Изследователите на съня обясняват какво се крие зад призраци, демони и извънземни
Хората, които имат вяра в паранормалното, няма да се изненадат на истории за умряли близки, които се явяват през нощта, големи детонации без явна причина и други странни събития. Но какво да вършат тези, които не имат вяра?
Крис Френч, който изследва истории за паранормални прекарвания, може да опише за безчет сходни случки на безчет хора. Тези прекарвания нормално стартират, до момента в който те лежат в леглото си; тогава може да се появи дявол или околната среда да се промени по чудноват метод, или да усетят непознато наличие. Човекът в леглото може също да заяви, че се усеща залепен за матрака си, изцяло некадърен да се движи.
Не е изненадващо, че хората, които изпитват сходни прекарвания, ги поясняват като паранормални. Но някои феномени като сънна парализа дават опция на паранормалното пояснение. Оттук и ползата към тематиката от откривателите на съня.
Когато спим, прекосяваме през разнообразни стадии: започваме със сън без бързо придвижване на очите (Non-rapid eye movement, NREM), който става все по-дълбок. След това последователно доближаваме етапа на съня с бързо придвижване на очите (Rapid eye movement, REM). По време на REM съня е най-вероятно да сънуваме сънищата си – поради това в тази фаза също сме и парализирани, може би като предпазен механизъм, който да ни спре да се движим като в съня, който сънуваме.
Но по време на сънна парализа, някои характерности на REM съня не престават да са дейни и до момента в който човек е безсънен. Така тези, които я изпитват, ще се усещат будни, само че може да имат сходни на сън халюцинации и да не могат да се движат. Подобни прекарвания са много постоянно срещани в действителност – при към 8% от хората (въпреки че статистиките варират драстично). Възможно е даже да се провокира сънна парализа при някои хора, като се наруши съня им по характерни способи.
Информацията за сънната парализа най-сетне прониква в публичното схващане, само че в този момент би трябвало да разберем повече за това постоянно срещано недоволство.
В книгата си „ Дрямка: Науката за съня от люлката до гроба “, Алис Грегъри, професор по логика на психиката в Лондонския университет, загатва за вероятни генетични и екологични пояснения за какво някои хора са по-склонни от други да изпитат сънна парализа. Неговите догатки следва да бъдат изследвани.
Преглеждайки литературата, която е разполагаем, той и съавторите му акцентират и голям брой други променливи, свързани с това прекарване, в това число стрес, контузия, психиатрични усложнения и физически болести.
Като оставим настрани сънната парализа, по какъв различен другояче откривателите на съня оказват помощ да се обяснят паранормалните прекарвания? Хората от време на време споделят, че чуват големи детонации през нощта, които просто не могат да бъдат обяснени – няма нищо паднало в дома им, няма нищо взривено, бойлерът е наред, всичко е както трябва…
Но още веднъж, както ви описваме и в публикацията на линка нагоре, това събитие може да бъде обвързвано със съня ни. При Синдромът на експлодираща глава – термин, въведен относително неотдавна от невролога Дж. Пиърс – когато заспим, ретикуларната групировка на мозъчния дънер (част от нашия мозък, която взе участие в съзнанието) нормално стартира да потиска способността ни да се движим, виждаме и чуваме. Когато усетим „ гърмеж “ в съня си, това може да се дължи на закъснение на този развой: вместо ретикуларната групировка да изключи слуховите неврони, те могат да се задействат незабавно.
Както при сънната парализа, този феномен също е незадоволително изследван.
И най-после, какви заключения могат да си създадат учените от предкогнитивните сънища? Има редица случаи, в който човек сънува остарял другар, който не е виждал от години, и на другия ден той му се обажда. Френч счита, че науката също може да даде пояснение и за това. Позовавайки се на работа на Джон Алън Паулос, която се концентрира върху вероятностите, той показва по какъв начин сходно събитие може да е изненадващо, само че в огромната картинка на целия ни живот в действителност е много евентуално да се случи.
Г-жа Синклер, която е на 70 и живее сама, споделя за фантом, който живее в къщата й и я души през нощта, както и за други обстановки, в които пък се е вкаменявала. Научните пояснения й обезпечават голям комфорт и тя към този момент не има вяра в паранормалния темперамент на тези неща, които е претърпяла.
Учените се надяват, че научните пояснения на паранормалните прекарвания могат да оказват помощ и на другите, като понижат тревогата и страха им. Намаляването на тревогата също се предлага и като евентуален способ за понижаване на сънната парализа. Така че, може би даването на повече информация за тези необикновени прекарвания може даже да значи, че е по-малко евентуално те да се случат през нощта.
