Всички имаме ДНК от неандерталците – ето как ни влияе тя
Хомо сапиенс може и да е последният оживял човек, само че не всеки път сме били сами. През по-голямата част от историята ни сме съжителствали с други представители на нашия жанр – и праисторическите ни предшественици не ги е било срам да влизат във взаимоотношения с тези неандерталци и денисовци.
От тогава са минали доста хилядолетия, само че всички ние към момента носим следствията от тези взаимоотношения. Благодарение на последните достижения в региона на разбора на антична ДНК и секвенирането на геноми учените към този момент стартират да схващат по какъв начин това първично генетично разбъркване продължава да дефинира нашето здраве, външен тип и физиология през днешния ден.
Кътник на денисов човек
Преглеждайки всички съществуващи данни за архаичната човешка интрогресия (трансфер на генетичен материал от един тип в генофонда на друг) в актуалния човешки геном, създателите на новото проучване изясняват, че защото Хомо сапиенс е мигрирал от Африка на талази, разнообразни човешки популации са се оказали в състояние да се чифтосват с неандерталци в разнообразни райони на Евразия. В резултат на това ние, които живеем през днешния ден, демонстрираме комплицирана мозайка от интрогресивни черти, наследени от тази към този момент изчезнала линия.
Неотдавнашна работа също по този начин разкри, че Homo sapiens се е кръстосвал с три обособени денисовски популации, вследствие на което всички неафрикански човеци в този момент получават към 2% от генома си от неандерталци, до момента в който някои групи от коренното население в Океания имат спомагателни 2-5% денисовска ДНК.
Разглеждайки по какъв начин тези архаични гени в действителност ни въздействат, създателите на проучването изясняват, че неандерталската ДНК може да е нараснала размера на носовете ни, до момента в който наследството на денисовците е обвързвано с ширината на устните ни. Това умозаключение се основава на предходни проучвания, които демонстрират, че денисовците евентуално са имали по-тесни устни от междинния актуален човек.
Съществуват и някои доказателства, които допускат, че неандерталските гени може да са трансформирали циркадния ни темп, като са ни създали по-склонни да се разсънваме рано заран.
Но по-голямата част от оживелите генетични последователности, взети от изчезналите ни родственици, са свързани с действието на имунната система. Което съгласно откривателите не е чак толкоз изненадващо, защото и неандерталците, и денисовците биха били по-добре приспособени да се оправят с типовете патогени в Евразия, в сравнение с идващите от Африка Хомо сапиенс и затова чифтосването с локалните поданици е разрешило на античните ни предшественици да получат някои преференциални гени, които са осигурявали отбрана от инфекциозни микроби, което е и повода да се предадат посредством естествения асортимент.
„ Въпреки това разновидностите, свързани с имунната система, наследени от архаичните хоминини, които са били потребни за актуалните хора в тези нови среди, могат също да допринесат за податливостта към болести при актуалните човеци “, пишат създателите на проучването. Например, до момента в който един клъстер от неандерталски гени върху хромозома 12 наподобява дава отбрана против тежките признаци на Коронавирус, различен върху хромозома 3 може в действителност да усили нашата неустойчивост към заболяването…
Междувременно разбор на актуалните японски геноми разкрива връзка сред денисовската ДНК и здравословни положения като диабет вид II и коронарна болест.
Подобни открития помогнаха да се разгадае генетичната история на нашия тип, само че към момента има доста пропуски. Например към момента не е ясно по какъв начин генният поток сред другите човешки типове въздейства върху ДНК на актуалните африкански популации, като някои учени считат, че в тези групи може да участва генетичният автограф на незнаен „ нереален “ хоминид.
Въпреки това създателите на проучването декларират, че „ неотдавнашната работа продължава да дава нови сведения за историята на генния поток сред актуалните хора, неандерталците и денисовците и ясно демонстрира, че примесването е имало значими функционални, фенотипни и еволюционни последствия при актуалните хора “.
