Учени: COVID пандемията увеличи самотата по света
Хората по света, които са изпитали самотност по време на COVID-19, демонстрират леко нарастване от към 5% спрямо равнищата преди пандемията. Това нарастване, въпреки и не огромно, може да има дълготрайни резултати върху психическото и физическото здраве на доста хора, както и върху продължителността на живота им, съгласно ново немско-американско научно проучване.
Изследователи от Медицинския факултет на Университета Йоханес Гутенберг в Майнц, Гьоте във Франкфурт и Корнел в Ню Йорк, водени от доктор Мъри Ернст I, разгласиха своите открития в изследванията на American Psychological Journal, извършени на четири континента (главно в Европа и Северна Америка) и вземат участие общо над 200 000 души.
Проучването прави оценка степента, до която блокирането, общественото разграничаване, работата от разстояние, отдалеченото образование и други ограничаващи ограничения
усилват самотата на хората
Всичко нагоре заради пандемията ускори обществената изолираност, само че научните проучвания демонстрират, че обществената изолираност не всеки път води до самотност. Социалната изолираност значи, че човек към този момент има доста дребна обществена мрежа и малко взаимоотношения с другите, до момента в който самотата е мъчително възприятие, което съпровожда чувството, че количествено и качествено човек няма обществените връзки и контакти, които би желал.
Научното проучване по тематиката до момента откри, че има слаба връзка сред обществената изолираност и самотата, нещо, което е отчасти доказано от новото проучване
в условия на Коронавирус пандемия
Новото проучване заключи, че приблизително има нарастване с към 5% в броя на хората, които се усещат самотни в разгара на COVID-19, макар че има разлики според от фактори като възраст, повърхност и така нататък
„ Пандемията наподобява в действителност усили самотата. Но поради дребното нарастване, злокобните предизвестия за „ пандемия на самотата “ наподобяват пресилени. От друга страна, самотата в действителност е рисков фактор за преждевременна смъртност, както и за по-лошо психическо и физическо здраве “, сподели Ернст.
Болест ли е самотата
Въпреки че краткотрайните интервали на самотност са постоянно срещани и могат да преминат бързо, самотата може да бъде хронично положение със съществени, нездравословни последствия както върху физическото, по този начин и върху психологичното здраве. Ефектите от дълготрайната самотност върху психическото здраве включват понижено качество на съня, отслабено здраве и даже нараснала смъртност. Докато резултатите върху психологичното здраве включват меланхолия, тревога, слаба памет и така нататък
Факт – самотата боли
Но положителната вест е, че тя постоянно е краткотрайно събитие, на което не трябва да се гледа напълно отрицателно. Вместо това можем да я приемем като сигнал, че би трябвало да потърсим нови другари или метод да подобрим връзките си с към този момент съществуващите.
Нещо повече, съгласно някои невролози индивидът е еволюирал по този начин, че да изпитва самотност, с цел да бъде подбуден да поддържа връзките си с други хора. Усещането е сравнимо с жаждата – в случай че си жаден, търсиш вода. Ако си уединен – търсиш контакти с близките. От десетки хиляди години съществуваме относително безвредно, тъй като живеем в кооперативни групи. Въпрос на оцеляване е
да търсим връзки със себеподобните
Нека бъдем ясни обаче – самотата е краткотрайна, само че в случай че се допусне да стане хронично събитие, последствията могат да са съществени. Предполага се, че хроничната самотност вреди на качеството на съня и води до горест. Това може да докара и до циничен кръг, в който човек се усеща толкоз уединен, че преднамерено се отдръпва от другите, което на собствен ред го прави още по-самотен, безапелационни са психолозите.
А в случай че човек се усеща непрекъснато уединен – доста е евентуално да стигне до меланхолия
За битка със обществената самотност
Това възприятие поражда, когато се усещате изоставени от по-голяма група. Изключването от група може да бъде мъчително, даже и да не е съзнателно. Лесен метод за битка със обществената самотност е да скочите в нова активност или група. Може би в квартала се открива нов клуб по национални танци, или наоколо има арт кафене, където се събират дами и нижат мъниста на бижута. Намерете нов кръг и нови ползи и прескочете в различен стадий от живота си, където самотата няма да ви тегли обратно.
Ако сътрудникът ви също няма другари наоколо, се включете в някой танцов клуб или доброволческа активност дружно. Важното е да бъдете дейни и да не чакате събитията да се трансформират сами.
Как да помогнем на себе си?
Първо, определете какъв тип е самотата ви. Понякога се усещаме самотни заради персонални проблеми, да вземем за пример някакво заболяване или неприятна линия от характера ни. Самотата е сигнал, предупреждаващ за даден проблем в нашия живот. Тя притегля вниманието ни, тъй като от нея боли.
Има доста аргументи, заради които хората могат да ни заобикалят – обща визия, облекло, темперамент, липса на обществени умения са единствено някои от тях, само че множеството проблеми могат да бъдат позволени единствено в случай че отделим време, с цел да се вгледаме обективно в себе си.
Изследователи от Медицинския факултет на Университета Йоханес Гутенберг в Майнц, Гьоте във Франкфурт и Корнел в Ню Йорк, водени от доктор Мъри Ернст I, разгласиха своите открития в изследванията на American Psychological Journal, извършени на четири континента (главно в Европа и Северна Америка) и вземат участие общо над 200 000 души.
Проучването прави оценка степента, до която блокирането, общественото разграничаване, работата от разстояние, отдалеченото образование и други ограничаващи ограничения
усилват самотата на хората
Всичко нагоре заради пандемията ускори обществената изолираност, само че научните проучвания демонстрират, че обществената изолираност не всеки път води до самотност. Социалната изолираност значи, че човек към този момент има доста дребна обществена мрежа и малко взаимоотношения с другите, до момента в който самотата е мъчително възприятие, което съпровожда чувството, че количествено и качествено човек няма обществените връзки и контакти, които би желал.
Научното проучване по тематиката до момента откри, че има слаба връзка сред обществената изолираност и самотата, нещо, което е отчасти доказано от новото проучване
в условия на Коронавирус пандемия
Новото проучване заключи, че приблизително има нарастване с към 5% в броя на хората, които се усещат самотни в разгара на COVID-19, макар че има разлики според от фактори като възраст, повърхност и така нататък
„ Пандемията наподобява в действителност усили самотата. Но поради дребното нарастване, злокобните предизвестия за „ пандемия на самотата “ наподобяват пресилени. От друга страна, самотата в действителност е рисков фактор за преждевременна смъртност, както и за по-лошо психическо и физическо здраве “, сподели Ернст.
Болест ли е самотата
Въпреки че краткотрайните интервали на самотност са постоянно срещани и могат да преминат бързо, самотата може да бъде хронично положение със съществени, нездравословни последствия както върху физическото, по този начин и върху психологичното здраве. Ефектите от дълготрайната самотност върху психическото здраве включват понижено качество на съня, отслабено здраве и даже нараснала смъртност. Докато резултатите върху психологичното здраве включват меланхолия, тревога, слаба памет и така нататък
Факт – самотата боли
Но положителната вест е, че тя постоянно е краткотрайно събитие, на което не трябва да се гледа напълно отрицателно. Вместо това можем да я приемем като сигнал, че би трябвало да потърсим нови другари или метод да подобрим връзките си с към този момент съществуващите.
Нещо повече, съгласно някои невролози индивидът е еволюирал по този начин, че да изпитва самотност, с цел да бъде подбуден да поддържа връзките си с други хора. Усещането е сравнимо с жаждата – в случай че си жаден, търсиш вода. Ако си уединен – търсиш контакти с близките. От десетки хиляди години съществуваме относително безвредно, тъй като живеем в кооперативни групи. Въпрос на оцеляване е
да търсим връзки със себеподобните
Нека бъдем ясни обаче – самотата е краткотрайна, само че в случай че се допусне да стане хронично събитие, последствията могат да са съществени. Предполага се, че хроничната самотност вреди на качеството на съня и води до горест. Това може да докара и до циничен кръг, в който човек се усеща толкоз уединен, че преднамерено се отдръпва от другите, което на собствен ред го прави още по-самотен, безапелационни са психолозите.
А в случай че човек се усеща непрекъснато уединен – доста е евентуално да стигне до меланхолия
За битка със обществената самотност
Това възприятие поражда, когато се усещате изоставени от по-голяма група. Изключването от група може да бъде мъчително, даже и да не е съзнателно. Лесен метод за битка със обществената самотност е да скочите в нова активност или група. Може би в квартала се открива нов клуб по национални танци, или наоколо има арт кафене, където се събират дами и нижат мъниста на бижута. Намерете нов кръг и нови ползи и прескочете в различен стадий от живота си, където самотата няма да ви тегли обратно.
Ако сътрудникът ви също няма другари наоколо, се включете в някой танцов клуб или доброволческа активност дружно. Важното е да бъдете дейни и да не чакате събитията да се трансформират сами.
Как да помогнем на себе си?
Първо, определете какъв тип е самотата ви. Понякога се усещаме самотни заради персонални проблеми, да вземем за пример някакво заболяване или неприятна линия от характера ни. Самотата е сигнал, предупреждаващ за даден проблем в нашия живот. Тя притегля вниманието ни, тъй като от нея боли.
Има доста аргументи, заради които хората могат да ни заобикалят – обща визия, облекло, темперамент, липса на обществени умения са единствено някои от тях, само че множеството проблеми могат да бъдат позволени единствено в случай че отделим време, с цел да се вгледаме обективно в себе си.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ