Хубава жена в средата на 40-те с интересно скулесто сковано

Хубава жена в средата на 40-те с забавно скулесто сковано и безизразно лице, на което блестят умни и наблюдателни очи, слуша деликатно и без забележима реакция претенциозен и умел доктор, доктор Харви Калекян (Кристофър Лойд), който изчерпателно, умерено, без възторг, само че и без състрадание ѝ оповестява, че има рак на яйчниците в четвърти етап. Дали има величие, безконечен живот за душата, или всичко свършва дефинитивно с последния мирис?Така започва  (по-скоро " Остроумие " ), сниман през 2001 година от Майк Никълс като ефирен филм (мимоходом ще загатна негови исторически заглавия като " Кой се опасява от Вирджиния Улф? ", " Абсолвентът ", " Параграф 22 ", " Отблизо ", сериалът " Ангели в Америка " ), с 11 награди, в това число три " Еми ", на Екуменическото жури в Кан и за женска роля във Валядолид, и оценка 8.2 в IMdb. Боже, по какъв начин ме потресе тогава, татко ми тъкмо си беше отишъл!

Тя е Вивиан Беъринг (Ема Томпсън, велика), влиятелен книжовен академик и академични учител, именито взискателна и безмилостна на изпит, експерт по Джон Дън (онзи, със " за кого бият камбаните " ). Почти от самото начало, до момента в който губи килограми, коса, достолепие и се трансформира в скимтящо от болежка парче полуживо месо, тя е в наедрял кадър и ни приказва от екрана в упор. Прекъсвана е за малко от някогашната си професорка, страховитата, свръхерудирана, само че някак си човечна и мека Евелин Ашфорд (Ейлийн Аткинс); благата и дружелюбна общителна сестра Сюзи Монахан (Одра Макдоналд) и студения, безсърдечен и маниакално пореден в клиничното проучване на млад лекар Познър (Джонатан Уудуърд). Вивиан регистрира като голям пропуск в живота си, че и тя като Познър е " анализирала, само че не е взела участие ". Тук обаче не ни внушават, че " животът би трябвало да се живее ", че би трябвало да се радваме на всяка секунда от него и да го " изпием " без излишък, carpe diem. Очаква се да го знаем (въпросът е, че бързо го забравяме, догато някоя покруса не ни го подсети, и затъваме в безсмислени и досадни ежедневни детайлности, които ни губят скъпо време и нерви).

Нещата са по-дълбоки. Дали, както е споделил Дън, " и ти,, ще умреш " и има нещо (безсмъртие, безконечен живот за душата), или всичко свършва дефинитивно с последния мирис? Помага ли вярата или е здравословен и конструктивен атеистичният песимизъм, колкото и да е плашещ и грубо финален, изстискващ (евентуално) от нас всичко още на, безоблачен или тъмен, само че действителен свят? Именно тази алтернатива ни терзае и ни боде от вътрешната страна, до момента в който гледаме, без да виждаме, надписите. Не е ли това въпросът на въпросите?

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .