3 любими места в Пловдив, които да посетите още този уикенд!
„ Хубавият ден стартира с чай и приключва с вино! “ написа на витрината на едно чудно местенце в Пловдив. Аз не пия вино, само че пък запознат съм чай и това е най-хубавата чайна в която съм била, най-малко в България. Тя е едно от трите места, поради които постоянно ще се връщам в Пловдив. И въпреки че и трите са задоволително известни и явни с достолепията си, аз си имам свои аргументи.
Къщата музей на Златю Бояджиев
Златю Бояджиев е художник енциклопедист. Не зная дали това определение съществува действително, само че то му подхожда изцяло. В края на предходната година вървях на изложбата на Питер Брьогел Старши във Виена – рекордна по посещаемост за Кунстхисторишес музея – и по този мотив (преди, по време и след това) прочетох към 100 пъти, в детайли, по какъв начин Брьогел Селския, както е прозвището му, е отразил бита на нидерландските селяни от своето време с елементи, които впечатляват и през днешния ден. Наистина Брьогел е талантлив, картините му са потресаващи и на тях може да се преглеждат до безспир поговорките на родината му, игрите на децата, селските празници и по този начин нататък.
Същото и при Златю. Ето – към джамията са събрани цяла плеяда от хора, свързани с това изповедание по нашите земи – вярващи, донори, просители, християни, зяпачи, кадъни с чадърчета, турци с фесове, българи „ алафранга “, старци с чалми, инвалиди – въобще напълно брьогелов сюжет. Същото е и на хорото, където са се хванали млади и остарели, всеки на своя си „ танец “, до своите хора. А „ коленето на прасе “, с палитра от лица, измежду които добродушно гледа и самият художник. И зимата на Златю е смразяваща и напълно „ брьогелова “ и познанието му за особеностите на българския обичай е неизчерпаемо. А над стълбите в къщата му стои голямата картина на Орфей с животните, прастарата история на родния край. Когато синът ми беше дребен, тези картини му изглеждаха като приказки и той ги помни и обича и до през днешния ден. Не че България като цяло е направила даже една стотна от напъните на Белгия, а след това и на Австрия, да популяризира своя художник и да накара хора от цяла Европа да пътуват, с цел да видят картините му.
Къщата музей на Златю Бояджиев
Златю Бояджиев е художник енциклопедист. Не зная дали това определение съществува действително, само че то му подхожда изцяло. В края на предходната година вървях на изложбата на Питер Брьогел Старши във Виена – рекордна по посещаемост за Кунстхисторишес музея – и по този мотив (преди, по време и след това) прочетох към 100 пъти, в детайли, по какъв начин Брьогел Селския, както е прозвището му, е отразил бита на нидерландските селяни от своето време с елементи, които впечатляват и през днешния ден. Наистина Брьогел е талантлив, картините му са потресаващи и на тях може да се преглеждат до безспир поговорките на родината му, игрите на децата, селските празници и по този начин нататък.
Същото и при Златю. Ето – към джамията са събрани цяла плеяда от хора, свързани с това изповедание по нашите земи – вярващи, донори, просители, християни, зяпачи, кадъни с чадърчета, турци с фесове, българи „ алафранга “, старци с чалми, инвалиди – въобще напълно брьогелов сюжет. Същото е и на хорото, където са се хванали млади и остарели, всеки на своя си „ танец “, до своите хора. А „ коленето на прасе “, с палитра от лица, измежду които добродушно гледа и самият художник. И зимата на Златю е смразяваща и напълно „ брьогелова “ и познанието му за особеностите на българския обичай е неизчерпаемо. А над стълбите в къщата му стои голямата картина на Орфей с животните, прастарата история на родния край. Когато синът ми беше дребен, тези картини му изглеждаха като приказки и той ги помни и обича и до през днешния ден. Не че България като цяло е направила даже една стотна от напъните на Белгия, а след това и на Австрия, да популяризира своя художник и да накара хора от цяла Европа да пътуват, с цел да видят картините му.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ