Папагал мака
Хората от дълго време са запленени по папагалите поради яркото им красиво оперение и способността им да възпроизвеждат човешка тирада. Сред невъобразимо богатото многообразие от пъстри папагалови птици се отличават папагалите мака. Те са един от най-луксозните папагали, които могат да се отглеждат като домашни любимци, тъй като не всяка птица, принадлежаща към фамилията на папагалите, става за това.
Притежаването и грижите за папагал от типа е същински вълнуващо прекарване, за което всеки предстоящ притежател би трябвало да се приготви. И това се постанова, тъй като мака е не просто птица, която ще се гледа в клетка, а създание с темперамент, което има потребност от акомодация към непривична и нова за нея среда. При триумф вотглеждането мака ще се отплати с прояви на невероятни умствени качества и спираща дъха хубост. Птицата ще се трансформира бързо в същински член на фамилията.
За да бъде съжителството елементарно и прелестно и за папагала, и за стопаните му, нужно е да се познават авансово навиците на птицата, нейните благоприятни условия, свързани с мястото от където идва и качествата на типа, прочут като папагал мака.
Класификация и разпространяване на папагал мака в природата
Мака е огромен папагал в алено, жълто и синьо от Централна и Южна Америка, член на огромната група неотропични папагали, известни още като ара.
Неговото отечество са влажните вечнозелени неотропически гори. Обхватът му се простира от югоизточните региони на Мексико до перуанските региони на Амазонка, Еквадор, Колумбия, Боливия, Венецуела и Бразилия в низини, островите Тринидад и Койба. Това е националната птица на Хондурас. Имат поразително оперение в съществени цветове - синьо, жълто, алено, зелено в най-ярките им тонове.
Мака принадлежат към рода на същинските папагали - Psittacidae. Те наброяват 19 типа, които се разграничават главно по цветовете на оперението. Най-търсени за домашно развъждане са сините ара. Всички имат необикновено красиви и разнородни пера, които са неповторими, като отпечатъка от пръста на човешката ръка.
За първи път са разказани от Карл Линей в неговата Sistema naturae през 1758 година в Х издание под биномиалното име Psittacus macao.
Описание на папагал мака
Папагалите мака се отличават с съразмерно по-големи клюнове, дълги опашки и релативно голи, ярко оцветени лица, без пера към очите и в профил на главата, удължени крила и опашка, надвишаваща дължината на тялото, които ги отличават от другите типове папагалови птици.
Те порастват от 30 до 100 сантиметра, като най-големи са зеленокрилите мака, а най-малки са червеноплексите, които са не по-големи от папагалите от типа Аратинга.
Арите, сходно на други папагали, кълвачи и тукани са зигодактили, което значи, че първият и четвъртият кол на крайници им са ориентирани обратно.
Друга специфичност е монокулярното им зрение, което им разрешава да употребяват очите си без значение едно от друго. Те разграничават 150 изображения за секунда, а индивидът - единствено 24.
Видове папагали мака
Разнообразието им е удивително, само че най-популярните са няколко и тъкмо те съставляват максимален интерес за задържане като домашни любимци:
Червена мака
Птицата се назовава по този начин поради преобладаващия червен цвят на главната част от перата. Долната част на крилата и ноктите са тънмосини,, междинната част е обагрена в жълто. Всички цветове са ярки. Клюнът на птицата е неясно бежов и има мрачно леке в основата си. Върхът му е черен, а останалата част е кафяво черна. Краката са сиви.
Синя мака
Повечето пера на този тип са блестящо синьо-зелени. В жълто са обагрени коремът, гръдният панер, долната част на крилата. Предната част е гола, с тънки линии от дребни пера. Клюнът е черен, а краката - мрачно сиви.
Зеленокрила мака
Основният цвят на перата на птицата е аленият в тъмните тонове на цвета. Долната част на крилата е синя, а междинната е в зелено. Опашката е в красиво тюркоазено. Горната част на клюна е неясно жълта с черен връх, а долната е в сиво-черно.
Кестенова мака
Преобладаващият цвят на перата на птицата е зеленият. Главата и долната част на опашката са сини, долната част е в червено-кафяво, брадичката и челото са кафяви. Гънките на крилата са червени, вътрешната им част е в червено-кафяв цвят. Клюнът е черен, а краката - сиви.
Планинска мака
Основното оперение на папагала е зелено. Главата, края на опашката и крилата са сини. Около очите има блестящо изразен гол пръстен с тъмна кожа. Бежови са както клюнът, по този начин и краката на птицата.
Местообитания на папагал мака
В естествената им среда тези птици избират гъстите тропически гори наоколо до реки и езера. Рядко се заселват в планински терен.
Живеят в хралупи по към 100 индивида. Имат превъзходен, спокоен темперамент и заради това са подобаващи за развъждане като домашни питомци. Необходимо е да се съблюдават единствено някои условия към задържането им.
Изисквания за развъждане на папагал мака
Тези птици се нуждаят от огромни и просторни кафези. Не стоят непрестанно единствено в това им жилище, а няколко пъти дневно е добре да се пускат да летят към къщата.
Клетката на папагала би трябвало да бъде към 2 метра дълга и толкоз висока, а на широчина към метър. Дебелината на пръчките се изисква към 0, 5 сантиметра, с цел да не може птицата да ги гризе.
Надеждната заключалка е нужда, тъй като тази птица елементарно се оправя с елементарни механизми за заключване. Жилището би трябвало да е постлано, с цел да може птицата да си търка ноктите и клюна. Стълбичките, пръстените и други улеснения за кацане и седене също би трябвало да участват на друга височина. Трябва да се планува място за купичките за хранене и вода.
Снимка: AshrafChemban/pixabay.com Нужно е да се поддържа доста добра хигиена в клетката. Всички неща в клетката би трябвало да се мият и дезинфекцират постоянно, а изпочупени и захабени аксесоари да се подменят.
Хранене на папагал мака
Когато е в дивата природа, тази птица се храни доста разнообразно. Семена, ядки, плодове, листа, цветя и стъбла, както и зеленчуци са измежду менюто на птицата на независимост. Смята се също, че папагалите мака ядат храни, съдържащи токсични и корозивни субстанции и с цел да ги обезвреждат, папагалите ядат глина от откритите крайбрежия на реките.
В плен също се нуждаят от разнообразна диета. От плодовете може да им се оферират грозде, ябълки, круши, банани. От зеленчуците за папагали подобаващи са морковите, краставиците, младата царевица. Те обичат също младите зелени листа на глухарчето, целината, дървесните издънки. Кедровите, ореховите, бадемовите и фъстъчените ядки са им обичано лакомство. Слънчогледовите семки също са измежду ежедневната храна на папагала.
Порцията на стара птица не трябва да надвишава 70 грама. Възрастните се хранят 2 пъти дневно, а дребните пилета по 3 пъти.
Размножаване на папагал мака
Размножителният сезон на птиците е от април и тогава те стават нападателни, могат да нападат хората в този миг.
Женската мака снася от 1 до 3 яйца в гнездото и ги мъти към 25 дни. Младите птици се отглеждат от родителите си до минимум до 3 месеца след излюпването им.
В домашни условия са нужни оптимални температура, мокрота, светлина, специфична кутия за гнездо с дървени стърготини.
Болести по папагалите мака
Тези птици са дълговечни. В домашни условия живеят приблизително по 40 години. Трябва им пространство, добра храна и прочувствен комфорт. Те могат да се разболеят даже от досада.
Най-често срещаните заболявания при мака:
- Кандидос - провокирана от дрождите в храната
- Болест на Пачеко - предизвиква се от херпесния вирус
- Хламидия - те водят до респираторни проблеми
Други заболявания по папагалите са затлъстяването, бронхита, както и панкреатитът, защото панкреасът е сензитивен орган при тях.
