Холокостът, убийството на милиони цивилни и опита за етническо прочистване

Холокостът, убийството на милиони цивилни и опита за етническо пречистване на цяла Източна Европа – това са единствено някои от политиките на нацистка Германия, преди и по време на Втората международна война. Като фюрер, Адолф Хитлер се пробва да разшири границите на Германската империя и да отстрани всички евреи и други „ нежелани “ от Европа.

Имена като Хитлер, Менгеле, Химлер, Айхман, Гьобелс и Гьоринг са добре известни – само че има също толкоз, в случай че не и по-зли персони, които не са толкоз необятно известни. Звярът, както е наричана, е провела убийството на повече от 500 000 дами по време на Холокоста; Оскар Дирлевангер е бил толкоз садистичен, че се е наслаждавал на това по какъв начин бойците му са изнасилвали дами пред очите му; а Одило Глобочник подрежда убийствата на стотици хиляди поляци и измисля методите за изтребване на евреите за „ Окончателното решение “.

И все пак тези имена не са известни, колкото на водачите в нацисткото държавно управление.

Фридрих Екелн – „ Системата Екелн “ за всеобщи убийства

Като СС-Обергрупенфюрер (втори след Химлер в СС), Фридрих Екелн води едно от най-големите звена, виновни за всеобщи убийства по време на немската окупация на Съветския съюз. Екелн подрежда избиването на повече от 100 000 евреи, славяни и роми в превзетите територии през войната.

След като се причислява към нацистката партия при започване на октомври 1929г, Екелн влиза в Секретен сътрудник година по-късно, а по-късно е определен за член на Райхстага през 1932г. Известен като жесток и безсъвестен, Екелн убива членове на опозицията – изключително извънредно левите.

Той създава извънредно ефикасен способ за ликвидиране на огромен брой хора едновременно – системата Екелн, при която всеобщите гробове се копаят авансово, а жертвите се събличат и принуждават да легнат в дупките, след което ги екзекутират. Екелн провежда три огромни кланета през Втората международна война: Румбуле (когато са убити 250 000), Бабин Яр (180 000 жертви) и Каменец Подолски (24 000 избити евреи). Екелн даже е награден с боен кръст за убийствата в Румбуле. Накрая е хванат от руските войски в североизточна Германия на 28 април 1945г.

Съден от боен съд в Рига при започване на 1946г, Екелн е спокоен и признава виновността си, обяснявайки:

„ Трябва да поема цялостна отговорност за случилото се на границите с Остланд в Секретен сътрудник, СД и Гестапо. Това доста усилва виновността ми. Съдбата ми е в ръцете на съда и апелирам единствено да се вземат поради смекчаващите виновността условия. Ще приема присъдата с цялостно разкайване и ще я счете за заслужено наказване. “

Намерен е за отговорен за военни закононарушения и е обесен обществено в Рига на 3 февруари 1946г.

Илзе Кох – Кучката на Бухенвалд

Считана за една от най-злите дами в нацисткия режим, Илзе Кох е брачната половинка на коменданта на концлагер Бухенвалд, Карл-Ото Кох. Тя е толкоз страховита, че получава прякорите „ Звярът на Бухенвалд “, „ Кралицата на Бухенвалд “, „ Вдовицата касапин “ и други

Като член на нацистката партия от началото на 30-те години, Кох се среща със брачна половинка си посредством общи познати. Първоначално стартира да работи като надзирател в концлагера Захсенхаузен покрай Берлин, преди Карл-Ото Кох да стане комендант на Бухенвалд през 1937г. Без никаква жалост, Кох се отнася със пандизчиите в двата лагера ужасяващо и убива на драго сърце. Тя даже одира татуираните кожи от телата на пандизчиите и си прави от тях лампиони, корици за книги и калъфки за възглавници. Кара пазачите в лагера да изнасилват, изтезават и убиват хора пред нея за лично развлечение.

Първоначално задържани от нацистите по обвинявания за заграбване през август 1943г, Кох лежат година в пандиза, преди Илзе да бъде пусната. През юни 1945г обаче е задържана от американската войска. Тя е един от първите известни нацисти, съдени от американските военни и е изправена на съд в Дахау през 1947г. Въпреки че разкрива, че е бременна, тя е наказана на пожизнен затвор за военни закононарушения.

През 1948г военачалник Луций Д. Клей понижава присъдата на 4 години заради липса на доказателства, само че Кох е задържана още веднъж и е съдена наново – наказана е за голям брой убийства на пожизнен затвор без цивилен права.

Кох се самоубива в пандиза през септември 1967г и е заровена в небелязан гроб в градското гробище.

Херта Боте – Садистът от Щутхоф

Боте влиза в Лигата на немските девойки (женското крило на нацистката партия) през 1939г и е назначена за надзорник в концлагера Равенсбрюк през септември, след което е преместена в Щутхоф. Тя става известна с бруталните пребивания на пандизчии и очевидното й удовлетворение от гледането на човешките премеждия. Тя обаче не стопира в Щутхоф. Боте първо е изпратена в Бромберг-Ост, след което съпровожда марш на гибелта с дами пандизчии от централна Полша чак до Берген-Белзен, с краткотрайно прекъсване в Аушвиц.

Смята се, че в Берген-Белзен, Боте е пребила до гибел унгарската еврейка Ева с дървено трупче и е застреляла двама пандизчията, само че отхвърля за това. Арестувана е през април 1945г, когато Берген-Белзен е освободен от съдружниците. Осъдена е на 10 години затвор за пукотевица по пандизчии, като излежава единствено 6 и е освободена на 22 декември 1951г. Умира през 2000г, на 96 години.

Ойген Фишер – Бащата на нацистката евгеника, немския концлагер и „ биологията “ зад арийската раса

Нацистките доктори като Менгеле постоянно са много по-обсъждани от Ойген Фишер, само че този човек е главната причина Хитлер да приложи доста от политиките и концепциите на режима. На процедура Фишер поставя основите, които вършат допустимо „ Окончателното решение “.

Като шеф на антроположкия институт Кайзер Вилхелм от 1927 до 1942г, Фишер вкарва теорията „ rassenbiologie “, която оказва помощ на нацистите да прокарат концепцията за „ по-висша “ арийска раса. Макар публично да не членува в партията до 1940г, Фишер към този момент нелегално е стерилизирал и опитал с 600 деца на френско-африкански бойци.

Неговите писания на тематика расова хигиена дават научна база за Нюрнбергски закони (които дискриминират евреите в Германия). Експериментирайки върху роми, африканско-германци и евреи, Фишер взема кръв и мери черепи, с цел да „ потвърди “ своите расистки теории. Възгледите му са толкоз известни, че Хитлер даже ги загатва в „ Моята битка “.

Друго отроче на Фишер е немският концлагер, който за първи път се появява в Африка през 1904г, с цел да се държат зад решетките по този начин наречените „ низши “ раси, надалеч от тези, които са расово „ чисти “.

Невероятно, Фишър се отдръпва през 1942г и не е изправен пред съда. Умира през 1967г.

Йозеф Крамер (и Ирма Грезе) – Звярът от Белзен (и Хиената на Аушвиц)

Като комендант на концлагера Берген-Белзен, Йозеф Крамер не демонстрира капчица благосклонност към своите пандизчии – нито пък помощницата му Ирма Грезе. Наричан Звярът от Белзен, Крамер работи в Нацвейлер-Щрутгоф, Берген-Белзен и Аушвиц, избивайки десетки хиляди пандизчии посредством брутални и безскрупулни способи. На поста си в Нацвейлер-Щрутгоф – единственият нацистки лагер, построен на територията на днешна Франция – той персонално обгазява 80 еврейски мъже и дами, след което резервира скелетите им за института по анатомия към университета в Страсбург.

През май 1944г Крамер е назначен да дава отговор за газовите камери в Аушвиц и с подготвеност убива хиляди пандизчии в мащаби, невиждани допреди. След това е изместен в Берген-Белзен през декември същата година, където заема още по-висок пост – остава на него, даже когато британците освобождават лагера, като ги развежда на ревизия.

Междувременно Грезе работи в лагера Равенсбрюк, след което е преместена в Берген-Белзен, а след това и в Аушвиц – тя е не по-малко брутална.

Известна като „ хиената на Аушвиц “, тя обича да избира болните и слабите, с цел да се любува на страданията им. Славеща се като хубавица, Грезе се радва на доста внимание от мъжете в Секретен сътрудник, в това число и от Менгеле – даже незаконно прави аборт, до момента в който е в Берген-Белзен.

На процесите си и двамата са наказани за закононарушенията си през войната. Крамер е затворен в Хамелн, където е обесен през декември 1945г, като до последно не се разкайва за дейностите си и изяснява, че просто е „ следвал заповеди “. Грезе също е обесена там едвам на 22 години, което я прави най-младата жена, умъртвена под английския закон през 20-и век.

Райнхард Хайдрих – индивидът зад Холокоста и „ окончателното решение “, който Хитлер назовава „ мъжът с желязното сърце “

Въпреки че през войната е един от най-високопоставените и значими нацисти, Райнхард Хайдрих рядко бива споменаван с закононарушенията си. Когато Адолф Хитлер назовава някого „ мъжът с желязното сърце “, това би трябвало да приказва много за жестокостта му. Като военачалник от Секретен сътрудник и шеф на Главното ръководство за сигурност на Райха (включващо Гестапо, Крипо и СД), Хайдрих също по този начин дава отговор за Бохемия и Моравия.

Той е един от създателите на Службата за сигурност (СД) и работи интензивно по отстраняването на враговете на нацистите още преди даже да са се качили на власт, след което оказва помощ за организирането на Кристалната нощ (когато евреи и тяхната благосъстоятелност са нападнати из цяла Германия и Австрия през ноември 1938г).

През Втората международна война обаче в действителност се издига. Освен че се пробва да заличи чешката просвета и отстрани всяка опозиция в Бохемия и Моравия, Хайдрих оказва помощ за установяването на айнзацгрупите, които систематично избиват локални и евреи. Именно под неговото председателство на Ванзейската конференция през 1942г е финализирано „ окончателното решение “ за депортиране и изтребване на всички евреи в окупираните от Германия територии.

Така се поставя началото на Холокоста, за който Хайдрих е директно виновен. Той обаче не доживява да бъде съден за закононарушенията си. През май 1942г е погубен от английско подготвен екип чешки бойци, изпратени да го убият в хода на интервенция Антропоид.

Хитлер изживява прочувствено загубата на един от най-доверените си лейтенанти, който е щял да извършва волята му без значение какъв брой брутално е тя.

Мария Мандел – директно забъркана в избиването на повече от 500 000 дами в Аушвиц

Мария Мендел е упрекната за убийството на повече от 500 000 дами затворнички в Аушвиц – не е правописна неточност, цифрата е вярно.

Родена в Австро-Унгария, тя работи в лагер в Лихтенбург след аншлуса на Австрия и Германия през 1938г, а след това се мести в концлагера Равенсбрюк през май 1939г. Впечатлявайки началниците си, Мандел бързо е нараснала и стартира да дава отговор за инспекциите на описите и осъществяването на санкции – и с перверзно наслаждение пребива пандизчии.

От октомври 1942г нататък става скандално известна. Преместена е в Аушвиц II (Биркенау) и въпреки като жена шеф тя да не може да мине по сан мъжете, контролът й над дамите затворнички е безспорен. Мендел господства над всички женски подразделения на Аушвиц.

Повишавайки хора като Ирма Грезе на по-високи позиции, Мандел обича да стои на портите и да чака дамите да се извърнат, с цел да я погледнат – всяка, която го е направила, е изпращана да бъде убита. Собственоръчно подписва описите със затворнички, които да бъдат изпратени на гибел. Смята се, че е провела избиването на повече от 500 000 дами и деца в газовите камери на Аушвиц. Също по този начин си избира евреи като „ домашни любимци “ и ги принуждава да я следват и да правят всякакви задания за нея, а когато й доскучаело ги убивала.

Винаги търсейки новаторски способи, Мандел основава „ Женския оркестър на Аушвиц “, който извършва музика за затворничките, на която те да танцуват на път за газовите камери. Смятала е, че това е предписание убийствата по-ефективни.

Заловена от американската войска през август 1945г, Мария Мендел е предадена на Полша на идната година. Осъдена е и обесена през януари 1948г. Има версия, че е молела за амнистия, преди да бъде екзекутирана.

Фридрих Вегенер – ученият, опитал върху пандизчии

Фридрих Вегенер открива заболяване, в началото известно като Вегенерова грануломатоза. Той евентуално е бил доста забъркан в опитите върху пандизчии в концлагерите и еврейските гета. Никога обаче не е съден за закононарушенията си. Вегенер е ослепителен нацистки последовател, който се разхожда с членската си карта и очевидна агитация, а в нацистката партия влиза още преди Хитлер. Смята се, че е оказал помощ за издигането на бъдещия немски водач.

Като почитан боен доктор, Вегенер е основан покрай Лодзинското гето в Полша, където организира опити върху евреи. Смята се, че е тествал върху тях нови медикаменти и е инжектирал разнообразни субстанции в телата им. Вероятно е провеждал дисекции на живи пациенти, с цел да опитва с към момента работещи органи.

Нацисткото минало на Вегенер остава в загадка до след гибелта му през 1990г, като даже получава влиятелна премия от американски университет за откриването на личната си болест. Когато истината става ясно, премията му е отнета посмъртно и се организират голям брой акции за преименуване на болестта.

Одило Глобочник – описван като „ най-злият човек от най-злата организация в историята “

Началникът от Секретен сътрудник и австрийски нацист Одило Глобочник прави закононарушение след закононарушение по време на войната. Като една от движещите сили зад интервенция Райнхард, Глобочник оказва помощ за организирането на убийството на повече от 1 милион еврейски поляци по време на Холокоста, като ги търси и по-късно изпраща в лагерите на гибелта. Освен това ликвидира всеки един от 500-те хиляди евреи във Варшавското гето – където е събрана най-голямата еврейска общественост в Европа – след което минава към тези от Белостокското гето, тъй като се съпротивявали против нацистката окупация.

Глобочник мощно има вяра в нацисткото расово предимство и желае да прочисти Източна Европа, по тази причина основава и ръководи резервата Люблин в Полша. 95 000 евреи са депортирани там и принуждавани да работят в лагери.

Оттегля се в Австрия, когато съдружниците напредват през май 1945г, само че е хванат от английски бойци. След като е затворен и разпитан обаче, той захапва капсула с цианид и се самоубива.

Оскар Дирлевангер – принудител на деца и некрофил, описван като един от най-злите и жестоки нацисти

Д-р Оскар Дирлевангер е свързван с някои от най-ужасяващите и зли закононарушения от войната – множеството осъществени от неговия Секретен сътрудник углавен отряд Дирлевангер.

Самият той изнасилва две 13-годишни девойки през 30-те и лежи в пандиза за това – пуснат е поради службата си в Испанската революция, откакто Хитлер и нацистката партия вземат решение да употребяват военния му опит.

Като деец от Първата международна война, Дирлевангер има задоволително предходен опит от садистично естество, който да показва през ВСВ – това го прави и отличен боец. Бързо се издига измежду редиците на Секретен сътрудник и получава собствен личен углавен отряд, който става прочут с бруталните си и насилствени способи.

Дирлевангер назначава бойци, които са наказани нарушители и даже психологично заболели, след което ги изпраща да вършеят в окупираните съветски територии. Отрядът му убива, изтезава и изнасилва цивилни и деца по пътя си, а Дирлевангер следи всичко със удовлетворение. Дори храни дами пленници със стрихнин – отрова за мишки – с цел да забавлява бойците си, на които по-късно разрешава да изнасилват дамите, до момента в който се гърчат в брутална мъка.

Историците са удостоверили жестокостта на Дирлевангер. Тимъти Синдър изяснява, че „ от всички настоящи лица от Втората международна война, малко на брой биха могли да се съревновават по свирепост с Оскар Дирлевангер “, а Крис Бишъп го назовава „ най-злият от Секретен сътрудник “. Ричард Роудс го разказва като „ садистично злобен “. Дирлевангер безспорно остава в историята като един от най-злите хора, бродели по тази земя.

Заловен е от французите през юни 1945г. Умира в затворнически лагер, евентуално след побой. Макар французите да афишират, че е починал от естествени аргументи, по-вероятно е да е бил пребит до гибел от полски бойци, които той брутално е изтезавал години по-рано.