Христо Монов: С пускането на убиец обединиха обществото
Христо МОНОВ е роден на 18 август 1958 година в с. Тлачене, Врачанско. От 1985 година е учител в Софийския университет. Близо 20 години се занимава с спешна психическа намеса. Работил е в екипи по случаите " Лим ", рецесията със заложниците в Сливен, земетресението в Перник. Депутат от " Коалиция за България " и ръководител на парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта в 42-то Народно заседание.
" Днес внасяме в прокуратурата искане против решението, хората вършат протестен протест "
- Г-н Монов, по какъв начин ще коментирате това, че съдът пусна от пандиза килъра на вашия наследник, австралиеца Полфрийман, като се стимулира с някакво мнение на сдружението " Български хелзинкски комитет ", а подцени негативното мнение на държавната затворническа администрация? Как е допустимо това?
- Явно за тези съдии, съответно за председателстващия състава Калин Калпакчиев и за едната съдийка, това е допустимо. А то е допустимо, тъй като тези хора от дълго време работят, с цел да дискредитират един от главните стълбове на държавността - правосъдната система и вярата на хората, че тя подсигурява спазването на законите и приемането на правдивост против тези, които са ги нарушили. Виждате, че те се опират не на характерността от формалната институция, а на характерност, написана от една много компрометирана в дейностите си по отношение на България неправителствена организация. Тази организация спекулира с наименованието си, тъй като същинските Хелзинкски комитети, които бяха ориентирали активността си към спазването на правата на индивида в страните от някогашния соцлагер, се разпуснаха от дълго време. Този във Виена престана да съществува още в 90-те години, след рухването на стената.
- Как тази Неправителствени организации твърди, че килърът се е поправил в случай, че няма визия от държанието и битието му в пандиза?
- Още от задържането му за убийството на Андрей те са непрестанно до него. Те може би са и мостът на въздействие към двамата съдии, като допускам, че този мост е бил освен абстрактен, само че и финансов.
- Появиха се към този момент мнения, че зад килъра стои доста мощен австралийски паралия...
- Убиецът се отърва от всякакво имущество в Австралия, с цел да не желаяме да заплати наложената му сума за обезщетение.
- Той платил ли ви е нещо за обезщетение до момента?
- Нищо. Въпросните съдии подвеждат обществото в своите претекстове, като настояват, че той бил се изплатил. А става дума за една сума, която се равнява на 1% от дължимото и която той трябваше да получи от Съда по правата на индивида в Страсбург. Той заведе това дело, защото, видите ли, нашата страна не му давала да работи в пандиза, и страната ни беше наказана да заплати 3000 евро. Българският съд се разпореди тези пари да отидат не в неговата сметка, а като част от компенсацията към нас. Той самият не е платил нищо, само че все пак съдиите споделят, че той бил почнал да заплаща и обезщетение. Което е още една от лъжите, с които тези претекстове изобилстват. Да оставим настрани обстоятелството, че решението на съда се появява три дни след съвещанието, с цел да може през това време, тъкмо в навечерието на празника на Независимостта, да дойдат от Австралия телевизионни екипи, които да снимат по какъв начин " взимаме булката " от пандиза.
- Смятате ли, че нещо може да се направи против това неуместно правосъдно решение?
- Ние го вършим сега. Едно допустимо деяние подсказа обява на някогашния основен прокурор Никола Филчев. Още във вторник ще внесем със брачната половинка ми искане до градската прокуратура и ще се обосновем с това, че въпросният състав, който е взел решението, не е самостоятелен. Той е безпределно подвластен и директно обвързван с БХК и с някои политически партии. Те се базират на едно решение, което беше взето по времето на така наречен правосъден министър Христо Иванов - че сходни убийци като този могат да желаят предварително освобождение посредством своите процесуални представители, а не посредством администрацията на пандиза. Това се практикува още от мига на задържането му за убийството на Андрей. Убиецът даже се гордее, че това става посредством неговото сдружение, което не знам за какво бе разрешено да бъде учредено.
- Той е учредил сдружение, бидейки в пандиза?!
- Точно по този начин. Не знам друга страна, в която пандизчиите имат такива права. Наглостта на Христо Иванов бе стигнала до такава степен, че той беше присъединил този палач в работна група за изработването на нов закон за изтърпяване на наказването! Имаше даже парламентарен въпрос към него по този мотив.
- Значи тази история от дълго време се плете!
- Тя се плете от момента, в който той е арестуван за убийството на сина ми. Тогава две журналистки в един парцал, който към този момент не съществува, пуснаха версия за някакви роми, които били нападнати от сина ми, пък положителният самарянин австралиецът ги спасявал и не от други подбуди е размахвал нож в центъра на София. Няма такова нещо, чиста неистина. Но тя беше доста комфортна по време на следствието и на правосъдните съвещания. Много пари тогава фамилията му пръсна, финансовите инжекции към БХК бяха големи. Явно, че някои хора може би са били съблазнени от предлаганото. Неслучайно при излизането си той изкрещя името на отстранения към този момент началник на пандиза - може би искаше да му подсети: ти друго ми беше заречен, че аз отсам с фанфари ще изляза пред камерите на някоя австралийска телевизия.
- Този случай е заслужен да стане главен мотив за плачевното положение на правосъдната ни система.
- Съдейки по публичната реакция, хората са възмутени. Завчера на улицата в центъра на София за 15 минути ме стопираха трима души, двама от тях споделиха, че към този момент обществото се провежда и ще дойдат на митинга против стартирането на килъра и за оставката на съдиите, които са взели решението. Този протест се провежда посредством мрежите на 26-ти в четвъртък от 18 ч. на пл. " България " пред НДК и ще има едно шествие до лобното място на сина ми, което по подигравка е до Съдебната палата. Хората считат, че това решение е насмешка с България. Аз персонално съм безапелационен, че тези съдии нямат място в правосъдната система. Не знам по какъв начин съдията Калпакчиев може да огледа хората в очите. Разбирам, че от два дни той се крие у дома като мишок, не смее да излезе даже. Мисля, че този път минаха границите в наглостта си, настъпиха обществото доста крепко и всички реагират без значение на какви години са и с какви политически възгледи. Те съумяха да създадат това, което 30 години не се е случвало - да ни обединят. Благодаря на соросоидите, отлично на тях.
- Двете ти дъщери по какъв начин реагират на всичко това?
- Ами, потресени са. Какво споделяме на децата си с сходни случаи - че нямаме страна? Малката ми щерка потегля в осми клас и бяхме дружно в учебното заведение при откриването на образователната година. Цялостната атмосфера ме порази, тя приказва за безспорен ценностен разпад в образованието. Много бих желал да поговорим малко за това. Преди 15 септември в медиите всякога се появяват битовизми - свършили ли са ремонтите, пристигнали ли са учебниците, какви дрешки и ранички ще купим на децата си. Но значителните въпроси в никакъв случай не се задават - какво учат нашите деца, какви персони формираме, какви полезности, защо ги мотивираме в ХХI век. Та, в това нормално квартално учебно заведение единственото, с което се похвалиха при откриването на годината като достижения на техните възпитаници, беше демонстрации по кикбокс.
- Какво е това, простете моето незнание?
- Кикбоксът е пердах с ръце и с крайници, в Тайланд най-вече е публикуван, има го в всякакви филми, в евтини екшъни. Отначало го одобрих като демонстрация на неприятен усет, след това си споделих, че това е метафора на българското учебно заведение. В този живот, който сме основали за нашите деца, не са нужни високи университетски достижения, а умения по кикбокс и оцеляване в джунглата. Дотам сме се докарали. Защо го няма дебатът за това какво учат нашите деца?
Сведохме го до свадите с учебниците по история за Х клас. И тъй като загатнах десети клас, в последните години по разнообразни мотиви, на разнообразни конгреси, в разнообразни диалози съм питал част от създателите на закона, ще има ли матури за Х клас. Категорично споделиха не, това било единствено за децата, които решат да приключат с първия гимназиален стадий своето обучение. А в този момент схванаха, че множеството деца ще продължат до XII клас, хайде - сложиха матура. И незабавно се появиха в уеб страниците разгласи за курсове за подготовка за матура след Х клас.
- Не е тъкмо по този начин, не е матура, а външно оценяване в края на един учебен стадий, с цел да се види по какъв начин са усвоили децата новите образователни стратегии. Още повече, че наложителното наличие по закон към този момент завършва в Х клас, след това има единствено профили.
- Това не е ли още едно обезценяване на образованието? А родителите ще би трябвало да натоварим и бюджета си - най-евтиният курс по математика в София е 950 лева Някои деца в този момент се провеждат в другарски групи в обществените мрежи - решили са на въпросното национално външно оценяване да предадат бели листа. Ако това създадат, значи че в това потомство към момента има съпротивителни сили против безумните непрекъснати промени, има позиция на жители. От тези промени и децата, и учителите изгубиха интерес към учебното заведение, към същинските полезности, които то би трябвало да образува. Ето, останаха броени дни до Хелоуин. Хайде да създадем опит: да отидем в 10 случайно определени учебни заведения, 5 в София и 5 в провинцията, и да забележим в какъв брой от тях децата една седмица преди този момент ще бъдат включени в подготовка. За какво? Още занапред мога да кажа, че в 9 от тях ще се приготвят за Хелоуин, не за будителите.
- Като психолог по какъв начин обяснявате растящата експанзия в учебното заведение, на която от ден на ден сме очевидци?
- Ние живеем в едно общество, което е мощно нападателно по моделите на държание, които предлага. Като стартираме от политическото равнище - нашият министър председател не печели избори, той споделя " ние ги бихме ". Никой не ни е отговорен, че ни ръководи еднокнижник, нали? Ние какви сме, щом сме разрешили да ни ръководи? Езикът в Народното събрание какъв е? Да не приказваме за експанзията в така наречен цифрово пространство, в което живее това онлайн потомство, родено в настоящия век, или за филмите, които несметно му се оферират. Ние сме това, което виждаме и чуваме. И когато виждаш и чуваш единствено експанзия, единствено нападателни начини за решение на най-елементарните спорове, а такива в учебно заведение безспорно пораждат, за какво да се учудваме, че деянията са все по-чести и по-драстични? Не са отговорни децата, не е отговорна единствено страната. Пак ще кажа за първия образователен ден - до момента в който звучеше химнът, някои родители си пушеха цигарите и си седяха по пейките. И в учебното заведение, и в фамилията не сме основали на децата си условия, да имат почитание към същинските полезности, пък и към самите себе си. Държавата, това сме ние. Каквато страна сме създали, в такава ще живеем.
" Днес внасяме в прокуратурата искане против решението, хората вършат протестен протест "
- Г-н Монов, по какъв начин ще коментирате това, че съдът пусна от пандиза килъра на вашия наследник, австралиеца Полфрийман, като се стимулира с някакво мнение на сдружението " Български хелзинкски комитет ", а подцени негативното мнение на държавната затворническа администрация? Как е допустимо това?
- Явно за тези съдии, съответно за председателстващия състава Калин Калпакчиев и за едната съдийка, това е допустимо. А то е допустимо, тъй като тези хора от дълго време работят, с цел да дискредитират един от главните стълбове на държавността - правосъдната система и вярата на хората, че тя подсигурява спазването на законите и приемането на правдивост против тези, които са ги нарушили. Виждате, че те се опират не на характерността от формалната институция, а на характерност, написана от една много компрометирана в дейностите си по отношение на България неправителствена организация. Тази организация спекулира с наименованието си, тъй като същинските Хелзинкски комитети, които бяха ориентирали активността си към спазването на правата на индивида в страните от някогашния соцлагер, се разпуснаха от дълго време. Този във Виена престана да съществува още в 90-те години, след рухването на стената.
- Как тази Неправителствени организации твърди, че килърът се е поправил в случай, че няма визия от държанието и битието му в пандиза?
- Още от задържането му за убийството на Андрей те са непрестанно до него. Те може би са и мостът на въздействие към двамата съдии, като допускам, че този мост е бил освен абстрактен, само че и финансов.
- Появиха се към този момент мнения, че зад килъра стои доста мощен австралийски паралия...
- Убиецът се отърва от всякакво имущество в Австралия, с цел да не желаяме да заплати наложената му сума за обезщетение.
- Той платил ли ви е нещо за обезщетение до момента?
- Нищо. Въпросните съдии подвеждат обществото в своите претекстове, като настояват, че той бил се изплатил. А става дума за една сума, която се равнява на 1% от дължимото и която той трябваше да получи от Съда по правата на индивида в Страсбург. Той заведе това дело, защото, видите ли, нашата страна не му давала да работи в пандиза, и страната ни беше наказана да заплати 3000 евро. Българският съд се разпореди тези пари да отидат не в неговата сметка, а като част от компенсацията към нас. Той самият не е платил нищо, само че все пак съдиите споделят, че той бил почнал да заплаща и обезщетение. Което е още една от лъжите, с които тези претекстове изобилстват. Да оставим настрани обстоятелството, че решението на съда се появява три дни след съвещанието, с цел да може през това време, тъкмо в навечерието на празника на Независимостта, да дойдат от Австралия телевизионни екипи, които да снимат по какъв начин " взимаме булката " от пандиза.
- Смятате ли, че нещо може да се направи против това неуместно правосъдно решение?
- Ние го вършим сега. Едно допустимо деяние подсказа обява на някогашния основен прокурор Никола Филчев. Още във вторник ще внесем със брачната половинка ми искане до градската прокуратура и ще се обосновем с това, че въпросният състав, който е взел решението, не е самостоятелен. Той е безпределно подвластен и директно обвързван с БХК и с някои политически партии. Те се базират на едно решение, което беше взето по времето на така наречен правосъден министър Христо Иванов - че сходни убийци като този могат да желаят предварително освобождение посредством своите процесуални представители, а не посредством администрацията на пандиза. Това се практикува още от мига на задържането му за убийството на Андрей. Убиецът даже се гордее, че това става посредством неговото сдружение, което не знам за какво бе разрешено да бъде учредено.
- Той е учредил сдружение, бидейки в пандиза?!
- Точно по този начин. Не знам друга страна, в която пандизчиите имат такива права. Наглостта на Христо Иванов бе стигнала до такава степен, че той беше присъединил този палач в работна група за изработването на нов закон за изтърпяване на наказването! Имаше даже парламентарен въпрос към него по този мотив.
- Значи тази история от дълго време се плете!
- Тя се плете от момента, в който той е арестуван за убийството на сина ми. Тогава две журналистки в един парцал, който към този момент не съществува, пуснаха версия за някакви роми, които били нападнати от сина ми, пък положителният самарянин австралиецът ги спасявал и не от други подбуди е размахвал нож в центъра на София. Няма такова нещо, чиста неистина. Но тя беше доста комфортна по време на следствието и на правосъдните съвещания. Много пари тогава фамилията му пръсна, финансовите инжекции към БХК бяха големи. Явно, че някои хора може би са били съблазнени от предлаганото. Неслучайно при излизането си той изкрещя името на отстранения към този момент началник на пандиза - може би искаше да му подсети: ти друго ми беше заречен, че аз отсам с фанфари ще изляза пред камерите на някоя австралийска телевизия.
- Този случай е заслужен да стане главен мотив за плачевното положение на правосъдната ни система.
- Съдейки по публичната реакция, хората са възмутени. Завчера на улицата в центъра на София за 15 минути ме стопираха трима души, двама от тях споделиха, че към този момент обществото се провежда и ще дойдат на митинга против стартирането на килъра и за оставката на съдиите, които са взели решението. Този протест се провежда посредством мрежите на 26-ти в четвъртък от 18 ч. на пл. " България " пред НДК и ще има едно шествие до лобното място на сина ми, което по подигравка е до Съдебната палата. Хората считат, че това решение е насмешка с България. Аз персонално съм безапелационен, че тези съдии нямат място в правосъдната система. Не знам по какъв начин съдията Калпакчиев може да огледа хората в очите. Разбирам, че от два дни той се крие у дома като мишок, не смее да излезе даже. Мисля, че този път минаха границите в наглостта си, настъпиха обществото доста крепко и всички реагират без значение на какви години са и с какви политически възгледи. Те съумяха да създадат това, което 30 години не се е случвало - да ни обединят. Благодаря на соросоидите, отлично на тях.
- Двете ти дъщери по какъв начин реагират на всичко това?
- Ами, потресени са. Какво споделяме на децата си с сходни случаи - че нямаме страна? Малката ми щерка потегля в осми клас и бяхме дружно в учебното заведение при откриването на образователната година. Цялостната атмосфера ме порази, тя приказва за безспорен ценностен разпад в образованието. Много бих желал да поговорим малко за това. Преди 15 септември в медиите всякога се появяват битовизми - свършили ли са ремонтите, пристигнали ли са учебниците, какви дрешки и ранички ще купим на децата си. Но значителните въпроси в никакъв случай не се задават - какво учат нашите деца, какви персони формираме, какви полезности, защо ги мотивираме в ХХI век. Та, в това нормално квартално учебно заведение единственото, с което се похвалиха при откриването на годината като достижения на техните възпитаници, беше демонстрации по кикбокс.
- Какво е това, простете моето незнание?
- Кикбоксът е пердах с ръце и с крайници, в Тайланд най-вече е публикуван, има го в всякакви филми, в евтини екшъни. Отначало го одобрих като демонстрация на неприятен усет, след това си споделих, че това е метафора на българското учебно заведение. В този живот, който сме основали за нашите деца, не са нужни високи университетски достижения, а умения по кикбокс и оцеляване в джунглата. Дотам сме се докарали. Защо го няма дебатът за това какво учат нашите деца?
Сведохме го до свадите с учебниците по история за Х клас. И тъй като загатнах десети клас, в последните години по разнообразни мотиви, на разнообразни конгреси, в разнообразни диалози съм питал част от създателите на закона, ще има ли матури за Х клас. Категорично споделиха не, това било единствено за децата, които решат да приключат с първия гимназиален стадий своето обучение. А в този момент схванаха, че множеството деца ще продължат до XII клас, хайде - сложиха матура. И незабавно се появиха в уеб страниците разгласи за курсове за подготовка за матура след Х клас.
- Не е тъкмо по този начин, не е матура, а външно оценяване в края на един учебен стадий, с цел да се види по какъв начин са усвоили децата новите образователни стратегии. Още повече, че наложителното наличие по закон към този момент завършва в Х клас, след това има единствено профили.
- Това не е ли още едно обезценяване на образованието? А родителите ще би трябвало да натоварим и бюджета си - най-евтиният курс по математика в София е 950 лева Някои деца в този момент се провеждат в другарски групи в обществените мрежи - решили са на въпросното национално външно оценяване да предадат бели листа. Ако това създадат, значи че в това потомство към момента има съпротивителни сили против безумните непрекъснати промени, има позиция на жители. От тези промени и децата, и учителите изгубиха интерес към учебното заведение, към същинските полезности, които то би трябвало да образува. Ето, останаха броени дни до Хелоуин. Хайде да създадем опит: да отидем в 10 случайно определени учебни заведения, 5 в София и 5 в провинцията, и да забележим в какъв брой от тях децата една седмица преди този момент ще бъдат включени в подготовка. За какво? Още занапред мога да кажа, че в 9 от тях ще се приготвят за Хелоуин, не за будителите.
- Като психолог по какъв начин обяснявате растящата експанзия в учебното заведение, на която от ден на ден сме очевидци?
- Ние живеем в едно общество, което е мощно нападателно по моделите на държание, които предлага. Като стартираме от политическото равнище - нашият министър председател не печели избори, той споделя " ние ги бихме ". Никой не ни е отговорен, че ни ръководи еднокнижник, нали? Ние какви сме, щом сме разрешили да ни ръководи? Езикът в Народното събрание какъв е? Да не приказваме за експанзията в така наречен цифрово пространство, в което живее това онлайн потомство, родено в настоящия век, или за филмите, които несметно му се оферират. Ние сме това, което виждаме и чуваме. И когато виждаш и чуваш единствено експанзия, единствено нападателни начини за решение на най-елементарните спорове, а такива в учебно заведение безспорно пораждат, за какво да се учудваме, че деянията са все по-чести и по-драстични? Не са отговорни децата, не е отговорна единствено страната. Пак ще кажа за първия образователен ден - до момента в който звучеше химнът, някои родители си пушеха цигарите и си седяха по пейките. И в учебното заведение, и в фамилията не сме основали на децата си условия, да имат почитание към същинските полезности, пък и към самите себе си. Държавата, това сме ние. Каквато страна сме създали, в такава ще живеем.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ