Христо Караславов е роден на 28.09.1968 г.в гр. София. Завършил

Христо Караславов е роден на 28.09.1968 година

в гр. София. Завършил е 9-а Френска езикова гимназия в София и ФНПП в СУ " Св. Климент Охридски " със компетентност " Начална и предучилищна педагогика. " Автор е на стихосбирки, романи и сборници с разкази. Негови стихове са преведени на съветски, гръцки, румънски, френски, нидерландски и други езици. Член на Съюз на българските писатели.

Преводач от френски език. Основател, създател на текстовете и композитор в музикалните планове " Иванът " и " Tanavy project ", с които има повече от 70 записани авторски композиции и значително концертни изяви. Oт пет години работи като начален преподавател и учител по БЕЛ в Българското учебно заведение " Пейо Яворов " към Посолството на Република България в Брюксел, Белгия.

- Христо, ти си преподавател, стихотворец, публицист, музикант... Кое е водещото?

- С усмивка бих ти дал отговор, че водещото е да не губиш любознанието си към света, да не губиш нито смеха, нито яростите си, да не губиш храброст, да не губиш вяра, а и да се разбираш някак с другите и със себе си. Четирите трофеи, специалности или призвания, упоменати нагоре, са просто разнообразни проекции на всичко това и постоянно са въпрос на светоусещане.

- Преди близо месец излезе новият ти алманах с разкази " Нарушаване на беззаконието ". Как се роди концепцията за тази книга?

- Това са 12 истории, писани на път. По друго време, на разнообразни места, само че постоянно в придвижване. Именно пътищата, закодирани в тях, ги събират дружно. Ще се веселя, в случай че си намерят съидейници, които да попътуват с тях.

- Какво мислиш за чистотата на българския език? Не го ли забравяме, не го ли замърсяваме през последните години? Смяташ ли, че има нужда от Закон за езика?

- Всеки език е опърничаво и жилаво животинче, което всекидневно се трансформира. Появява се някоя нова дума, а друга тихичко изпада. Това е натурален развой. Не считам, че българският език би могъл да изчезне - задоволително съвършена и сложна система е, през вековете се е научил да приема и променя непознатото, без да промени на себе си. Не прави изключение и сега. Друг е въпросът, че не е зле да има закон, който да задължава медиите у нас да излъчват повече неща на естествен и правилен български език. Подобни закони има в доста европейски страни.

- Първата ми среща с твоето творчество бе посредством поезията. Намираш ли ентусиазъм и време за стихове?

- Помня, че татко ми, Слав Хр. Караславов, един път ми сподели: " Поезията е дете на младостта - когато всичките ти усеща и преживявания са доста по-ярки, по-директни и по-разтърсващи. " Помня, че ми сподели и още нещо: " Пиши, както ти харесва и както го усещаш, пък всеки да ти споделя каквото си желае! " Всъщност по този начин и не го разбрах това разделяне на поети и прозаици. Стиховете, романите, песните - всичко е едно - знаци по пътя. Знаеш, че идват едни такива възрасти, когато човек поглежда обратно. Толкова хора чух тогава да споделят: " Боже, къде изтече цялото това време! " Нямам терзания. Погледнах книгите си, погледнах тези над 100 песни, записани с другари и странници по пътя, ръкописите в компютъра, несмесените писти по флашките. Близките ти са до теб. Мнозина от тези, с които в миналото си почнал, към момента са наоколо и сте другари. Това е времето. И не е изтекло на вятъра. И се почувствах добре и спокоен.

- Кое те въодушевява?

- Почти всяко нещо, което не ме убива.

- Автор си на текстовете на песните, както и на огромна част от музиката на групите " Иванът " и " Tanavy project ". Както и на " Бакутей тайфа ". Но по-добре самичък разкажи за това пътешестване по ноти...

- " Пътуване " е точната дума. Всъщност в никакъв случай не съм се считал за музикант, нито съм желал да пребивавам като музикант, само че постоянно съм желал да върша музика. И по този начин и стана. Звучи като оксиморон, само че в действителност няма никакво несъгласие. От хлапе главата ми е цялостна с най-разни мелодии и хрумки, които някак се научих да вадя на бял свят. Не ме интересуваше " реализацията " им в оня, комерсиалния смисъл на думата, интересуваше ме да ги има и да си заловен личния път. " Щастието е пътят " - споделили мъдрите. Нямаш визия какъв брой щури, светли и свестни хора срещнах и не преставам да срещам в това " пътешестване по ноти ", както си го нарекъл. А най-хубавото е, че към този момент не му се вижда краят.

- Какво е за теб музиката?

- Музиката е праезик, с цел да не кажа предезик. Ако питаш мен, строителите на Вавилонската кула са пеели някакви общи звуци, нещо като птиците, и по този начин са се разбирали във всичко. Различните езици са им дали илюзията за мощ, създали са ги надменни, само че капсулирани и самотни. А музиката е останала да броди и да се пробва да надмогне човешката самотност. Това е. Музиката може да доближи там, където и най-говореният човешки език на света би бил отчайващо беззащитен.

- През 2014 " Разпоредителите на смута " завоюва премията на Съюза на българските писатели за разказ. Разказването ли взима връх в твоето творчество през последните години?

- Като хлапе ти се желае да крещиш усеща, като по-възрастен - да споделяш истории.

- Какво искаш да ни кажеш с тях?

- Големите неща за казване са безконечни, ясни и извънредно простички: " Не се предавай, не спирай, постоянно има вяра. " Оттам нататък стартира всичко за казване.

- А четат ли българите? Какви са твоите наблюдения?

- Повече ме интересува въпросът не какъв брой, а какво четат българите. Защото, в случай че някой си е купил шест готварски книги и четири наръчника от вида " по какъв начин да стана богат " и си ги препрочита всеки ден (без да става по-богат), какво отношение би имало към въпроса " четат ли българите "? Да, издателите ще отбележат, че индивидът си е купил 10 книги, и ще изпаднат в нирвана, само че това дава ли ни някакъв логичен отговор на каквото и да било? (С цялото ми изконно почитание към готварските книги.)

- Ти си правоприемник на писателския жанр Караславови. Това тежи, оказва помощ или задължава?

- От всичко по малко. Но най-добре го е споделил татко ми - "...не имената вършат индивида, а индивидът твори имена. "

- Над какви креативен планове работиш сега?

- Приключвам един нов разказ - " Някъде " се споделя. В прочут смисъл това е продължение на " Разпоредителите на смута ", поради че " Разпоредителите " е нескончаема сага, разказваща живота на една момчешка компания, разпиляла се по света някъде към края на 90-те години.

- Как наподобява през твоите очи днешният ни ден? Кое ти харесва, кое те натъжава, кое не приемаш?

- Случи ни се да живеем в забавни времена, а за положително или за зло най-интересните като че ли предстоят. Системите са изчерпани не толкоз откъм запаси, колкото откъм доверие. Обществата се раздробяват и се капсулират, кастите си търсят народонаселение. Нищо ново. Новото идва по-късно. Да забележим...

- Прекарваш по-голямата част от годината в чужбина. Различава ли се погледът към България в профил? Какво не виждаме ние, живеещите тук?

- Много сложен, а и малко печален въпрос. Защото България, погледната извън, умерено би могла да бъде страна с положителни вероятности. България има запаси, има ценз, има потенциал за обичайно развиване - без да се съпоставяме със супер силите и супер пазарите, само че и без да подценяваме качествата си. Ние обаче прекалено много обичаме фразата, че сме " дребна страна ". Любопитен е фактът, че нашата " дребна страна " е близо три пъти и половина по-голяма като територия от Белгия и два пъти и половина по-голяма от Нидерландия. Всъщност сме 16-и по територия в Европа от 49 страни. Не го споделям като похвала, а по-скоро като част от казуса. Имаме значително запаси и качества, само че няма дух, някаква обща воля да задвижим нещата ни липсва. Няколко от огромните градове наподобява се оправят добре, само че огромна част от страната стои като изоставена. Вече ясно се открояват три-четири разнообразни Българии. Още преди двайсетина години те мъчно споделяха между тях, в този момент като че ли не се и пробват. Връщам се постоянно и главното чувство е за някаква тиха незаинтересованост, спокойна, без внезапни жестове, само че изпиваща те от вътрешната страна - всеки се е вкопчил в себе си - безконечното наше си избавление поединично, което и този път ще ни разреши да оцелеем, само че както постоянно ще ни оставя в миманса на протичащото се. " Заедно " очевидно не е българска дума, само че и аз не съм изключение от правилото, с цел да давам някакви предписания и упътвания. Все отново хубаво е, че човек вижда и значително младежи и техните очи блестят по-силно от нашите. А това към този момент е нещо.

- Основните полезности, които изповядваш?

- Когато бях хлапе, майка ми споделяше: " Не прави на другите това, което не искаш да ти вършат на теб. " Знам, че е детинско и наивно, само че въпреки всичко си мисля, че в случай че хората по-често си спомняме сходни думи, светът би могъл да бъде по-ведро място.