитров, Димитър Николов - Шаблата, Елин Стоянова, Ивелин Николов, Мария Димитрова, Наталия Василева, Стайко Стайков е повода да се насладим на съвременна театрална приказка, в която се усеща хубостта на трагикомичната игра. 

Гротеската е главно изразно средство в този театър. В него заслужено изниква въпросът за какво би трябвало да се пиша за бомбето, а не за индивида . На сцената се споделя за гибелта на индивида, за обезличаването на индивида, потънал в материалния свят, и това със средствата на мощен, образен, прелъстителен, синтетичен спектакъл – изключително акуратен при представянето на фантазното, на красивото, на пластиката – с почитание към интелекта на фена. Получава се продан на сила от сцената към фена и назад . 

Динамично деяние, добре композирани проекти на жива игра, възкръсване на материята, прелестна изразителна музика, езикът на пластиката, играта на доста смисли, за която способства анимацията, раждат многолик живот на сцената, който увлича и не разрешава на фена да се откъсне от протичащото се там. Актьорите са като едно цяло – като всеки има своята звездна изява. 

Богдана Костуркова предвижда, че този театър ще донесе наслада освен на феновете на Пловдив, а ще обиколи страната и ще срещне феновете с най-хубавото от театъра на Катя Петрова и с мъдрите мисли на Йордан Радичков.

Снимки – Пловдивски куклен спектакъл

" Човекът постоянно си е фантазирал, че самичък избира шапката, без да си даде сметка, че шапката е, която избира индивида. Шапката язди главата на своя собственик, безразлична към това, което той си мърмори под носа. Как и за какво човек гони шапката си? Как хората стартират да изтребват шапките си, както се изтребват хлебарки. Ще попаднем в периода на голата глава, в интервала на промяната на шапките... Шапката освен е в положение да изрази всички премеждия на човешкия живот, само че и с най-голяма меродавност да очертае паниката на цяла ера. Създаването на театър по новелата " Бомбето " е предизвикателство и опция, да навлезем в онази галактика, която е Радичков и в която се оглежда времето. Това ще е трагикомична игра, в която парадоксът и гротеската ще взривят обичайния ред на нещата, с цел да покажат патологията на публичните взаимоотношения, горчивата истина за гибелта на индивида, на обезличения и изчезналия във движимостите човек. "   – Катя Петрова, режисьор на спектакъла