Мистериозната легенда за зелените деца от Улпит
Хрониките описват за любопитен случай, станал в покрайнините на дребното селце Улпит, където локалните поданици, трудещи се на полето, ненадейно виждат две непознати дребни деца – момче и момиче, появили се от яма в земята, изкопана за лов на вълци. Според Ралф от Когсхол в деня, когато децата се изгубват, те пасат стадо овце, а по-късно влизат в пещера, от която се разнася камбанен звън, следвайки го все по-навътре в пещерата, до момента в който в един миг ненадейно се озовават под яркото слънце край Улпит.
Според Уилям от Нюборг двете деца са изпратени от татко си да пасат стадото, само че до момента в който седят на една поляна, пред тях изненадващо се появява голяма светеща сфера, издаваща необикновен звук, навътре в която се появява изключително завихряне, което ги всмуква. Те се озовават измежду безспорна мрачевина, откривайки пред очите им слънце. Облечени са в зелени облекла от някаква непозната материя. На външен тип наподобяват на хора, само че са със зелен цвят на кожата и косата, приказват неясен език за локалното население, а речта им е изцяло неразбираема и в нея доминират свистящи и съскащи звуци, които изговарят с пронизителни и мощни гласове, макар ясни признаци на апетит, отхвърлят да се хранят с препоръчаната им храна. Селяните вземат решение да отведат децата при локалния земевладелец Ричард Кейн. Първоначално не желаят да ядат нищо, с изключение на боб.
Постепенно обаче се научват да употребяват по-разнообразна храна, а зеленият цвят на кожата им с течение на времето избледнява, до момента в който най-после става изцяло естествен. На негоден британски децата обяснили, че са пристигнали през тунел и идват от място, където светлината е доста слаба и че родният им дом е изключително място с нищожна светлина, наричано от тях „ Земята на свети Мартин “. По думите ѝ те идват от Земята на свети Мартин, над която царува безконечен полумрак, гъсти облаци мъгла се стелят над земята, а всичките ѝ поданици са християни и зелени на цвят. Собственият им дом пък се намира на отсрещния бряг на огромна река.
Няколко месеца по-късно момчето, което е с две години по-малко от сестра си и през цялото време очевидно наподобява болнаво – в последна сметка умира. Сестра му прекарва целия си живот в Кигс Лин, графство Норфолк, където се и омъжва и остава да живее до гибелта си. Напълно се слива със земната конюнктура. Момичето след кръщение получава името Агнес. Тя е опърничава и капризна, пристрастена към танците, флирта и виното, което обаче очевидно не се оказва спънка за брачна половинка ѝ, с цел да я обожава.
Съвременни пояснения
Някои модерни откриватели на историята за зелените деца смятат, че не е изключено братът и сестрата да са бегълци от някоя медна мина, където през междинните епохи се употребява и детски труд. Постоянният контакт с медния прахуляк става причина косата и кожата им да добият зелен цвят, а историите за светещата сфера и земята, от която идват, не са нищо повече от детски измислици, посредством които да осуетят вероятното си връщане в мината. Това обаче не може да изясни странната материя на облеклата им, както и първичната им нетърпимост към естествена храна.
Според други по-смели версии двете деца са гости от друго измерение, от под земята свят или даже са извънземни същества, озовали се напълно инцидентно на Земята.
Пол Харис предлага доктрина, съгласно която децата са от село Свети Мартин, ситуирано на брега на река Ларк, близо до Улпит. Техните родители умират от чума и настойникът им – някой си граф Норфолк – взема решение да си присвои наследството им, като за задачата поставя в храната им арсеник, за който е известно, че провокира позеленяване на кожата. Децата като по знамение оцеляват, а по-късно са отведени и изоставени от рубрика в гората, където претърпяват известно време, като е допустимо и точно там кожата им да добива присъщия си цвят.
Това е по този начин, защото систематичното недохранване може да аргументи хлороза – тип младежко малокръвие, причиняващо позеленяване на кожния епидермис. По-късно децата попадат в шахта и през нея се озовават на полето край селото. Тази доктрина обаче не изяснява странния и неясен език, на който приказват в началото, както и неналичието на излаз край Улпит на някой от тунелите в Сетфордската гора.
Не липсват и скептици, които смятат, че сходни деца в никакъв случай не са съществували, а историята е плод на богатото въображение на някой британски повествовател от XII век и е единствено една от многочислените митове от онази ера. В подобен случай би било разбираемо и за какво косата и кожата им са зелени, защото тогава се смята, че точно това е цветът на феите. Може би историята не е освен това от продължение на легендата за Зеления Джак – митологично създание, символизиращо плодородието и пролетта.
