Хранителните разстройства са все по-плашеща тенденция, която засяга все по-млади

Хранителните разстройства са все по-плашеща наклонност, която визира все по-млади девойки, а към този момент и момчета. На фона на затлъстяването в резултат на неприятно хранене и обездвижване (което значително зависи от нас, родителите, а не от децата), всяко трето дете у нас не харесва своето тегло. Иска да е по-слабо, да наподобява на " готините " от класа, да има съвременни и красиви облекла, да се харесва.

Подлагането на диети, безконтролното преяждане (хиперфагия) и повръщане, броенето на всяка калория и всеки качен грам не е суетна волност. Време да спрем да мислим, че анорексията и булимията са " изцепки на манекенките ", а преяждането - алчност и мързел. Това са психически разстройства на личността, които директно засягат храненето, а по този начин - и живота. По неофициални данни единствено от анорексия невроза у нас страдат сред 150 000-200 000 дами. В международен мащаб са към 70 млн дами.

2 юни е разгласен импровизирано за първия Световен ден за дейности срещу питателните разстройства. Неофициално, тъй като зад него се сплотяват към 2016 година единствено неправителствени организации. За този ден са планувани редица акции, които могат да се наблюдават под хаштага #WorldEatingDisordersActionDay в обществените мрежи, както и на уеб страницата www.worldeatingdisordersday.org.

Хранителните разстройства са демонстрация на ниска самокритика, неустановеност и страхове от другарство, мъчителна потребност от приемане от страна на близките. От една страна това чувство се основава в детска възраст и се демонстрира в ранния пубертет. От друга страна ролята на медиите, рекламната и стилната промишленост подтиква извън тъкмо избрана визия за красиво и естетично, което постоянно минава границата на здравото. Дори манията по здравословно хранене - орторексия, се смята публично за хранително разстройство.



Какво би трябвало да знаят всички родителите и виновните възрастни:

Хранителното разстройство не е психологично заболяване, то е рецесия на личността. Може да бъде третирано, в случай че цялото обграждане на детето спомага за това. Вие не сте безусловно отговорни, само че единствено вие можете да помогнете.

Не спирайте да окуражавате рационално външния тип на детето през пубертета - каквото и да мислите за него, не забравяйте, че тялото се оформя и пораства тъкмо в този момент. Децата не са наясно с измененията и усещат дълбока неустановеност.

Интересувайте се от приятелите на детето, има ли такива, умерено и решително ли е в средата си. Кои са идолите му и желае ли да подражава на някоя обществена персона.

Постоянното и целеустремено събаряне на тегло е мотив за деликатен диалог с детето. Как вижда то себе си, харесва ли се, какъв брой е значимо за него да наподобява по избран метод.

Момчетата също страдат от анорексия, орторексия, хиперфагия и булимия. Наскоро пристрастяването към стимуланти на мускулния напредък също беше класифицирано като психологично разстройство.

Не се поколебайте да споделите паника с родители, в случай че сте преподавател, треньор или различен виновен възрастен. Понякога децата прекарват повече качествено време с вас, а не с родителите си.

Не подценявайте положението на детето. Хранителните разстройства на личността постоянно приключват съдбовно след влошено физическо положение или със самоубийство. Потърсете профилирана помощ, която да помогне и на вас, по какъв начин да се отнасяте с детето и да му помогнете най-оптимално.