Човечеството е достигнало до предел в продължителността на живота
Хората са достигнали до генетично заложеното им ограничаване за дължина на живота, както и за физическите им качества, това се споделя в проучване на мултидисциплинарен екип от парижкия университет „ Декарт “. За страдание, това е нещо, което може да не успеем да надхвърлим, смятат учените и допускат, че сме достигнали оптималните генетични и биологични граници за възраст, височина и физически благоприятни условия на индивида.
Това първо по рода си проучване обгръща повече от 120 години насъбрана историческа информация. То е оповестено неотдавна в списанието Frontiers in Physiology. Учените заключават, че хората мъчно ще преминат достигнатия предел. Те чакат да има смяна в каузи на индивидите, достигащи актуалната оптималната възраст, като повече хора ще доближат до най-високата дълготрайност на живота, само че няма да могат да я надвишават.
„ Развитието на човешкия капацитет, в това число нараствания мозък, височината на възрастните човеци, продължителността на живота и физическите достижения, зависят от дълготрайните еволюционни параметри “, споделят откривателите Жан-Франсоа Тусен и Адриен Марк от Парижкия университет „ Декарт “.
„ Наред с това, когато се комбинират антропогенни фактори с резултата върху околната среда – този предел даже може да спадне. Всички човешки биомаркери (бъбречна дестилация, дихателна периодичност, дълготрайност на живота и т.н.) зависят както от генетичните предразположения на индивида, по този начин и от параметрите на околната среда, като рисковите фактори евентуално лимитират функционалността / успеваемостта на всеки изучаван орган / организъм “, изясняват Тусен и Марк.
Новото проучване не е първото заключаващо, че човечеството е достигнало или скоро ще доближи своите граници, изключително когато става въпрос за дълготрайност на живота. По-рано през годината, откриватели от Холандия разгласиха изследване, което дефинира оптималният възрастов предел за дължина на живота на хората до 115 години.
Тусен и Марк са наясно с напъните за удължение на човешкия живот. Те в действителност групират тези планове в два типа – такива, които работят за удължение на „ здравословното “ време и такива, които се стремят просто да удължат човешкия живот. Според тях, откривателите, участващи в удължаването на здравословния живот, са наясно с генетичните ограничавания за дължината на живота, показани в новото изследване.
„ Ако разгледаме проучванията, които поддържат концепцията, че в близко бъдеще хората могат да живеят 200 или даже 500 години и повече, е елементарно да покажем, че те нормално употребяват математически модели без никакви биологични и екологични съображения. При тях не се регистрират нито сложността на взаимоотношенията сред индивидите и околна среда в която те съществуват, нито взаимоотношенията на няколко равнища “, пишат Тусен и Марк.
В същото време създателите не отхвърлят концепцията, която съгласно тях евентуално си коства да се изследва – потреблението на принадлежности за редактиране на гени, с цел да се отстранят факторите, които провокират застаряването, както и някои генетични разновидности.
„ Много хора мечтаят за новите благоприятни условия, предлагани от техники за редактиране на гени като CRISPR / Cas9. Те обаче повдигат доста биологични и етични въпроси. Можем ли в действителност да подобрим такава технология, с цел да предотвратим актуалните странични резултати и в действителност да редактираме или безвредно да управляваме нашите биологични системи? „, питат Тусен и Марк.
„ Дори в случай че напреднем в редактирането на надеждността, към момента ще бъде комплицирано да използваме технологиите на генното инженерство като CRISPR / Cas9, без да се получат краткосрочни или по-отдалечени резултати, свързани с потреблението на тези технологии. А дълготрайните резултати ще станат известни единствено след дълго време, в дълготраен проект. И още нещо, без значение от всички софтуерни еволюции, достигането на избрани ограничавания ще остане. Дори да подобрим нашия тип и да получим Homo sapiens 3.0 или 4.0, и при тях ще се поддържат някакви граници във връзка с височината, дълголетието или физическите качества – може би на по-високо равнище – само че несъмнено ще ги има. Дърветата не могат да стигат до небето, нали? “, пишат създателите на проучването.
„ Ако въпреки всичко останем оптимисти и считаме, че към момента е допустимо да се преодолеят сериозните нездравословни последствия от човешките антропогенни действия (за климата и всичко останало), няма причина да считаме, че междинната дълготрайност на живота или показателят на някаква активност не може да се усили още веднъж, до момента в който не доближи до нова най-висока евентуална стойност „, заключават Тусен и Марк.
