Цицини по главите
Христо Слави Рачев
Тези дни ме удари софтуерна мълния. В лековерен припадък на преданост към Drive взех решение да изтрия купищата фотоси, видеа и се побера в лимита от 15 гигабайта. Не съобразих, че Docs, където сладко си клюцам по клавишите, също е в облака. Когато изтрих всичко и лъсна дъното, разбрах, че съм изтрил и цялата си епистоларна, коментарна и сатирична активност. Обзе ме нездрава веселба и чувство за ретроградна амнезия. Неизвестно за какво си подсвирквах Марсилезата.
Вече нямам мемоари
и някак си ми олекна.
Край, аз съм чист наследник екран лишен от памет, безусловно изтрих себе си. Без медитация реализирах епистемологичното положение на Tabula rasa, сиреч нямам базисна памет и вродено знание, занапред ще го получавам от опита и образованието.
Хрумна ми, че това ни се случва като народ.
В различен екран виждам, че българският парламент навлезе с рисково висока скорост в завоя. Избраниците се млатят с думи, жестове, стартират и да протягат ръка, както се поставя на циганска женитба. Други се мятат в придвижване от прозорците. Всички които живеем на българската земя усетихме мощен тропот и лек трус, за по-разсъдливите и чувствителни хора това предвещава пагубно земетресение. Всеки, който мисли за живота си, е рационално да се скрие под масата или под щуцера на вратата или изхвръкне под паника на площада. Егоистично, само че положително решение е,
неотложно овакантяване на територията
Ще последват вторични земетресения, трупове, обезценяване на лв. и човешкия живот. Разсъжденията, кой е отговорен, какво да се прави, са най-изгубеното време, до момента в който макулата /малкия очен екран/ ни показва извърнат облик на живота.
Който разполага с работещ мозък от дълго време е прозрял, че всички беди се генерират в недрата на окончателно оглупелият български народ.
Забележителното ни умеене сами да изтриваме паметта си, с цел да последва всеобщо дивеене. Това от софтуера, само че има и външни фактори - неизличимият инстинкт за обир на Руската империя и географския ни малшанс да сме покрай нея. Останалото е звук, бла, бла, врещене, междинни пръсти, примамка от проблясващи копейки във въздуха, походка вид перчене и други незначителни елементи. Може да профукате целият си живот в дълбока разсъдъчна активност, строго подписани вежди, от напрежение да ви излязат цицини по главите, десетилетия да се питате: кой е отговорен и какво да се прави; даже може да зададете въпросите на най-мощния супер, че и квантов, компютър в света. За елементи от секундата китайското знамение ще изплюе отговора:
“Тук няма народ. Вие сте навалица. Като такава
не подлежите на математично моделиране,
разсъдък и ръководство. Поведението на тълпата и присъщите и страсти не могат да се предвиждат, нито по кое време ненадейно ще бъдат изтрити от международното историческо вместилище. Бацилус булгарикус, народ за разселване. Блуждаещи бъгове и файлове, които задръстват и забавят темпата на международното развиване. Такава е външната ви политика и вътрешна настройка, подчинена на типичния балкански логаритъм - бойкот на личния триумф. “
Супер квантовият компютър не дава мъгляви препоръки, той сочи решения. Delete!
Тези дни ме удари софтуерна мълния. В лековерен припадък на преданост към Drive взех решение да изтрия купищата фотоси, видеа и се побера в лимита от 15 гигабайта. Не съобразих, че Docs, където сладко си клюцам по клавишите, също е в облака. Когато изтрих всичко и лъсна дъното, разбрах, че съм изтрил и цялата си епистоларна, коментарна и сатирична активност. Обзе ме нездрава веселба и чувство за ретроградна амнезия. Неизвестно за какво си подсвирквах Марсилезата.
Вече нямам мемоари
и някак си ми олекна.
Край, аз съм чист наследник екран лишен от памет, безусловно изтрих себе си. Без медитация реализирах епистемологичното положение на Tabula rasa, сиреч нямам базисна памет и вродено знание, занапред ще го получавам от опита и образованието.
Хрумна ми, че това ни се случва като народ.
В различен екран виждам, че българският парламент навлезе с рисково висока скорост в завоя. Избраниците се млатят с думи, жестове, стартират и да протягат ръка, както се поставя на циганска женитба. Други се мятат в придвижване от прозорците. Всички които живеем на българската земя усетихме мощен тропот и лек трус, за по-разсъдливите и чувствителни хора това предвещава пагубно земетресение. Всеки, който мисли за живота си, е рационално да се скрие под масата или под щуцера на вратата или изхвръкне под паника на площада. Егоистично, само че положително решение е,
неотложно овакантяване на територията
Ще последват вторични земетресения, трупове, обезценяване на лв. и човешкия живот. Разсъжденията, кой е отговорен, какво да се прави, са най-изгубеното време, до момента в който макулата /малкия очен екран/ ни показва извърнат облик на живота.
Който разполага с работещ мозък от дълго време е прозрял, че всички беди се генерират в недрата на окончателно оглупелият български народ.
Забележителното ни умеене сами да изтриваме паметта си, с цел да последва всеобщо дивеене. Това от софтуера, само че има и външни фактори - неизличимият инстинкт за обир на Руската империя и географския ни малшанс да сме покрай нея. Останалото е звук, бла, бла, врещене, междинни пръсти, примамка от проблясващи копейки във въздуха, походка вид перчене и други незначителни елементи. Може да профукате целият си живот в дълбока разсъдъчна активност, строго подписани вежди, от напрежение да ви излязат цицини по главите, десетилетия да се питате: кой е отговорен и какво да се прави; даже може да зададете въпросите на най-мощния супер, че и квантов, компютър в света. За елементи от секундата китайското знамение ще изплюе отговора:
“Тук няма народ. Вие сте навалица. Като такава
не подлежите на математично моделиране,
разсъдък и ръководство. Поведението на тълпата и присъщите и страсти не могат да се предвиждат, нито по кое време ненадейно ще бъдат изтрити от международното историческо вместилище. Бацилус булгарикус, народ за разселване. Блуждаещи бъгове и файлове, които задръстват и забавят темпата на международното развиване. Такава е външната ви политика и вътрешна настройка, подчинена на типичния балкански логаритъм - бойкот на личния триумф. “
Супер квантовият компютър не дава мъгляви препоръки, той сочи решения. Delete!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ