Научно-техническото ни разузнаване е работило по американски
https://pogled.info/avtorski/Hristo-Georgiev/germanski-medii-chervenite-balgarski-kompyutri-nastapvat.148024), в която създателят споделя по какъв начин нашето Научно-техническо разузнаване преодолява под негово управление глобите на Координационен комитет за многостранен контрол на (Координационен комитет за надзор на износа), т.е. жестокото ембарго на Съединени американски щати и западните страни против социалистическия лагер, чиято цел е да прекъсне неговото възходящо развиване. Как става това ще разберете от днешната обява. В нея консултантката на книгата Зоя Димитрова е присъединила мемоари на негови сътрудници, които разкриват ролята на Огнян Дойнов в икономическото ни разузнаване.. Нашите разузнавачи, от време на време даже с риск за живота си, без кой знае какви облаги, „ пробиват ” ембаргото и изпращат в родината нужното й познание и наукоемки производства. От препарати за пране до супер секретни софтуери на IBM, BASF, Simens, Тelefunken. Сдобиват се и със софтуерния пакет на „ Макдоналд - Дъглас ”. Пренасят в България и най-секретния компютър за всички времена „ VAХ 750 ”, който и Съединени американски щати, и Съюз на съветските социалистически републики употребяват за ориентиране и ръководене на ракети. И освен това - Заводът за инструментална техника стартира производството му и го продава на Съветския съюз!
Но с цел да стане това, са нужни висококвалифицирани фрагменти, които освен употребяват предоставеното им от Научно-техническо разузнаване, само че и го развиват и приспособяват за българските условия и по българските стандарти. „ Научно-техническо разузнаване работи дружно с 1000 доценти и професори, с 20 000 хабилитирани научни служащи, с 60 000 дипломирани инженери ”. Каква войска е било това. А в този момент какво е? Днешните властващи псевдодемократи стигнаха до такава степен, че жигосаха като сътрудници и хората от външно-техническото разузнаване, които дадоха толкоз доста за българската стопанска система! Че по какъв начин няма в този момент да въздишаме по социализма, макар недъзите му, които рано или късно е било неизбежно да преодолеем. И нямаше към този момент години наред научните ни институти и най-много Българска академия на науките да са последна дупка на държавния дудук с най-ниското обществено финансиране в Европейски Съюз, та даже се опитваха и да ги унищожат! В сегашните стопански условия експертите регистрират, че България е постъпила недалновидно, закривайки преди повече от 30 години Научно-техническото си разузнаване. Всяка развита страна влага в просвета и обучение, а научно-техническото разузнаване е част от националните политики в тази сфера.
Т. нар. умнокрасиви побързаха да съдят нашите разузнавачи и тогавашното ни партийно и държавно управление. Ала коя страна не е имала и няма външно научно-техническо разузнаване?! Промишленият шпионаж надалеч не е български патент. А разведката ни в активността си, както ще прочетете по-долу, е употребила американска методика, чиито правила и дейности са надалеч по-некрасиви от нашите. Но…
Това, което е разрешено на Юпитер, не е разрешено на вола.
Огнян Дойнов, „ Спомени ”, Книгоиздателска къща Труд, 2002 година
Научно-техническото разузнаване
На 1 декември 1959 година от 13-и отдел „ Икономически ” на тогавашното Разузнавателно ръководство при Комитета за държавна сигурност, след това 1-во Главно ръководство към Държавна сигурност (външнополитическото разузнаване), се отделят трима души – Панайот Радков, Георги Караколев и Любомир Михайлов. Те слагат основите на независимо звено НТО (Научно-техническо отделение), ядрото на бъдещия Седми отдел – Научно-техническо разузнаване, който се основава в края на 1964 година Неговият пръв шеф Иван Иванов обичал да споделя: „ Ние сме доста щастливи, че България е изостанала страна – всичко, което намираме на Запад, ни прави работа ” (интервю на Панайот Радков за книгата).
Това „ всичко ” е от писалки и глазури за фаянсови плочки до високоефективни варианти и до софтуера на „ Макдонал Дъглас ”…
Как новата работа си основава агентура?
„ Започнахме да инвентаризираме хората с научно-технически благоприятни условия – спомня си през днешния ден Панайот Радков - Намирахме имената им в окръжните ръководства на Министерство на вътрешните работи, в другите отдели. В Австрия и Германия имахме мощна икономическа емиграция – някой приключил Мюнхенската политехника, различен, отново българин, основал синтетичния хлорофил. Така започнахме ”…
След като България получи решаващата роля в производството на изчислителната техника, Научно-техническо разузнаване стартира работа по стратегия „ Електроника - С ”. Една от нейните цели е да сътвори IBM 360.
Други предпочитани области са фармацията, микробиологията, биотехнологиите. „ Това беше доста признателна активност – добитите ноу хау и варианти се внедряваха бързо и възвръщаемостта беше впечатляваща. Докато в региона на електронноизчислителната техника нещата се внедряваха по-бавно и изискваха бърза замяна с ново софтуерно съоръжение ” – споделя Любомир Михайлов, създател и заместник-началник на Научно-техническо разузнаване от 1982 до 1990 година По това време ембарго върху новите технологии за гражданска приложимост съществува, само че в по-лек вид. Българските експерти разполагат с директни аналози от водещите компании, които развиват изчислителна техника – IBM, BASF, Simens, Тelefunken. Осигуряват си тези аналози главно посредством смесени комисии – Държавния комитет за наука и технически прогрес ( Държавен комитет за просвета и механически прогрес) и концерните. Те дотолкоз си сътрудничат, че дискови запаметяващи устройства – Стара Загора изпраща за тествания новите си произведения в BASF и Тelefunken.
Българските институти стартират да внедряват документите на IBM, с която Научно-техническо разузнаване разполага.
Лаборатория в комбината за битова химия „ Верила “, който от началото на 70-те години е измежду най-големите „ клиенти “ на научно-техническото разузнаване
Снимка:desant.net
Определят се и обектите на Научно-техническо разузнаване за навлизане. Това са задгранични военни институти и предприятия, научноизследователски центрове и институти, висши образователни заведения, инженерно-технически организации и съюзи, лаборатории, предприятия и фабрики, организации за вписване на патенти и други.
Отговорни български държавни и публични ръководители, министри, заместник-министри, секретари на окръжни комитети на Българска комунистическа партия и по-висшестоящи от тях, учени, посланици, търговски представители, не се употребяват за решение на разследващи задания. Ако се наложи да се прибегне до тяхната помощ, за всеки обособен случай се желае позволение от Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Вербуват се за сътрудници най-вече жители на буржоазен и развити страни, най-много от средите на лицата, които работят в обектите за навлизане или имат опция да се внедрят в тези обекти. Специфика на Научно-техническо разузнаване е, че работи единствено в развити страни. В Япония да вземем за пример резидентурата е напълно от чиновници на Научно-техническо разузнаване, там няма чиновници на външно-политическото разузнаване…
През 1968 година се основава Държавно стопанско обединение „ Изот ”. Негов шеф е Михни Михнев, а външнотърговски шеф – Георги Караколев. Стоян Евтимов е първият действен служащ на прикритие в комерсиалната адвокатска фирма „ Електронни калкулатори ”.
През 1972 година в един от фармацевтичните фабрики колоси край Лондон гостува българска делегация. Един от нейните членове изостава, по-късно потапя носната си забрадка в съд с пеницилин Г 43 000 единици, чужд до тогава в България, и поставя кърпата в джоба си. У нас по това време се създава пеницилин до 20 000 единици. Делегацията напуща завода и въпросният човек незабавно се връща в посолството на България в Лондон. Там той слага кърпата в специфичен дюаров съд – тип термос, в който вариантът може да се резервира до 24 часа. Пеницилинът отпътува за България с дипломатическата поща. По-късно той е внедрен и в завода в Разград стартира производството му. „ Човекът с кърпата ” е жив и през днешния ден. За своите достижения става единственият воин на социалистическия труд в НТР…
Научно-техническо разузнаване работи дружно с 1000 доценти и професори, 20 000 хабилитирани научни служащи, 60 000 дипломирани инженери. На Пловдивския панаир през 1979 година от 22 златни медала 17 златни медала са за него.
Изграден е уред от съветници, офицери от Научно-техническо разузнаване, към министрите на електрониката и електротехниката, на химическата индустрия, на машиностроенето и на Националния аграрно-промишлен комплекс. Те осведомят Научно-техническо разузнаване за потребностите от високотехнологични артикули, които тези министерства изпитват.
Управление научно-техническо разузнаване (УНТР) към Първо главно управление (на ДС) – Държавна сигурност
Снимка:wars.bg
През 1977 година Огнян Дойнов поема управлението на работната група за съгласуваност и внедряване на научнотехническия прогрес… Десетимата сътрудници в групата работят по консолидираното и създаването на няколко национални стратегии – за развиването на биотехнологиите, на оптикоелектронната и лазерната техника, за новите материали. Групата образува съображения за одобряваните по-късно национални стратегии, осведоми какви са международните трендове и и икономическите разчети…
Кое постанова основаването на тази група?
„ Дойнов имаше ясна увереност, че България разполага с лимитирани материални и човешки запаси и че единственият метод страната да се развива по-нататък е да се даде приоритет на производства на основата на високотехнологически разработки – споделя Петър Цанков, политически консултант на Дойнов от април 1976 година до началото на 1989 година – Ние не можехме да вървим по пътя на Съюз на съветските социалистически републики, защото не разполагахме с толкоз човешки и материални ресурси… ”
Работната група е изпълнителниятработен орган на партийно-държавната комисия по научно-техническата политика, чийто ръководител е Тодор Живков. През разнообразни интервали в комисията работят изтъкнати и водещи учени, експерти в обособени институти на Българска академия на науките и във внедрителските центрове. Неин член е и началникът на Научно-техническо разузнаване.
…От 1977 година Огнян Дойнов поема и стратегическото управление на Научно-техническо разузнаване. До 1987 година, когато Андрей Луканов заема мястото му, с цел да остане до края на 1989 година, Дойнов има цялостна информация за всяка задача, по която работи Научно-техническо разузнаване. Андрей Луканов не е бил непознат на работата на Научно-техническо разузнаване, само че в никакъв случай не е и бил в кухнята на взимане на решения като Дойнов.
Някои значими решения „ Б ” на Политбюро, свързани с научно-техническото разузнаване, се взимат единствено от трима членове на Политбюро – Тодор Живков, Огнян Дойнов и Димитър Стоянов.
Дойнов координира тази активност и рапортува директно на Първия.
„ Той определяше съответно кои разработки, кои технологии, за какви цели и произвеждане биха могли да се употребяват и къде. Той изясняваше и уточняваше детайлностите с министерствата или с групата по научно-техническия напредък към Централен комитет – спомня с Петър Цанков – Когато имаше потребност, се събираха при Първия и там вземаха решения. ”
Придобитите от Научно-техническо разузнаване високи технологии икономисват доста значимо време на българската просвета и стопанска система.
„ Имаше огромна ревнивост от страна на българските учени. Те обещаваха да вземем за пример да създадат нещо за една година. Когато това не ставаше и ние домъкнехме готовата нова технология, те се дразнеха, тъй като им подбивахме престижа. Огнян Дойнов доста ни защитаваше ” - спомня си Владимир Москов, резидент на Първо главно управление (на ДС), Първо основно ръководство, за Югоизточна Азия…
В началото на 80-те години Съединени американски щати стягат режима на възбрана на профилирано съоръжение.
Координационен комитет за многостранен контрол на изважда Списък „ В ”.
Международната комисия за надзор върху износа Координационен комитет за многостранен контрол на е основана с формалната цел да се спре продажбата на социалистическите страни на технологии, съоръжение, материали, произведения, промишлена продукция, техническа и технологическа документи с двойно предопределение – за гражданско и за военно предопределение. Комисията уголемява функционалностите си – тя постанова ембарго във всички области на промишлеността, които могат да обезпечат стопански разцвет на социалистическите страни.
Не единствено това – Координационен комитет за многостранен контрол на е механизъм, с който Съединени американски щати управляват достъпа и на своите сътрудници на пазара на социалистическите страни. Привидно страните по Координационен комитет за многостранен контрол на извършват доста прецизно разпоредбите на организацията. Но въпреки това, „ сме докарвали контейнери съоръжение ” – спомня си Любомир Михайлов. Списък „ В ” на неразрешените за експорт артикули съставлява два дебели тома. Забраната се простира от цифрова телекомуникационна техника, компютри, прецизни металорежещи машини с цифрово програмно ръководство, съоръжение за микроелектрониката до съоръжения за фармацевтичната индустрия, високопроизводителни тъкачни станове, компютъризирана здравна техника и варианти за произвеждане на антибиотици и други медикаменти.
Контролът за спазването на ембаргото е предоставен на ФБР и аналогичните специфични служби на западноевропейските страни, Япония, Канада и Австралия.
Съвсем естествено, за превъзмогването на наложените ограничавания са привлечени българските специфични служби. Те са обучавани по необятно употребяваната на Запад и в частност в Съединени американски щати методика за индустриален шпионаж.
Научно-техническо разузнаване доставя „ ембаргово ” съоръжение и документи за тези производства, които имат решаващо значение за стопанската система на България и образуват забележителна част от националния ни приход – изчислителна техника, микроелектроника, телекомуникации, произвеждане на прецизни машини, материали и химикали, фармация, микробиология, военна индустрия.
Научно-техническо разузнаване преодолява ембаргото на фирмено ниво, в Япония и в някои други страни – и на държавно ниво.
От 1975 до 1980 година Владимир Москов, чиновник в Научно-техническо разузнаване от 1969 до 1990 година, е първи секретар и заместник-търговски представител в българското посолство в Токио. Запознават се с Огнян Дойнов в Япония… През 1975 година Огнян Дойнов към този момент е наясно, че му следва да работи с Научно-техническо разузнаване.
„ Той беше разпитал в посолството за индивида, който ще дава отговор за електрониката. Искаше да се срещнем, да се запознае с моите хрумвания и да ми даде някои негови контакти – споделя Владимир Москов. – Моята цел беше ясна – да осигурим на дискови запаметяващи устройства технология и съоръжение за произвеждане на магнитни дискове. За тази работа изхарчихме един милиард $, а печелехме по три-четири милиарда преводни рубли годишно. Всичко беше под грубо ембарго. Бюджетът на всяка моя задача се уточняваше съответно в България. По тази причина за шест години съм се прибирал в София към 60 пъти.
Това бяха всъщност американски технологии. Бяха по този начин майсторски доразвити и усъвършенствани от японците, че американците с всички сили желаеха да си ги изплатят назад.
В края на 70-те години мозъците в Япония бяха към момента мощно антиамерикански настроени. Хората не бяха не запомнили Втората международна война и бомбардировките над Нагазаки и Хирошима. Това беше нашият авариен коз, с изключение на основния – в случай че нещо не може да се направи с пари, може да се направи с доста пари. Разбира се, японците имаха вътрешни закони за ограничение на достъпа до стоките с двойна приложимост. Япония беше членка и на Координационен комитет за многостранен контрол на. Въпреки това през 1978 - 1979 година ние успяхме да придобием най-ценните неща благодарение на огромните японски компании – против съответното възнаграждение те измисляха по какъв начин да го създадем по този начин, че да заобиколим ембаргото.
Стигна се до такава степен, че бяхме довели незаконно в завода в Правец една група японци. Те престояха там шест месеца – със знанието на компаниите им, схваща се… През същата година получихме модула на 200-мегабайтово устройство корав диск. Той тежеше 800 кг, разглобихме го на части и през Москва го докарахме в България. Дискът беше цяло знамение, един голям долап. Внедрихме го през 1978 година, а през 1979 година го продавахме. Не знам тъкмо какъв брой сме продали, само че в дискови запаметяващи устройства чакаха по 100 камиона на „ Софтрансавто ” за Русия. Продавахме стотици такива дискове.
Първите дискове, до 56 МГБ, бяха копия на прототипите на американската компания „ Меморекс ”, 100 и 200-мегабайтовите бяха по първообраз на японците, а 317-мегабайтовият диск „ Уинчестер ” беше американска технология, само че също пристигна от японците през 1978-1979 година Той направи гражданска война в харддисковете – работеше на нов принцип, беше херметически затворен, събираше се в свръхчисти пространства. Чистотата в тези пространства беше клас 10.
Навън естественият въздух е от клас 100 млн., а чистият въздух на Рила е от клас 5-6 милиона. Ако една прашинка от пепел на цигара удареше диска, това се равняваше на конфликт на аероплан „ Боинг ” на височина метър от земята с камък с диаметър 3 метра. Много бързо след диска „ Уинчестер ” се подвигнаха и мегабайтите и гигабайтите на запаметяващите дискове. ”
Срещу бюджет от 23 милиона лв. до 1980 година са добити 487 брой документи в общ размер 38 582 страници, доставени са 102 мостри, които се употребяват в разработките на нови технологии и структури по плановете „ Микроелектроника ” и „ Изчислителна техника ”…
През 1978 година след координиране сред Дойнов и Луканов към Изотимпекс под контрола и управлението на Научно-техническо разузнаване е образувана профилирана външнотърговска дирекция „ Производствено съдействие ” – Индустриално коопериране (подразделение към УНТР), която след една година прераства в независима комерсиална организация…
Същността на плана „ Дон ” е построяването на цех, еднакъв на дискови запаметяващи устройства – Стара Загора, в Русия, в град Пенза. Проектът коства 130 млн. $ и е финансиран от министерството на радиопромишлеността на Съюз на съветските социалистически републики. През 1985 година Петър Башикаров, заместник-министър на търговията, подписва контракта в Германия. Печалбата за Индустриално коопериране (подразделение към УНТР) е 45 милиона $. За първи път българите скриват действителната стойност на плана от руснаците. Благодарение на тази облага Индустриално коопериране (подразделение към УНТР) се устоя дълги години по-късно.
През 1980 година статутът на Научно-техническо разузнаване се покачва – отделът става ръководство „ Научно-техническо разузнаване ” с шеф Георги Манчев… Научно-техническо разузнаване към този момент има право на лични резидентури зад граница, получава в допълнение 95 щатни бройки офицерски състав, 65 щатни бройки за работа зад граница и 27 щатни бройки за механически и обслужващ личен състав.
„ За интервала 1981-1986 година по оценки на наши консуматори резултатът на Научно-техническо разузнаване се пресмята годишно на 580 млн. $. Това означаваше, че такава стойност щяха да имат технологиите, в случай че ги бяхме купили. Заедно с това са спестени хиляди човекочаса труд ” – споделя Георги Манчев през 1996 година, малко преди гибелта си…
През 1983 година е основано секретното дружество „ Техноинвест ” с сан на стопанско обединяване. То също внася ембаргови машини. Специалисти от предприятието учат ембарговите машини след приемането им, преработват ги и ги приспособяват към българските стандарти и стандартите на ГОСТ (стандарт на СССР) и ги пускат в произвеждане с други названия. Генерален шеф на предприятието от 1983-та до декември 1986 година е Кирил Медникаров. Според него, едно от върховите достижения на това време е приемането на софтуерния пакет на „ Макдоналд-Дъглас ”. „ Получавахме документи от покриви на атомни електроцентрали до софтуера на самолети ”, споделя той.
Преодоляването на ембаргото се трансформира в държавен хазарт. Някои считат, че това е работа за всички и излагат хората си на сериозен риск. Такъв е казусът с представител на „ Корабоимпекс ”, който взема решение да купи три компютъра „ VAХ 750 ” от Сингапур и да ги придвижи в България като аварийни елементи. „ VAХ 750 ” е най-опазваният компютър на всички времена. Това е мощна машина, която и Съединени американски щати, и някогашният Съюз на съветските социалистически републики, употребяват за ориентиране и ръководене на ракети. През 80-те години „ VAХ 750 ” е една от най-строго охраняваните секрети на Съединени американски щати. Местоположението на всяка численост от него тогава може да бъде засечена по целия свят. Вътре в компютъра е вградено устройство за следене посредством спътник.
През 1984-1985 година България създава в Завода за инструментална техника „ VAХ 750 ” и го продава на руснаците.
През 1986 година за пълномощен министър, търговски представител и краткотрайно ръководещ на посолството в Сингапур е назначен Владимир Москов.
„ Бях на два месеца работа в Сингапур, когато научих, че представителят на „ Корабоимпекс ” е получил три компютъра „ VAХ ” – споделя той – Тогава всеки смяташе, че превъзмогването на ембаргото е фасулска работа и щом има такива компютри, за какво да не си купим няколко и да си ги закараме в България. Не ми беше споделил, тъй като знаеше каква ще бъде моята реакция. А той искаше да покаже, че ембаргото въобще не е толкоз ужасно.
Научих, когато два от тези компютри, натоварени на камион, пътуваха към български транспортен съд, където щяха да бъдат декларирани като аварийни елементи. Представителят на „ Българско морско корабоплаване ” обаче въпреки всичко се тормозил, нервите му не издържали, пристигна и ми описа какво става. Маякът от компютрите беше насочил хората от американското посолство също към пристанището. Там най-малко десетина техни коли към този момент чакаха камиона, с цел да го арестуват.
- Бягай, засичай камиона, стой го и го връщай! – подредих на представителя на „ Българско морско корабоплаване ”. – Нека водачът да изясни, че е взел неверни сандъци. Онези, които очаквате, още не са пристигнали.
Шофьорът направи завой, само че го арестували на изхода на пристанището. И защото никой не съобщи, че е притежател на двата компютъра, американците си ги прибраха и с тях изгоряха 500 000 $ – толкоз беше платено за тях.
След случая американците желаеха да ме отзоват като личност нон грата, само че министър-председателят на Сингапур ме отбрани.
- Щом той е върнал компютрите от пристанището, значи съблюдава законите на нашата страна и аз нямам никакво съображение да го откомандировам – сподели той.
Как въпреки всичко компютри от този вид се озовават в България?
Случва се устройството да спре да предава и тогава американците изгубват контрола над машината. Не хората от Научно-техническо разузнаване обаче се занимават с това.
„ На нас не ни позволяваха да се занимаваме с такива остри дейности, тъй като при залавяне няма да излезеш от пандиза, а нас ни пазеха – спомня си Владимир Москов.- Също по този начин не ни позволяваха да припарим до оръжие. Премахването на чипчето за следене беше остро мероприятие. Огнян Дойнов ни предпазваше от места, където можеше да бъде рисково за нас. Ние бяхме в хай-тека. Нещо друго – когато беше най-сериозният спор сред Съюз на съветските социалистически републики и Китай и цялото ръководство работеше против Китай, нас ни държаха настрани, ние и тогава продължавахме да работим с Китай.
През 1987 г взех решение да се разведа – продължава Владимир Москов. – По това време бях стигнал до опция да осигурим комплекти gate arrays – най-новите интегрални схеми за VA Х-овете. Правилото обаче беше желязно – щом човек се развежда и е на задгранична работа, го връщат назад. Извика ме началник Дойнов при себе си и организирахме следния диалог:
Нали знаеш, щом се развеждаш, се връщаш – сподели той.
Знам – отговорих.
А онази работа с gate arrays ще стане ли – пита той.
Ще стане, по какъв начин няма да стане – давам отговор.
Продължаваме диалога. Шеф Дойнов отново пита…
Аз отново давам отговор, че ще я създадем, само че нали си потеглям от Сингапур, различен би трябвало да я продължи.
А, няма да си тръгваш. Оставаш там – сподели най-после той.
През 1987-1988 година донесох в България 200 комплекта от тези логичен матрици. В един комплект имаше 137 елементи. Платихме за първите 20 бройки по 20 $ за комплект плюс 200 000 $ за създаването. Вторият път купихме 200 комплекта по 15 000 $ на численост, а третият път поръчах 1500 комплекта по 8000 $ на брой, само че ни удари демокрацията и ги отказах…
Без началник Дойнов не можехме да създадем една крачка. Той ни пазеше. Знаеше, че вършим всичко това от идеализъм. Дойнов даваше тип на затворен, въздържан човек, само че в действителност беше сърдечен, добър и сензитивен. С две думи можеше да засече дали някаква концепция има действително приложение и дали ще има икономическа полза от нея. Вземаше решението на момента ”.
„ Събраната информация от Научно-техническо разузнаване си остава значима и през днешния ден. Скоро разговарях с шефа на цех и той ми сподели, че ще може да употребява най-малко 10 години това, което сме му дали ” – споделя последният началник на Научно-техническо разузнаване Георги Манчев.
* Черно на бяло
Но с цел да стане това, са нужни висококвалифицирани фрагменти, които освен употребяват предоставеното им от Научно-техническо разузнаване, само че и го развиват и приспособяват за българските условия и по българските стандарти. „ Научно-техническо разузнаване работи дружно с 1000 доценти и професори, с 20 000 хабилитирани научни служащи, с 60 000 дипломирани инженери ”. Каква войска е било това. А в този момент какво е? Днешните властващи псевдодемократи стигнаха до такава степен, че жигосаха като сътрудници и хората от външно-техническото разузнаване, които дадоха толкоз доста за българската стопанска система! Че по какъв начин няма в този момент да въздишаме по социализма, макар недъзите му, които рано или късно е било неизбежно да преодолеем. И нямаше към този момент години наред научните ни институти и най-много Българска академия на науките да са последна дупка на държавния дудук с най-ниското обществено финансиране в Европейски Съюз, та даже се опитваха и да ги унищожат! В сегашните стопански условия експертите регистрират, че България е постъпила недалновидно, закривайки преди повече от 30 години Научно-техническото си разузнаване. Всяка развита страна влага в просвета и обучение, а научно-техническото разузнаване е част от националните политики в тази сфера.
Т. нар. умнокрасиви побързаха да съдят нашите разузнавачи и тогавашното ни партийно и държавно управление. Ала коя страна не е имала и няма външно научно-техническо разузнаване?! Промишленият шпионаж надалеч не е български патент. А разведката ни в активността си, както ще прочетете по-долу, е употребила американска методика, чиито правила и дейности са надалеч по-некрасиви от нашите. Но…
Това, което е разрешено на Юпитер, не е разрешено на вола.
Огнян Дойнов, „ Спомени ”, Книгоиздателска къща Труд, 2002 година
Научно-техническото разузнаване
На 1 декември 1959 година от 13-и отдел „ Икономически ” на тогавашното Разузнавателно ръководство при Комитета за държавна сигурност, след това 1-во Главно ръководство към Държавна сигурност (външнополитическото разузнаване), се отделят трима души – Панайот Радков, Георги Караколев и Любомир Михайлов. Те слагат основите на независимо звено НТО (Научно-техническо отделение), ядрото на бъдещия Седми отдел – Научно-техническо разузнаване, който се основава в края на 1964 година Неговият пръв шеф Иван Иванов обичал да споделя: „ Ние сме доста щастливи, че България е изостанала страна – всичко, което намираме на Запад, ни прави работа ” (интервю на Панайот Радков за книгата).
Това „ всичко ” е от писалки и глазури за фаянсови плочки до високоефективни варианти и до софтуера на „ Макдонал Дъглас ”…
Как новата работа си основава агентура?
„ Започнахме да инвентаризираме хората с научно-технически благоприятни условия – спомня си през днешния ден Панайот Радков - Намирахме имената им в окръжните ръководства на Министерство на вътрешните работи, в другите отдели. В Австрия и Германия имахме мощна икономическа емиграция – някой приключил Мюнхенската политехника, различен, отново българин, основал синтетичния хлорофил. Така започнахме ”…
След като България получи решаващата роля в производството на изчислителната техника, Научно-техническо разузнаване стартира работа по стратегия „ Електроника - С ”. Една от нейните цели е да сътвори IBM 360.
Други предпочитани области са фармацията, микробиологията, биотехнологиите. „ Това беше доста признателна активност – добитите ноу хау и варианти се внедряваха бързо и възвръщаемостта беше впечатляваща. Докато в региона на електронноизчислителната техника нещата се внедряваха по-бавно и изискваха бърза замяна с ново софтуерно съоръжение ” – споделя Любомир Михайлов, създател и заместник-началник на Научно-техническо разузнаване от 1982 до 1990 година По това време ембарго върху новите технологии за гражданска приложимост съществува, само че в по-лек вид. Българските експерти разполагат с директни аналози от водещите компании, които развиват изчислителна техника – IBM, BASF, Simens, Тelefunken. Осигуряват си тези аналози главно посредством смесени комисии – Държавния комитет за наука и технически прогрес ( Държавен комитет за просвета и механически прогрес) и концерните. Те дотолкоз си сътрудничат, че дискови запаметяващи устройства – Стара Загора изпраща за тествания новите си произведения в BASF и Тelefunken.
Българските институти стартират да внедряват документите на IBM, с която Научно-техническо разузнаване разполага.
Лаборатория в комбината за битова химия „ Верила “, който от началото на 70-те години е измежду най-големите „ клиенти “ на научно-техническото разузнаване
Снимка:desant.net
Определят се и обектите на Научно-техническо разузнаване за навлизане. Това са задгранични военни институти и предприятия, научноизследователски центрове и институти, висши образователни заведения, инженерно-технически организации и съюзи, лаборатории, предприятия и фабрики, организации за вписване на патенти и други.
Отговорни български държавни и публични ръководители, министри, заместник-министри, секретари на окръжни комитети на Българска комунистическа партия и по-висшестоящи от тях, учени, посланици, търговски представители, не се употребяват за решение на разследващи задания. Ако се наложи да се прибегне до тяхната помощ, за всеки обособен случай се желае позволение от Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Вербуват се за сътрудници най-вече жители на буржоазен и развити страни, най-много от средите на лицата, които работят в обектите за навлизане или имат опция да се внедрят в тези обекти. Специфика на Научно-техническо разузнаване е, че работи единствено в развити страни. В Япония да вземем за пример резидентурата е напълно от чиновници на Научно-техническо разузнаване, там няма чиновници на външно-политическото разузнаване…
През 1968 година се основава Държавно стопанско обединение „ Изот ”. Негов шеф е Михни Михнев, а външнотърговски шеф – Георги Караколев. Стоян Евтимов е първият действен служащ на прикритие в комерсиалната адвокатска фирма „ Електронни калкулатори ”.
През 1972 година в един от фармацевтичните фабрики колоси край Лондон гостува българска делегация. Един от нейните членове изостава, по-късно потапя носната си забрадка в съд с пеницилин Г 43 000 единици, чужд до тогава в България, и поставя кърпата в джоба си. У нас по това време се създава пеницилин до 20 000 единици. Делегацията напуща завода и въпросният човек незабавно се връща в посолството на България в Лондон. Там той слага кърпата в специфичен дюаров съд – тип термос, в който вариантът може да се резервира до 24 часа. Пеницилинът отпътува за България с дипломатическата поща. По-късно той е внедрен и в завода в Разград стартира производството му. „ Човекът с кърпата ” е жив и през днешния ден. За своите достижения става единственият воин на социалистическия труд в НТР…
Научно-техническо разузнаване работи дружно с 1000 доценти и професори, 20 000 хабилитирани научни служащи, 60 000 дипломирани инженери. На Пловдивския панаир през 1979 година от 22 златни медала 17 златни медала са за него.
Изграден е уред от съветници, офицери от Научно-техническо разузнаване, към министрите на електрониката и електротехниката, на химическата индустрия, на машиностроенето и на Националния аграрно-промишлен комплекс. Те осведомят Научно-техническо разузнаване за потребностите от високотехнологични артикули, които тези министерства изпитват.
Управление научно-техническо разузнаване (УНТР) към Първо главно управление (на ДС) – Държавна сигурност
Снимка:wars.bg
През 1977 година Огнян Дойнов поема управлението на работната група за съгласуваност и внедряване на научнотехническия прогрес… Десетимата сътрудници в групата работят по консолидираното и създаването на няколко национални стратегии – за развиването на биотехнологиите, на оптикоелектронната и лазерната техника, за новите материали. Групата образува съображения за одобряваните по-късно национални стратегии, осведоми какви са международните трендове и и икономическите разчети…
Кое постанова основаването на тази група?
„ Дойнов имаше ясна увереност, че България разполага с лимитирани материални и човешки запаси и че единственият метод страната да се развива по-нататък е да се даде приоритет на производства на основата на високотехнологически разработки – споделя Петър Цанков, политически консултант на Дойнов от април 1976 година до началото на 1989 година – Ние не можехме да вървим по пътя на Съюз на съветските социалистически републики, защото не разполагахме с толкоз човешки и материални ресурси… ”
Работната група е изпълнителниятработен орган на партийно-държавната комисия по научно-техническата политика, чийто ръководител е Тодор Живков. През разнообразни интервали в комисията работят изтъкнати и водещи учени, експерти в обособени институти на Българска академия на науките и във внедрителските центрове. Неин член е и началникът на Научно-техническо разузнаване.
…От 1977 година Огнян Дойнов поема и стратегическото управление на Научно-техническо разузнаване. До 1987 година, когато Андрей Луканов заема мястото му, с цел да остане до края на 1989 година, Дойнов има цялостна информация за всяка задача, по която работи Научно-техническо разузнаване. Андрей Луканов не е бил непознат на работата на Научно-техническо разузнаване, само че в никакъв случай не е и бил в кухнята на взимане на решения като Дойнов.
Някои значими решения „ Б ” на Политбюро, свързани с научно-техническото разузнаване, се взимат единствено от трима членове на Политбюро – Тодор Живков, Огнян Дойнов и Димитър Стоянов.
Дойнов координира тази активност и рапортува директно на Първия.
„ Той определяше съответно кои разработки, кои технологии, за какви цели и произвеждане биха могли да се употребяват и къде. Той изясняваше и уточняваше детайлностите с министерствата или с групата по научно-техническия напредък към Централен комитет – спомня с Петър Цанков – Когато имаше потребност, се събираха при Първия и там вземаха решения. ”
Придобитите от Научно-техническо разузнаване високи технологии икономисват доста значимо време на българската просвета и стопанска система.
„ Имаше огромна ревнивост от страна на българските учени. Те обещаваха да вземем за пример да създадат нещо за една година. Когато това не ставаше и ние домъкнехме готовата нова технология, те се дразнеха, тъй като им подбивахме престижа. Огнян Дойнов доста ни защитаваше ” - спомня си Владимир Москов, резидент на Първо главно управление (на ДС), Първо основно ръководство, за Югоизточна Азия…
В началото на 80-те години Съединени американски щати стягат режима на възбрана на профилирано съоръжение.
Координационен комитет за многостранен контрол на изважда Списък „ В ”.
Международната комисия за надзор върху износа Координационен комитет за многостранен контрол на е основана с формалната цел да се спре продажбата на социалистическите страни на технологии, съоръжение, материали, произведения, промишлена продукция, техническа и технологическа документи с двойно предопределение – за гражданско и за военно предопределение. Комисията уголемява функционалностите си – тя постанова ембарго във всички области на промишлеността, които могат да обезпечат стопански разцвет на социалистическите страни.
Не единствено това – Координационен комитет за многостранен контрол на е механизъм, с който Съединени американски щати управляват достъпа и на своите сътрудници на пазара на социалистическите страни. Привидно страните по Координационен комитет за многостранен контрол на извършват доста прецизно разпоредбите на организацията. Но въпреки това, „ сме докарвали контейнери съоръжение ” – спомня си Любомир Михайлов. Списък „ В ” на неразрешените за експорт артикули съставлява два дебели тома. Забраната се простира от цифрова телекомуникационна техника, компютри, прецизни металорежещи машини с цифрово програмно ръководство, съоръжение за микроелектрониката до съоръжения за фармацевтичната индустрия, високопроизводителни тъкачни станове, компютъризирана здравна техника и варианти за произвеждане на антибиотици и други медикаменти.
Контролът за спазването на ембаргото е предоставен на ФБР и аналогичните специфични служби на западноевропейските страни, Япония, Канада и Австралия.
Съвсем естествено, за превъзмогването на наложените ограничавания са привлечени българските специфични служби. Те са обучавани по необятно употребяваната на Запад и в частност в Съединени американски щати методика за индустриален шпионаж.
Научно-техническо разузнаване доставя „ ембаргово ” съоръжение и документи за тези производства, които имат решаващо значение за стопанската система на България и образуват забележителна част от националния ни приход – изчислителна техника, микроелектроника, телекомуникации, произвеждане на прецизни машини, материали и химикали, фармация, микробиология, военна индустрия.
Научно-техническо разузнаване преодолява ембаргото на фирмено ниво, в Япония и в някои други страни – и на държавно ниво.
От 1975 до 1980 година Владимир Москов, чиновник в Научно-техническо разузнаване от 1969 до 1990 година, е първи секретар и заместник-търговски представител в българското посолство в Токио. Запознават се с Огнян Дойнов в Япония… През 1975 година Огнян Дойнов към този момент е наясно, че му следва да работи с Научно-техническо разузнаване.
„ Той беше разпитал в посолството за индивида, който ще дава отговор за електрониката. Искаше да се срещнем, да се запознае с моите хрумвания и да ми даде някои негови контакти – споделя Владимир Москов. – Моята цел беше ясна – да осигурим на дискови запаметяващи устройства технология и съоръжение за произвеждане на магнитни дискове. За тази работа изхарчихме един милиард $, а печелехме по три-четири милиарда преводни рубли годишно. Всичко беше под грубо ембарго. Бюджетът на всяка моя задача се уточняваше съответно в България. По тази причина за шест години съм се прибирал в София към 60 пъти.
Това бяха всъщност американски технологии. Бяха по този начин майсторски доразвити и усъвършенствани от японците, че американците с всички сили желаеха да си ги изплатят назад.
В края на 70-те години мозъците в Япония бяха към момента мощно антиамерикански настроени. Хората не бяха не запомнили Втората международна война и бомбардировките над Нагазаки и Хирошима. Това беше нашият авариен коз, с изключение на основния – в случай че нещо не може да се направи с пари, може да се направи с доста пари. Разбира се, японците имаха вътрешни закони за ограничение на достъпа до стоките с двойна приложимост. Япония беше членка и на Координационен комитет за многостранен контрол на. Въпреки това през 1978 - 1979 година ние успяхме да придобием най-ценните неща благодарение на огромните японски компании – против съответното възнаграждение те измисляха по какъв начин да го създадем по този начин, че да заобиколим ембаргото.
Стигна се до такава степен, че бяхме довели незаконно в завода в Правец една група японци. Те престояха там шест месеца – със знанието на компаниите им, схваща се… През същата година получихме модула на 200-мегабайтово устройство корав диск. Той тежеше 800 кг, разглобихме го на части и през Москва го докарахме в България. Дискът беше цяло знамение, един голям долап. Внедрихме го през 1978 година, а през 1979 година го продавахме. Не знам тъкмо какъв брой сме продали, само че в дискови запаметяващи устройства чакаха по 100 камиона на „ Софтрансавто ” за Русия. Продавахме стотици такива дискове.
Първите дискове, до 56 МГБ, бяха копия на прототипите на американската компания „ Меморекс ”, 100 и 200-мегабайтовите бяха по първообраз на японците, а 317-мегабайтовият диск „ Уинчестер ” беше американска технология, само че също пристигна от японците през 1978-1979 година Той направи гражданска война в харддисковете – работеше на нов принцип, беше херметически затворен, събираше се в свръхчисти пространства. Чистотата в тези пространства беше клас 10.
Навън естественият въздух е от клас 100 млн., а чистият въздух на Рила е от клас 5-6 милиона. Ако една прашинка от пепел на цигара удареше диска, това се равняваше на конфликт на аероплан „ Боинг ” на височина метър от земята с камък с диаметър 3 метра. Много бързо след диска „ Уинчестер ” се подвигнаха и мегабайтите и гигабайтите на запаметяващите дискове. ”
Срещу бюджет от 23 милиона лв. до 1980 година са добити 487 брой документи в общ размер 38 582 страници, доставени са 102 мостри, които се употребяват в разработките на нови технологии и структури по плановете „ Микроелектроника ” и „ Изчислителна техника ”…
През 1978 година след координиране сред Дойнов и Луканов към Изотимпекс под контрола и управлението на Научно-техническо разузнаване е образувана профилирана външнотърговска дирекция „ Производствено съдействие ” – Индустриално коопериране (подразделение към УНТР), която след една година прераства в независима комерсиална организация…
Същността на плана „ Дон ” е построяването на цех, еднакъв на дискови запаметяващи устройства – Стара Загора, в Русия, в град Пенза. Проектът коства 130 млн. $ и е финансиран от министерството на радиопромишлеността на Съюз на съветските социалистически републики. През 1985 година Петър Башикаров, заместник-министър на търговията, подписва контракта в Германия. Печалбата за Индустриално коопериране (подразделение към УНТР) е 45 милиона $. За първи път българите скриват действителната стойност на плана от руснаците. Благодарение на тази облага Индустриално коопериране (подразделение към УНТР) се устоя дълги години по-късно.
През 1980 година статутът на Научно-техническо разузнаване се покачва – отделът става ръководство „ Научно-техническо разузнаване ” с шеф Георги Манчев… Научно-техническо разузнаване към този момент има право на лични резидентури зад граница, получава в допълнение 95 щатни бройки офицерски състав, 65 щатни бройки за работа зад граница и 27 щатни бройки за механически и обслужващ личен състав.
„ За интервала 1981-1986 година по оценки на наши консуматори резултатът на Научно-техническо разузнаване се пресмята годишно на 580 млн. $. Това означаваше, че такава стойност щяха да имат технологиите, в случай че ги бяхме купили. Заедно с това са спестени хиляди човекочаса труд ” – споделя Георги Манчев през 1996 година, малко преди гибелта си…
През 1983 година е основано секретното дружество „ Техноинвест ” с сан на стопанско обединяване. То също внася ембаргови машини. Специалисти от предприятието учат ембарговите машини след приемането им, преработват ги и ги приспособяват към българските стандарти и стандартите на ГОСТ (стандарт на СССР) и ги пускат в произвеждане с други названия. Генерален шеф на предприятието от 1983-та до декември 1986 година е Кирил Медникаров. Според него, едно от върховите достижения на това време е приемането на софтуерния пакет на „ Макдоналд-Дъглас ”. „ Получавахме документи от покриви на атомни електроцентрали до софтуера на самолети ”, споделя той.
Преодоляването на ембаргото се трансформира в държавен хазарт. Някои считат, че това е работа за всички и излагат хората си на сериозен риск. Такъв е казусът с представител на „ Корабоимпекс ”, който взема решение да купи три компютъра „ VAХ 750 ” от Сингапур и да ги придвижи в България като аварийни елементи. „ VAХ 750 ” е най-опазваният компютър на всички времена. Това е мощна машина, която и Съединени американски щати, и някогашният Съюз на съветските социалистически републики, употребяват за ориентиране и ръководене на ракети. През 80-те години „ VAХ 750 ” е една от най-строго охраняваните секрети на Съединени американски щати. Местоположението на всяка численост от него тогава може да бъде засечена по целия свят. Вътре в компютъра е вградено устройство за следене посредством спътник.
През 1984-1985 година България създава в Завода за инструментална техника „ VAХ 750 ” и го продава на руснаците.
През 1986 година за пълномощен министър, търговски представител и краткотрайно ръководещ на посолството в Сингапур е назначен Владимир Москов.
„ Бях на два месеца работа в Сингапур, когато научих, че представителят на „ Корабоимпекс ” е получил три компютъра „ VAХ ” – споделя той – Тогава всеки смяташе, че превъзмогването на ембаргото е фасулска работа и щом има такива компютри, за какво да не си купим няколко и да си ги закараме в България. Не ми беше споделил, тъй като знаеше каква ще бъде моята реакция. А той искаше да покаже, че ембаргото въобще не е толкоз ужасно.
Научих, когато два от тези компютри, натоварени на камион, пътуваха към български транспортен съд, където щяха да бъдат декларирани като аварийни елементи. Представителят на „ Българско морско корабоплаване ” обаче въпреки всичко се тормозил, нервите му не издържали, пристигна и ми описа какво става. Маякът от компютрите беше насочил хората от американското посолство също към пристанището. Там най-малко десетина техни коли към този момент чакаха камиона, с цел да го арестуват.
- Бягай, засичай камиона, стой го и го връщай! – подредих на представителя на „ Българско морско корабоплаване ”. – Нека водачът да изясни, че е взел неверни сандъци. Онези, които очаквате, още не са пристигнали.
Шофьорът направи завой, само че го арестували на изхода на пристанището. И защото никой не съобщи, че е притежател на двата компютъра, американците си ги прибраха и с тях изгоряха 500 000 $ – толкоз беше платено за тях.
След случая американците желаеха да ме отзоват като личност нон грата, само че министър-председателят на Сингапур ме отбрани.
- Щом той е върнал компютрите от пристанището, значи съблюдава законите на нашата страна и аз нямам никакво съображение да го откомандировам – сподели той.
Как въпреки всичко компютри от този вид се озовават в България?
Случва се устройството да спре да предава и тогава американците изгубват контрола над машината. Не хората от Научно-техническо разузнаване обаче се занимават с това.
„ На нас не ни позволяваха да се занимаваме с такива остри дейности, тъй като при залавяне няма да излезеш от пандиза, а нас ни пазеха – спомня си Владимир Москов.- Също по този начин не ни позволяваха да припарим до оръжие. Премахването на чипчето за следене беше остро мероприятие. Огнян Дойнов ни предпазваше от места, където можеше да бъде рисково за нас. Ние бяхме в хай-тека. Нещо друго – когато беше най-сериозният спор сред Съюз на съветските социалистически републики и Китай и цялото ръководство работеше против Китай, нас ни държаха настрани, ние и тогава продължавахме да работим с Китай.
През 1987 г взех решение да се разведа – продължава Владимир Москов. – По това време бях стигнал до опция да осигурим комплекти gate arrays – най-новите интегрални схеми за VA Х-овете. Правилото обаче беше желязно – щом човек се развежда и е на задгранична работа, го връщат назад. Извика ме началник Дойнов при себе си и организирахме следния диалог:
Нали знаеш, щом се развеждаш, се връщаш – сподели той.
Знам – отговорих.
А онази работа с gate arrays ще стане ли – пита той.
Ще стане, по какъв начин няма да стане – давам отговор.
Продължаваме диалога. Шеф Дойнов отново пита…
Аз отново давам отговор, че ще я създадем, само че нали си потеглям от Сингапур, различен би трябвало да я продължи.
А, няма да си тръгваш. Оставаш там – сподели най-после той.
През 1987-1988 година донесох в България 200 комплекта от тези логичен матрици. В един комплект имаше 137 елементи. Платихме за първите 20 бройки по 20 $ за комплект плюс 200 000 $ за създаването. Вторият път купихме 200 комплекта по 15 000 $ на численост, а третият път поръчах 1500 комплекта по 8000 $ на брой, само че ни удари демокрацията и ги отказах…
Без началник Дойнов не можехме да създадем една крачка. Той ни пазеше. Знаеше, че вършим всичко това от идеализъм. Дойнов даваше тип на затворен, въздържан човек, само че в действителност беше сърдечен, добър и сензитивен. С две думи можеше да засече дали някаква концепция има действително приложение и дали ще има икономическа полза от нея. Вземаше решението на момента ”.
„ Събраната информация от Научно-техническо разузнаване си остава значима и през днешния ден. Скоро разговарях с шефа на цех и той ми сподели, че ще може да употребява най-малко 10 години това, което сме му дали ” – споделя последният началник на Научно-техническо разузнаване Георги Манчев.
* Черно на бяло
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ