Храните, с които мозъкът работи на пълни обороти
Храната, която консумираме, оказва директно въздействие на това по какъв начин се усещаме, какъв брой сме здрави и енергични. Често точно тя се оказва и причина да не сме доста в кондиция, и да не смогваме с ежедневните задания. Затова е значимо по какъв начин сортираме менюто си и съгласно потребностите на своя мозък. Ето и на какво да наблегнем.
Сложни въглехидрати
Въглехидратите са главното " гориво " за мозъка ни. Но приказваме за комплицираните, които се намират най-много в зеленчуците, бобовите и пълнозърнестите храни, които се разграждат по-бавно и последователно в организма.
Те имат по-дълги молекулни вериги, които ги трансформират в източник на сила, която се отделя последователно в границите на деня. Консумирайки ги, забавяме и процеса на огладняване, който несъмнено може да ни разсее от ежедневните ни отговорности.
За разлика от тях, простите въглехидрат в чипса и захарните произведения да вземем за пример, имат по-кратка верига, усвояват се доста по-бързо и водят до пик на енергийните равнища, както и внезапно повишаване на кръвната захар. Това обаче трае прекомерно малко.
Протеин
Някои храни лишават цялата ни сила в процеса на усвояването си, като в това време не ни оставят задоволително сити. Така нарушават дневния ни темп. Тези, съдържащи протеин обаче, не са измежду тях.
Протеинът се разгражда постепенно и последователно, кръвната захар също остава в относително постоянни равнища. По този метод храненето не пречи на последващата ни централизация и осъществяването на отговорностите ни.
Освен това, протеинът играе значима роля в синтеза на невротрансмитери в мозъка, от които зависи неговото действие. Затова яйцата, бобовите растения, пилешкото, рибата, млечните артикули и ядките са подобаващ вид за закуска и за обяд.
Протеинът, с който живеем по-дълго
Какво наложително да участва в менюто ни
Полезни мазнини
Те оказват пряк позитивен резултат върху функционалностите на мозъка, като подкрепят притока на О2. Не единствено ни оказват помощ да останем съсредоточени денем, само че и поддържат мозъка по-млад в дълготраен проект. Освен мазни риби, зехтин и авокадо, е значимо постоянно да консумираме и орехи, предава Huffington Post.
Рибите, които поддържат мозъка здрав и млад
От какво ни пазят мастните киселини
Фибри
Те са потребни освен за стомаха, само че и за мозъка. Както разнообразни проучвания през годините демонстрират, здравето на червата е директно обвързвано с действието на мозъка и даже с нашите страсти. Най-често фибрите вървят ръка за ръка с протеина, което ги прави още по-здравословни.
Антиоксиданти
От значително значение за мозъчната функционалност са микроелементите или витамините, определяни като антиоксиданти. Те усъвършенстват връзката сред мозъчните кафези и понижават риска от невродегенеративни болести. Борят се и със свободните радикали.
Най-популярните витамини, които извършват тази роля, са С и Е. Витамин Е се съдържа в зелените салати, спанака, аспержите, червени чушките, тиквата, мангото, авокадо, както и във фъстъченото масло. Витамин С пък е в най-големи количества в по-тъмните плодове, доматите, броколите, портокалите, спанакът и цвеклото. Натуралният шоколад и кафето също са положителни източници на антиоксиданти.
Какво се случва в мозъка ни, когато сме на диета
И за какво мечтаният резултат не се реализира за малко време
Холин
Холинът оказва помощ за поддържането на клетъчните мембрани, предаването на сигналите сред клетките, както и за центъра на паметта. Съдържа се най-много в яйцата, сьомгата, броколите и карфиола.
Сложни въглехидрати
Въглехидратите са главното " гориво " за мозъка ни. Но приказваме за комплицираните, които се намират най-много в зеленчуците, бобовите и пълнозърнестите храни, които се разграждат по-бавно и последователно в организма.
Те имат по-дълги молекулни вериги, които ги трансформират в източник на сила, която се отделя последователно в границите на деня. Консумирайки ги, забавяме и процеса на огладняване, който несъмнено може да ни разсее от ежедневните ни отговорности.
За разлика от тях, простите въглехидрат в чипса и захарните произведения да вземем за пример, имат по-кратка верига, усвояват се доста по-бързо и водят до пик на енергийните равнища, както и внезапно повишаване на кръвната захар. Това обаче трае прекомерно малко.
Протеин
Някои храни лишават цялата ни сила в процеса на усвояването си, като в това време не ни оставят задоволително сити. Така нарушават дневния ни темп. Тези, съдържащи протеин обаче, не са измежду тях.
Протеинът се разгражда постепенно и последователно, кръвната захар също остава в относително постоянни равнища. По този метод храненето не пречи на последващата ни централизация и осъществяването на отговорностите ни.
Освен това, протеинът играе значима роля в синтеза на невротрансмитери в мозъка, от които зависи неговото действие. Затова яйцата, бобовите растения, пилешкото, рибата, млечните артикули и ядките са подобаващ вид за закуска и за обяд.
Протеинът, с който живеем по-дълго
Какво наложително да участва в менюто ни
Полезни мазнини
Те оказват пряк позитивен резултат върху функционалностите на мозъка, като подкрепят притока на О2. Не единствено ни оказват помощ да останем съсредоточени денем, само че и поддържат мозъка по-млад в дълготраен проект. Освен мазни риби, зехтин и авокадо, е значимо постоянно да консумираме и орехи, предава Huffington Post.
Рибите, които поддържат мозъка здрав и млад
От какво ни пазят мастните киселини
Фибри
Те са потребни освен за стомаха, само че и за мозъка. Както разнообразни проучвания през годините демонстрират, здравето на червата е директно обвързвано с действието на мозъка и даже с нашите страсти. Най-често фибрите вървят ръка за ръка с протеина, което ги прави още по-здравословни.
Антиоксиданти
От значително значение за мозъчната функционалност са микроелементите или витамините, определяни като антиоксиданти. Те усъвършенстват връзката сред мозъчните кафези и понижават риска от невродегенеративни болести. Борят се и със свободните радикали.
Най-популярните витамини, които извършват тази роля, са С и Е. Витамин Е се съдържа в зелените салати, спанака, аспержите, червени чушките, тиквата, мангото, авокадо, както и във фъстъченото масло. Витамин С пък е в най-големи количества в по-тъмните плодове, доматите, броколите, портокалите, спанакът и цвеклото. Натуралният шоколад и кафето също са положителни източници на антиоксиданти.
Какво се случва в мозъка ни, когато сме на диета
И за какво мечтаният резултат не се реализира за малко време
Холин
Холинът оказва помощ за поддържането на клетъчните мембрани, предаването на сигналите сред клетките, както и за центъра на паметта. Съдържа се най-много в яйцата, сьомгата, броколите и карфиола.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ