СПОМЕН ЗА НИКОЛАЙ ГЯУРОВ
Христо В. Христов - Референта
Съдбата ме е срещала с него. През петдесетте години на предишния век, като стажанти от горския колеж в гр. Велинград, срещахме из горите Николай Гяуров. Той беше разпален риболовец и постоянно бродеше из велинградските гори и реки. Срещахме се, поздравявахме се, само че не се познавахме от близко. Близкото ни другарство стана по-късно, през осемдесетте години, когато бях шеф на Ловно стопанство " Кормисош " - гр. Лъки. Там, няколко години подред през лятото, той идваше на отмора. Тогава живееше в Италия, гр. Модена, откъдето беше и втората му брачна половинка, Мирела Френи. Обикновено го придружаваше тогавашният член на Политбюро Пенчо Кубадински и брачната половинка му Мария. Първата година беше самичък, а в идващите години беше със брачната половинка си, огромната италианска певица Мирела Френи. Пристигаше от Италия изтощен и измършавял, само че след няколко дни се съвземаше и огласяше коридорите с мощния си глас. Ежедневно ходеше на лов на риба. Голям занаятчия на риболова беше. С блесната майсторски обираше рибата и от най-малките гьолчета. През ловния сезон ходехме и на лов. Ловувал е и по-рано с Пенчо Кубадински. При един лов стрелял по глиган и го ранил. В предсмъртна мъка глиганът се отправил към него. В последния миг съумял да направи крачка настрана, хвърлил пелерината (носеше такава), глиганът се оплел в пелерината и по-надолу паднал. Така великият артист отървал кожата.
През свободното време правехме разходки, а вечер дълго разговаряше с Мирела по телефона. Изразяваше удовлетворение от нея, най-много за това, че е приела щерка му като родна и полагала грижи за нея. Дъщеря му тогава учеше във Франция. Един ден с Кубадински си правеха фотоси. Поканиха и жена ми Дафина. По едно време го чух да споделя шеговито на Кубадински: " Бай Пенчо, стига с тези фотоси, да не ни покажат червен картон ". Обадих се: " Маестро, не се опасявай, но не носи фотосите в Италия, тъй като ще ти спрат макароните! ". Имаше възприятие за комизъм и дните прекосяваха радостно. Една заран закусвахме баница, направена от жена ми. Баницата му хареса и той запита кой я е правил. Кубадински му сподели - Дафина. Маестрото скочи от стола и хвърли парчето баница в тавата: " Няма да хапвам баница, снаха ми се споделя Дафина и не желае да кръсти внука ми на мен " - ожали се той. Наследниците му бяха погазили българската традиция и това му тежеше.
През идната година пристигна и Мирела Френи. И тя се оказа широкоскроена жена, общителна и приемаше българското. Шегуваше се и понякога се провикваше след него " Чичо Никольаа! ". Първата ми внучка беше кърмаче. Мирела на драго сърце се занимаваше с нея и от време на време беше понамокрена. Обещаваше, че ще ни гостуват в Правец, само че времената се промениха и това не стана.
Гяуров имаше вила в София - Бояна. Помоли да му осигуря дърва за камината. Закарах дървата и по този начин посетих вилата му, за която се говореше, че е недостъпна. Покани ме да я прегледам. Италианско обзавеждане - за това време изглеждаше добре, само че не беше някакъв разкош. Седнахме на втория етаж и той ми довери: " Всичко това един ден ще остане на страната, децата ми няма да имат опция да платят единствено нафтата за отоплението ". Придвижваше се с джип - Роувър, който беше единствен в страната. Вилата му поддържаше едно семейство, мъж и жена. Предстоеше представлението на операта " Борис Годунов " с негово присъединяване в основната роля. Подари ми билет и по този начин се озовах за първи път в операта. Там попаднах в различен свят, който мъчно се разказва. Оттогава, при опция, посещавах такива представления. Бях даже в Болшой спектакъл. Разделихме се с обещания за нови срещи, които по този начин и не се състояха.
След 10 ноември 1989 година той пристигна в България единствено веднъж. Отиде си на 2 юни 2004 година афектиран от новата власт. Обвиняваха го, че е пял на партийните конгреси на Българска комунистическа партия. Може би това форсира неговото овакантяване на този свят. Отиде си, само че името му остана в Пантеона на българската просвета.
А на мен ми останаха спомените от него и неговото великолепие.
Съдбата ме е срещала с него. През петдесетте години на предишния век, като стажанти от горския колеж в гр. Велинград, срещахме из горите Николай Гяуров. Той беше разпален риболовец и постоянно бродеше из велинградските гори и реки. Срещахме се, поздравявахме се, само че не се познавахме от близко. Близкото ни другарство стана по-късно, през осемдесетте години, когато бях шеф на Ловно стопанство " Кормисош " - гр. Лъки. Там, няколко години подред през лятото, той идваше на отмора. Тогава живееше в Италия, гр. Модена, откъдето беше и втората му брачна половинка, Мирела Френи. Обикновено го придружаваше тогавашният член на Политбюро Пенчо Кубадински и брачната половинка му Мария. Първата година беше самичък, а в идващите години беше със брачната половинка си, огромната италианска певица Мирела Френи. Пристигаше от Италия изтощен и измършавял, само че след няколко дни се съвземаше и огласяше коридорите с мощния си глас. Ежедневно ходеше на лов на риба. Голям занаятчия на риболова беше. С блесната майсторски обираше рибата и от най-малките гьолчета. През ловния сезон ходехме и на лов. Ловувал е и по-рано с Пенчо Кубадински. При един лов стрелял по глиган и го ранил. В предсмъртна мъка глиганът се отправил към него. В последния миг съумял да направи крачка настрана, хвърлил пелерината (носеше такава), глиганът се оплел в пелерината и по-надолу паднал. Така великият артист отървал кожата.
През свободното време правехме разходки, а вечер дълго разговаряше с Мирела по телефона. Изразяваше удовлетворение от нея, най-много за това, че е приела щерка му като родна и полагала грижи за нея. Дъщеря му тогава учеше във Франция. Един ден с Кубадински си правеха фотоси. Поканиха и жена ми Дафина. По едно време го чух да споделя шеговито на Кубадински: " Бай Пенчо, стига с тези фотоси, да не ни покажат червен картон ". Обадих се: " Маестро, не се опасявай, но не носи фотосите в Италия, тъй като ще ти спрат макароните! ". Имаше възприятие за комизъм и дните прекосяваха радостно. Една заран закусвахме баница, направена от жена ми. Баницата му хареса и той запита кой я е правил. Кубадински му сподели - Дафина. Маестрото скочи от стола и хвърли парчето баница в тавата: " Няма да хапвам баница, снаха ми се споделя Дафина и не желае да кръсти внука ми на мен " - ожали се той. Наследниците му бяха погазили българската традиция и това му тежеше.
През идната година пристигна и Мирела Френи. И тя се оказа широкоскроена жена, общителна и приемаше българското. Шегуваше се и понякога се провикваше след него " Чичо Никольаа! ". Първата ми внучка беше кърмаче. Мирела на драго сърце се занимаваше с нея и от време на време беше понамокрена. Обещаваше, че ще ни гостуват в Правец, само че времената се промениха и това не стана.
Гяуров имаше вила в София - Бояна. Помоли да му осигуря дърва за камината. Закарах дървата и по този начин посетих вилата му, за която се говореше, че е недостъпна. Покани ме да я прегледам. Италианско обзавеждане - за това време изглеждаше добре, само че не беше някакъв разкош. Седнахме на втория етаж и той ми довери: " Всичко това един ден ще остане на страната, децата ми няма да имат опция да платят единствено нафтата за отоплението ". Придвижваше се с джип - Роувър, който беше единствен в страната. Вилата му поддържаше едно семейство, мъж и жена. Предстоеше представлението на операта " Борис Годунов " с негово присъединяване в основната роля. Подари ми билет и по този начин се озовах за първи път в операта. Там попаднах в различен свят, който мъчно се разказва. Оттогава, при опция, посещавах такива представления. Бях даже в Болшой спектакъл. Разделихме се с обещания за нови срещи, които по този начин и не се състояха.
След 10 ноември 1989 година той пристигна в България единствено веднъж. Отиде си на 2 юни 2004 година афектиран от новата власт. Обвиняваха го, че е пял на партийните конгреси на Българска комунистическа партия. Може би това форсира неговото овакантяване на този свят. Отиде си, само че името му остана в Пантеона на българската просвета.
А на мен ми останаха спомените от него и неговото великолепие.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ