Експерти: Да се изработи Национална програма за ХБЗ и заболяването да бъде включено в Здравната стратегия
Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) да бъде включено измежду социалнозначимите болести в Националната здравна тактика 2030 година и да бъде направена Национална стратегия за лекуване и профилактика на бъбречните болести. Това желаеха специалисти и пациенти по време на кръглата маса „ Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство пред здравната система на България “, проведена от Комисията по опазването на здравето,
Проф. Борис Богов, основен координатор на Експертния съвет по здравна компетентност „ Нефрология “ към министъра на опазването на здравето съобщи, че ХБЗ е новата пандемия, тъй като пациентите със болестта в страната ни са над 13 % от популацията, до момента в който в другите европейски страни са към 10 %. По думите му народен скрининг измежду пациентите, страдащи от диабет, от артериална хипертония или са наранени от някакво бъбречно заболяване, ще покаже, че процентът в България би бил много по-висок. Само при една трета от страдащите от ХБЗ заболяването е в следствие единствено на повредените бъбреци, до момента в който при останалите, наранени от ХБЗ, тя се дължи на диабет или артериална хипертония, посочи проф. Богов. Той добави, че процентът на тези, които умират от сърдечносъдови или мозъчно-съдови болести е голям и той нараства измежду пациентите с ХБЗ и предложи хората с рискови фактори за ХБЗ да получават проучване на креатинин и албуминурия четири пъти годишно и спомагателна консултация с нефролог.
.В отговор на въпрос на депутата от ГЕРБ доцент Лъчезар Иванов проф. Богов зааяви, че са нужни два пъти повече средства за терапия при бъбречна трансплантация след първата година, а максимален финансов запас е нужен за диализно лекуване. Така да вземем за пример разноските в България за диализа на към 3700 пациенти по амбулаторна процедура „ Хрониохемодиализа “ за 2021 година са към 87 млн. лева, през 2022 година сумата нараства на 105 млн. лева, а през 2023 година стига до 123 млн. лева Според проф. Богов предприемането на подобаващи дейности би дало опция за ранна диагностика на ХБЗ, предварителна защита на затрудненията и икономисване на забележителен финансов запас на здравната система. Именно по тази причина той прикани ХБЗ да бъде включено измежду обществено значимите болести в Националната здравна тактика 2030. Проф. Богов предлага още в Наредба 8 за диспансеризацията и профилактичните прегледи да бъде добавено условие хората с рискови фактори за ХБЗ като диабетици, хипертоници да получават проучване на креатинин (с пресмятане на eGFR) и албуминурия 4 пъти годишно и консултация с нефролог при стойности на eGFR≤60 и/или албуминурия.
В България пациентите, заболели от диабет, са близо 500 хиляди, а засегнатите от артериална хипертония са над милион и половина, като близо 72 на 100 от тях не се наблюдават или не се лекуват вярно, което значи, че всички тези към два милиона души са евентуални пациенти, които биха стигнали до ХБЗ, добави проф. Богов.
Да се създаде национална стратегия за хроничните бъбречни болести с проект за деяние, да се дефинират потребностите от средства за осъществяването ѝ, да се обезпечи нужното финансиране и да се дефинират изпълнителите на програмата, предложи проф. Атанас Кундуржиев, нефролог в столичната болница „ Св. Иван Рилски ".
Д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз, изрази поддръжка за всички оферти за възстановяване на профилактиката и диспансеризацията на пациентите с ХБЗ и добави, че не би представлявала особена компликация и общопрактикуващите лекари да се ангажират.
„ Напълно съм склонен и споделям настояването за измененията в Наредба 8 за профилактиката и диспансеризацията. Наистина проучването на креатинин би трябвало да бъде годишно, а не един път на 5 години. Така може да се ориентираме за положението на бъбреците на всички здравноосигурени лица “, сподели той. Според доктор Брънзалов четири пъти проучване за албумин е доста мъчно постижимо, тъй като пациентите мъчно се отзовават на диспансерни прегледи по-често от един път годишно. Затруднение ще има при консултациите с нефролог в страната, заради неналичието им на доста места в страната.
Д-р Брънзалов беше безапелационен, че би трябвало и фамилните лекари да имат независимост при изписването на лекарства на пациентите по болесттите, които водят до диспансерен доклад.
Христина Николова, ръководител на Асоциацията на пациентите с бъбречни болести сподели, че съществена цел на организацията е да работи за ранна диагностика и лекуване на хроничното бъбречно заболяване, тъй като то визира освен пациентите, само че и техните близки, което го прави извънредно социалнозначимо. Това е заболяване, което визира лица от друга възраст и води до тежка инвалидизация, до неспособност за естествен обществен, професионален и персонален живот. Според нея е належащо да се вкарат съответни спомагателни диагностични медицински действия в Наредба №8 за профилактични прегледи и диспансеризация, касаещи рисковите групи пациенти, като се усили броя на техните диспансерни прегледи и при първите данни за увреждане на бъбречната функционалност, те да бъдат съветвани с нефролог. В рисковите групи попадат пациенти със сърдечносъдови болести, диабет и затлъстяване. Според нея ограниченията не би трябвало да се лимитират единствено до рисковите групи, а следва да обзет цялото население, защото в приложенията към разпоредба №8 не е планувано профилактично проучване на креатинин и албуминурия на лицата без хронични болести в по-ранната си възраст, а за тези на възраст сред 20-65 година е планувано един път на 5 години, което е извънредно незадоволително и съдбовно за развиването на бъбречното заболяване. Информираността на обществото за риска от бъбречно заболяване и нуждата от неговата предварителна защита е също измежду целите на пациентската организация.
„ Инициативата за организирането на това събитие беше подбудена от изключителната обществена значителност на тази тематика и нуждата от провеждането на необятно публично разискване с всички заинтригувани страни. Вярвам, че точно обединените старания на виновните институции, медицинските експерти и българското общество могат да доведат до действителни резултати при образуването на нужните политики в региона на хроничното бъбречно заболяване в България “, сподели доцент доктор Лъчезар Иванов. Той добави, че задачата на днешната кръгла маса е да се слагат на разискване съществуващите проблеми и провокации, както и да се потърсят опциите за възстановяване и развиване на политиките в региона на това заболяване в нашата страна. „ В този подтекст, поради че сега в Народното събрание се разисква Националната здравна тактика 2030, като първа стъпка от страна на законодателната власт, бихме могли да обмислим опцията за включването на хроничното бъбречно заболяване измежду обществено значимите болести в нейното наличие “, предложи доцент Иванов.
Проф. Борис Богов, основен координатор на Експертния съвет по здравна компетентност „ Нефрология “ към министъра на опазването на здравето съобщи, че ХБЗ е новата пандемия, тъй като пациентите със болестта в страната ни са над 13 % от популацията, до момента в който в другите европейски страни са към 10 %. По думите му народен скрининг измежду пациентите, страдащи от диабет, от артериална хипертония или са наранени от някакво бъбречно заболяване, ще покаже, че процентът в България би бил много по-висок. Само при една трета от страдащите от ХБЗ заболяването е в следствие единствено на повредените бъбреци, до момента в който при останалите, наранени от ХБЗ, тя се дължи на диабет или артериална хипертония, посочи проф. Богов. Той добави, че процентът на тези, които умират от сърдечносъдови или мозъчно-съдови болести е голям и той нараства измежду пациентите с ХБЗ и предложи хората с рискови фактори за ХБЗ да получават проучване на креатинин и албуминурия четири пъти годишно и спомагателна консултация с нефролог.
.В отговор на въпрос на депутата от ГЕРБ доцент Лъчезар Иванов проф. Богов зааяви, че са нужни два пъти повече средства за терапия при бъбречна трансплантация след първата година, а максимален финансов запас е нужен за диализно лекуване. Така да вземем за пример разноските в България за диализа на към 3700 пациенти по амбулаторна процедура „ Хрониохемодиализа “ за 2021 година са към 87 млн. лева, през 2022 година сумата нараства на 105 млн. лева, а през 2023 година стига до 123 млн. лева Според проф. Богов предприемането на подобаващи дейности би дало опция за ранна диагностика на ХБЗ, предварителна защита на затрудненията и икономисване на забележителен финансов запас на здравната система. Именно по тази причина той прикани ХБЗ да бъде включено измежду обществено значимите болести в Националната здравна тактика 2030. Проф. Богов предлага още в Наредба 8 за диспансеризацията и профилактичните прегледи да бъде добавено условие хората с рискови фактори за ХБЗ като диабетици, хипертоници да получават проучване на креатинин (с пресмятане на eGFR) и албуминурия 4 пъти годишно и консултация с нефролог при стойности на eGFR≤60 и/или албуминурия.
В България пациентите, заболели от диабет, са близо 500 хиляди, а засегнатите от артериална хипертония са над милион и половина, като близо 72 на 100 от тях не се наблюдават или не се лекуват вярно, което значи, че всички тези към два милиона души са евентуални пациенти, които биха стигнали до ХБЗ, добави проф. Богов.
Да се създаде национална стратегия за хроничните бъбречни болести с проект за деяние, да се дефинират потребностите от средства за осъществяването ѝ, да се обезпечи нужното финансиране и да се дефинират изпълнителите на програмата, предложи проф. Атанас Кундуржиев, нефролог в столичната болница „ Св. Иван Рилски ".
Д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз, изрази поддръжка за всички оферти за възстановяване на профилактиката и диспансеризацията на пациентите с ХБЗ и добави, че не би представлявала особена компликация и общопрактикуващите лекари да се ангажират.
„ Напълно съм склонен и споделям настояването за измененията в Наредба 8 за профилактиката и диспансеризацията. Наистина проучването на креатинин би трябвало да бъде годишно, а не един път на 5 години. Така може да се ориентираме за положението на бъбреците на всички здравноосигурени лица “, сподели той. Според доктор Брънзалов четири пъти проучване за албумин е доста мъчно постижимо, тъй като пациентите мъчно се отзовават на диспансерни прегледи по-често от един път годишно. Затруднение ще има при консултациите с нефролог в страната, заради неналичието им на доста места в страната.
Д-р Брънзалов беше безапелационен, че би трябвало и фамилните лекари да имат независимост при изписването на лекарства на пациентите по болесттите, които водят до диспансерен доклад.
Христина Николова, ръководител на Асоциацията на пациентите с бъбречни болести сподели, че съществена цел на организацията е да работи за ранна диагностика и лекуване на хроничното бъбречно заболяване, тъй като то визира освен пациентите, само че и техните близки, което го прави извънредно социалнозначимо. Това е заболяване, което визира лица от друга възраст и води до тежка инвалидизация, до неспособност за естествен обществен, професионален и персонален живот. Според нея е належащо да се вкарат съответни спомагателни диагностични медицински действия в Наредба №8 за профилактични прегледи и диспансеризация, касаещи рисковите групи пациенти, като се усили броя на техните диспансерни прегледи и при първите данни за увреждане на бъбречната функционалност, те да бъдат съветвани с нефролог. В рисковите групи попадат пациенти със сърдечносъдови болести, диабет и затлъстяване. Според нея ограниченията не би трябвало да се лимитират единствено до рисковите групи, а следва да обзет цялото население, защото в приложенията към разпоредба №8 не е планувано профилактично проучване на креатинин и албуминурия на лицата без хронични болести в по-ранната си възраст, а за тези на възраст сред 20-65 година е планувано един път на 5 години, което е извънредно незадоволително и съдбовно за развиването на бъбречното заболяване. Информираността на обществото за риска от бъбречно заболяване и нуждата от неговата предварителна защита е също измежду целите на пациентската организация.
„ Инициативата за организирането на това събитие беше подбудена от изключителната обществена значителност на тази тематика и нуждата от провеждането на необятно публично разискване с всички заинтригувани страни. Вярвам, че точно обединените старания на виновните институции, медицинските експерти и българското общество могат да доведат до действителни резултати при образуването на нужните политики в региона на хроничното бъбречно заболяване в България “, сподели доцент доктор Лъчезар Иванов. Той добави, че задачата на днешната кръгла маса е да се слагат на разискване съществуващите проблеми и провокации, както и да се потърсят опциите за възстановяване и развиване на политиките в региона на това заболяване в нашата страна. „ В този подтекст, поради че сега в Народното събрание се разисква Националната здравна тактика 2030, като първа стъпка от страна на законодателната власт, бихме могли да обмислим опцията за включването на хроничното бъбречно заболяване измежду обществено значимите болести в нейното наличие “, предложи доцент Иванов.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ