Сине мой! Надежда скъпа...
Христо Черняев
Стамен Панчев е измежду обичаните български поети, починали млади за Отечеството.
Той е роден в Ботевград (старото Орхание) на 1 декември 1879 година. Баща му взима присъединяване преди време в епичните боеве при Сливница. Чичо му Стоян Цагарски е сподвижник на Васил Левски, бил е изгнаник в Диарбекир.
Стамен Панчев учи в Кюстендилската педагогическа гимназия. 3авършва педагогика и философия във Висшето учебно заведение (СУ " Св. Климент Охридски " ), след което е преподавател в Троян и по-сетне в родния си град, където става и шеф на гимназията. Оженва се за сестрата на поета Никола Ракитин. След Школата за запасни офицери в Княжево е изпратен в 38-и Царибродски пехотен полк...
По време на близо двегодишното ми престояване през 80-те години на предишния век в Ботевград, по мемоари на остарели хора, си сътворих цялостна визия за Стамен Панчев. Бил е интелектуална персона, излъчваща достойнство. Като учител е имал обичта на гимназистите. И още: читалищен деятел, създател на туристическо сдружение, диригент на хор, цигулар и флейтист в учителския оркестър - на всички места той отдава сили и познание за културното издигане на своите съвременници...
Когато потегля в военен марш за фронта, синът му Павел е тригодишен. Ето какво написа в пресата внучката му Мария Генева:
" След оповестяването на Балканската война в 1912 година Стамен Панчев е мобилизиран като запасен подпоручик в 38-ми Царибродски пехотен полк... На 17 март 1913 година е тежко ранен (при Чаталджа) и след шест дни умира, стиснал в ръце портрета на своя обичан наследник Павел. В колета, който околните на поета получават от фронта, те намират цялата преписка сред него и фамилията му и една тетрадка със 73 стихотворения. Между тях е и стихотворението " Сине мой! "...
Още деца, в първите си учебни години, ние шепнехме това велико стихотворение като свещена молитва и неговите клетвени думи като да се отнасяха за нас. То е пропито с чувствеността и силата на обичта и тъгата на смелите воини, обладани от справедливия порив за освобождението на поробени български земи.
" Сине мой! " в продължение към този момент на столетие се е трансформирало във всеобемна метафора и синоним на завета и горещата бащина любов на бранителя на свещените български идеали. Завет и любов еднообразно както към своя наследник, по този начин и към българчетата - потомци на храбри и безстрашни предци и татковци. Това стихотворение е въплътило волята и непоколебимата лоялност към Отечеството, жертвената честност на храбрите му мъже пред олтара на неговата независимост и на неговата непокътнатост. То е като че ли клетвата на същинската българска кръв, подготвена постоянно, когато би трябвало, да се пролее в името на България и на потомците.
" Сине мой! " е стихотворение апотеоз на родолюбието, добило своята антологичност в единствената знаменателна книга на поета " С перо и меч ", излязла за пръв път през 1927 година.
Какви патриотични бисери има в тази родена в боевете стихосбирка! Там поетът недвусмислено отсъжда:
Тоз, който дълга си извърши, да знай
почтено е чадо на родния край...
Другаде поетът с епически искра ще показа:
Зовът на войната стресна цялостен народ,
цялостен народ за ден се сбра под знамената:
юноши в подем на своя млад живот,
хора на фамилии, дори под ориста
сгърбени веч старци прикани войната.
Всеки дом изпрати някой непосредствен, собствен:
своя мъж дамата, баща си детето,
майка наследник изпрати плачешком за пердах...
................................
Вести за победи носят се оттова,
всеки ден донася новини за убити,
за родственици и за хора близки нам -
нещо тежко, тежко стегнало гърдите,
на горест и наслада смесват се сълзите.
В стихотворението " Другари " Стамен Панчев дава израз и на победната атмосфера на фронта, и на скръбта си към починалите в борбите:
Развяват се гордо над нас знамената,
настроени войнствено тупкат сърцата,
часът на компенсация вековна удари;
за пердах призовала е всички татковина -
под такта тайфа върви след тайфа.
Здравейте, приятели!
................................
И през деня, и нощем офанзиви ужасни,
косят безпощадно и заболявания страшни -
където погледнеш: по диви чукари,
край крайбрежия морски, в поля, по могили,
на всички места гробове, гробове благи.
Простете, приятели!
А в стихотворението " С мъгла небето се облече... ", под което поетът е отбелязал, че е писано в Лозенград, той ще увенчае с дълбоката си въздишка героичен починалите:
Съдба - светът ще постоянно кити,
ще кити вожди именити
със славата на тез борци,
що тлеят някъде зарити
без кръст и без венци.
Сред тези славни воини е и Стамен Панчев, чиято рота, командвана от него, взе участие устремно в генералната офанзива при Чаталджа, където е охранявала брега на Мраморно море от десант. Там, в жестоките сражения, той е тежко ранен от обстрелващия ги британски броненосец.
...На юг, на юг от Одрин, където е Чаталджа, някъде до селцето Кадъкьой поетът последно е шептял " Сине мой! Сине мой! ", с цел да се чуе този именит шепот в цяла България, която прекланя знамето си пред подвизите на героите, починали за нея. За да изтръпваме, когато произнасяме светите думи:
Сине мой, вяра скъпа моя,
наслада в грижи, грижа в насладата,
може би финален ден е тоя,
в който те милува твой татко.
Аз отивам, с цел да се не върна,
дълг отечествен зове ме в пердах,
може би не ще те веч прегърна,
теб не ще продумам, сине мой!
Сине мой, аз те възвеличавам,
дано Бог закриля теб в света.
На теб сал един завет оставям -
свет завет на грижлив татко.
С него расти, възмъжавай, сине,
моето благосъстояние ти е той,
с него баща ти не ще загине Ц
ще живее в тебе, сине мой!
Сине мой, живей със светлий спомен
на родинолюбците предци,
жител бъди ти всявга непретенциозен,
почтен в мисли и в каузи бъди.
Вярвай в идеали благородни,
с тях вдъхновен в кротичък труд ил в пердах,
дай живота си за края родни Ц
българин бъди горделив, сине мой!
Сине мой, вяра скъпа моя,
наслада в грижи, грижа в насладата,
може би финален ден е тоя,
в който виждаш своя ти татко.
Аз отивам, с цел да се не върна,
дълг отечествен зове ме в пердах Ц
дай да те целуна и прегърна,
може би за сетньо, сине мой!
В тази елегия сбогуване с невръстния наследник и предсказване за смъртните битки на бойното поле няма безволие и съмнение. Поетът боец, като героичен рицар на българската си кръв и на българската земя, безрезервно и гордо изповядва: " дълг отечествен зове ме в пердах. " Това е негово верую и орис.
...През годините " Сине мой! " е изпълнявано като ария от хоровете " Кавал " и " Гусла ", с цел да проникне надълбоко в паметта на българските генерации като легенда и като завет.
Заветът на починалия нейде при Чаталджа стихотворец Стамен Панчев.
Стамен Панчев е измежду обичаните български поети, починали млади за Отечеството.
Той е роден в Ботевград (старото Орхание) на 1 декември 1879 година. Баща му взима присъединяване преди време в епичните боеве при Сливница. Чичо му Стоян Цагарски е сподвижник на Васил Левски, бил е изгнаник в Диарбекир.
Стамен Панчев учи в Кюстендилската педагогическа гимназия. 3авършва педагогика и философия във Висшето учебно заведение (СУ " Св. Климент Охридски " ), след което е преподавател в Троян и по-сетне в родния си град, където става и шеф на гимназията. Оженва се за сестрата на поета Никола Ракитин. След Школата за запасни офицери в Княжево е изпратен в 38-и Царибродски пехотен полк...
По време на близо двегодишното ми престояване през 80-те години на предишния век в Ботевград, по мемоари на остарели хора, си сътворих цялостна визия за Стамен Панчев. Бил е интелектуална персона, излъчваща достойнство. Като учител е имал обичта на гимназистите. И още: читалищен деятел, създател на туристическо сдружение, диригент на хор, цигулар и флейтист в учителския оркестър - на всички места той отдава сили и познание за културното издигане на своите съвременници...
Когато потегля в военен марш за фронта, синът му Павел е тригодишен. Ето какво написа в пресата внучката му Мария Генева:
" След оповестяването на Балканската война в 1912 година Стамен Панчев е мобилизиран като запасен подпоручик в 38-ми Царибродски пехотен полк... На 17 март 1913 година е тежко ранен (при Чаталджа) и след шест дни умира, стиснал в ръце портрета на своя обичан наследник Павел. В колета, който околните на поета получават от фронта, те намират цялата преписка сред него и фамилията му и една тетрадка със 73 стихотворения. Между тях е и стихотворението " Сине мой! "...
Още деца, в първите си учебни години, ние шепнехме това велико стихотворение като свещена молитва и неговите клетвени думи като да се отнасяха за нас. То е пропито с чувствеността и силата на обичта и тъгата на смелите воини, обладани от справедливия порив за освобождението на поробени български земи.
" Сине мой! " в продължение към този момент на столетие се е трансформирало във всеобемна метафора и синоним на завета и горещата бащина любов на бранителя на свещените български идеали. Завет и любов еднообразно както към своя наследник, по този начин и към българчетата - потомци на храбри и безстрашни предци и татковци. Това стихотворение е въплътило волята и непоколебимата лоялност към Отечеството, жертвената честност на храбрите му мъже пред олтара на неговата независимост и на неговата непокътнатост. То е като че ли клетвата на същинската българска кръв, подготвена постоянно, когато би трябвало, да се пролее в името на България и на потомците.
" Сине мой! " е стихотворение апотеоз на родолюбието, добило своята антологичност в единствената знаменателна книга на поета " С перо и меч ", излязла за пръв път през 1927 година.
Какви патриотични бисери има в тази родена в боевете стихосбирка! Там поетът недвусмислено отсъжда:
Тоз, който дълга си извърши, да знай
почтено е чадо на родния край...
Другаде поетът с епически искра ще показа:
Зовът на войната стресна цялостен народ,
цялостен народ за ден се сбра под знамената:
юноши в подем на своя млад живот,
хора на фамилии, дори под ориста
сгърбени веч старци прикани войната.
Всеки дом изпрати някой непосредствен, собствен:
своя мъж дамата, баща си детето,
майка наследник изпрати плачешком за пердах...
................................
Вести за победи носят се оттова,
всеки ден донася новини за убити,
за родственици и за хора близки нам -
нещо тежко, тежко стегнало гърдите,
на горест и наслада смесват се сълзите.
В стихотворението " Другари " Стамен Панчев дава израз и на победната атмосфера на фронта, и на скръбта си към починалите в борбите:
Развяват се гордо над нас знамената,
настроени войнствено тупкат сърцата,
часът на компенсация вековна удари;
за пердах призовала е всички татковина -
под такта тайфа върви след тайфа.
Здравейте, приятели!
................................
И през деня, и нощем офанзиви ужасни,
косят безпощадно и заболявания страшни -
където погледнеш: по диви чукари,
край крайбрежия морски, в поля, по могили,
на всички места гробове, гробове благи.
Простете, приятели!
А в стихотворението " С мъгла небето се облече... ", под което поетът е отбелязал, че е писано в Лозенград, той ще увенчае с дълбоката си въздишка героичен починалите:
Съдба - светът ще постоянно кити,
ще кити вожди именити
със славата на тез борци,
що тлеят някъде зарити
без кръст и без венци.
Сред тези славни воини е и Стамен Панчев, чиято рота, командвана от него, взе участие устремно в генералната офанзива при Чаталджа, където е охранявала брега на Мраморно море от десант. Там, в жестоките сражения, той е тежко ранен от обстрелващия ги британски броненосец.
...На юг, на юг от Одрин, където е Чаталджа, някъде до селцето Кадъкьой поетът последно е шептял " Сине мой! Сине мой! ", с цел да се чуе този именит шепот в цяла България, която прекланя знамето си пред подвизите на героите, починали за нея. За да изтръпваме, когато произнасяме светите думи:
Сине мой, вяра скъпа моя,
наслада в грижи, грижа в насладата,
може би финален ден е тоя,
в който те милува твой татко.
Аз отивам, с цел да се не върна,
дълг отечествен зове ме в пердах,
може би не ще те веч прегърна,
теб не ще продумам, сине мой!
Сине мой, аз те възвеличавам,
дано Бог закриля теб в света.
На теб сал един завет оставям -
свет завет на грижлив татко.
С него расти, възмъжавай, сине,
моето благосъстояние ти е той,
с него баща ти не ще загине Ц
ще живее в тебе, сине мой!
Сине мой, живей със светлий спомен
на родинолюбците предци,
жител бъди ти всявга непретенциозен,
почтен в мисли и в каузи бъди.
Вярвай в идеали благородни,
с тях вдъхновен в кротичък труд ил в пердах,
дай живота си за края родни Ц
българин бъди горделив, сине мой!
Сине мой, вяра скъпа моя,
наслада в грижи, грижа в насладата,
може би финален ден е тоя,
в който виждаш своя ти татко.
Аз отивам, с цел да се не върна,
дълг отечествен зове ме в пердах Ц
дай да те целуна и прегърна,
може би за сетньо, сине мой!
В тази елегия сбогуване с невръстния наследник и предсказване за смъртните битки на бойното поле няма безволие и съмнение. Поетът боец, като героичен рицар на българската си кръв и на българската земя, безрезервно и гордо изповядва: " дълг отечествен зове ме в пердах. " Това е негово верую и орис.
...През годините " Сине мой! " е изпълнявано като ария от хоровете " Кавал " и " Гусла ", с цел да проникне надълбоко в паметта на българските генерации като легенда и като завет.
Заветът на починалия нейде при Чаталджа стихотворец Стамен Панчев.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ