За Холивуд, с любов и с омраза: „Вавилон“ на Деймиън Шазел
Холивуд има разнообразни обичани тематични претекстове, към които да гради филми и след това да ги възнаграждава със златни статуетки, само че най-любимият подобен претекст по всяка възможност е... Холивуд. Подобен вид артистично самозадоволяване наподобява неуместно в профил, само че това едва ли ще накара американската киноиндустрия да промени навиците си – а и в някои случаи похвалите и премиите са заслужени.
Само от 2011 година насам три от лентите, спечелили „ Оскар “ за най-хубав филм, са били фокусирани над историята и спецификите на киното като изкуство и като печеливш поминък. „ Вавилон “ на Деймиън Шазел е изработен с очевидната упоритост да се увенчае с точно подобен триумф, само че по всичко проличава, че тричасовият епос от режисьора на модерната класика „ Ла Ла Ленд “ няма да реализира високата си цел.
Отзивите за кино лентата оттатък океана са толкоз поляризиращи, че съвсем няма по какъв начин да не изразя личното си мнение за лентата, без да изпращам по някакъв метод и непознатите такива. „ Вавилон “ има малко над 50 пункта критическо утвърждение в известните уеб страници Rotten Tomatoes и Metacritic, и множеството оценки за лентата са извънредно позитивни или извънредно негативни.
Моята лична е по-скоро позитивна, въпреки че явно толкоз спорен филм изисква по-нюансирана оценка от „ Осанна! “ или „ Разпни го! “. Основният ми претекст да дам на „ Вавилон “ палец нагоре вместо палец надолу е точно фактът, че Холивуд обича да бъде подложен на критика единствено в случай че бъде и идеализиран в още по-голяма степен, поради което в действителност използвах израза „ артистично самозадоволяване “ в откриващия параграф на текста.
Никой не отхвърля достолепията в режисурата на Шазел, в саундтрака на Джъстин Хъруиц или във фантастичната актьорска игра на звездите Брад Пит, Марго Роби и Диего Калва. Основната разграничителна линия, към която се сблъскват тези, които отхвърлят, и тези, които поддържат кино лентата, е циничната, животинска, първична картина на класическия Холивуд от 20-те години на предишния век, която лентата обрисува с доста фрагменти на гола плът и на порочни дейности.
Да, Шазел изпада в моменти на хипербола и на гротеска в откриващите 20 минути от кино лентата и в зле осъществено лирическо отклоняване в последните 20 минути. Но илюстрираната концепция за „ лудите “ години в Холивуд след Първата международна война е не просто реалистична, тя е историческа истина, запечатана в предадените мемоари на толкоз доста от участниците във филмовата промишленост от това време.
Лентата употребява същински имена на претърпяли епохата персони единствено измежду поддържащите си персонажи – основните герои явно са напълно фикционални. „ Вавилон “ не е биографичен филм с искания за стопроцентова меродавност, само че знаците и концепциите му несъмнено са с база в историческата действителност. Прекомерното потребление на избрани изразни средства не лишава лентата от художествени качества и, по-конкретно, от достоверност.
Да, Холивуд може и да се усеща неловко от акомодацията на някои по-изцапани страници от другояче блестящата му история, което ще коства на „ Вавилон “ възможностите за редица награди този сезон. Но филмът е обективно вълнуващ със своите преплитащи се три персонални истории: застаряващата звезда от дните на нямото кино Джак Конрад, мексиканският преселник Мануел Торес и надарената, само че лабилна Нели ЛаРой, изиграни надлежно от Пит, Калва и Роби.
Сценарият изпраща персонажите в прочувствени крайности, които разрешават на актьорите да показват забележителния си гений. Да, избрани епизоди са безпределно мелодраматични, както прилича на тричасов епос на каквато и да е тематика, и дават редица рискови благоприятни условия за преиграване, само че всяка от звездите прави работата си безупречно.
В личностите и на трима им човек може да види клопките на нежното его, на несъразмерната упоритост и на порочното лековерие. Историите им са свързани неслучайно и въпреки имената им да са измислени, е прекомерно явно, че те са отражение на действително съществували хора от илюстрираната ера. Това е единствената меродавност, към която филмът се стреми.
По този метод „ Вавилон “ комбинира интимното с епичното. Мерникът му явно е прицелен прекомерно нависоко, посланията му са предадени безредно и времетраенето му би могло да бъде кратко с най-малко 30 минути. Ала желанията на лентата и вложената работа в продукцията са почтени, и в случай че главният мотив за нападки против кино лентата е фактът, че не се вписва в идеализираната визия на някои хора за предишното, това по-скоро приказва позитивно, в сравнение с негативно за него.
Още от създателя:
Само от 2011 година насам три от лентите, спечелили „ Оскар “ за най-хубав филм, са били фокусирани над историята и спецификите на киното като изкуство и като печеливш поминък. „ Вавилон “ на Деймиън Шазел е изработен с очевидната упоритост да се увенчае с точно подобен триумф, само че по всичко проличава, че тричасовият епос от режисьора на модерната класика „ Ла Ла Ленд “ няма да реализира високата си цел.
Отзивите за кино лентата оттатък океана са толкоз поляризиращи, че съвсем няма по какъв начин да не изразя личното си мнение за лентата, без да изпращам по някакъв метод и непознатите такива. „ Вавилон “ има малко над 50 пункта критическо утвърждение в известните уеб страници Rotten Tomatoes и Metacritic, и множеството оценки за лентата са извънредно позитивни или извънредно негативни.
Моята лична е по-скоро позитивна, въпреки че явно толкоз спорен филм изисква по-нюансирана оценка от „ Осанна! “ или „ Разпни го! “. Основният ми претекст да дам на „ Вавилон “ палец нагоре вместо палец надолу е точно фактът, че Холивуд обича да бъде подложен на критика единствено в случай че бъде и идеализиран в още по-голяма степен, поради което в действителност използвах израза „ артистично самозадоволяване “ в откриващия параграф на текста.
Никой не отхвърля достолепията в режисурата на Шазел, в саундтрака на Джъстин Хъруиц или във фантастичната актьорска игра на звездите Брад Пит, Марго Роби и Диего Калва. Основната разграничителна линия, към която се сблъскват тези, които отхвърлят, и тези, които поддържат кино лентата, е циничната, животинска, първична картина на класическия Холивуд от 20-те години на предишния век, която лентата обрисува с доста фрагменти на гола плът и на порочни дейности.
Да, Шазел изпада в моменти на хипербола и на гротеска в откриващите 20 минути от кино лентата и в зле осъществено лирическо отклоняване в последните 20 минути. Но илюстрираната концепция за „ лудите “ години в Холивуд след Първата международна война е не просто реалистична, тя е историческа истина, запечатана в предадените мемоари на толкоз доста от участниците във филмовата промишленост от това време.
Лентата употребява същински имена на претърпяли епохата персони единствено измежду поддържащите си персонажи – основните герои явно са напълно фикционални. „ Вавилон “ не е биографичен филм с искания за стопроцентова меродавност, само че знаците и концепциите му несъмнено са с база в историческата действителност. Прекомерното потребление на избрани изразни средства не лишава лентата от художествени качества и, по-конкретно, от достоверност.
Да, Холивуд може и да се усеща неловко от акомодацията на някои по-изцапани страници от другояче блестящата му история, което ще коства на „ Вавилон “ възможностите за редица награди този сезон. Но филмът е обективно вълнуващ със своите преплитащи се три персонални истории: застаряващата звезда от дните на нямото кино Джак Конрад, мексиканският преселник Мануел Торес и надарената, само че лабилна Нели ЛаРой, изиграни надлежно от Пит, Калва и Роби.
Сценарият изпраща персонажите в прочувствени крайности, които разрешават на актьорите да показват забележителния си гений. Да, избрани епизоди са безпределно мелодраматични, както прилича на тричасов епос на каквато и да е тематика, и дават редица рискови благоприятни условия за преиграване, само че всяка от звездите прави работата си безупречно.
В личностите и на трима им човек може да види клопките на нежното его, на несъразмерната упоритост и на порочното лековерие. Историите им са свързани неслучайно и въпреки имената им да са измислени, е прекомерно явно, че те са отражение на действително съществували хора от илюстрираната ера. Това е единствената меродавност, към която филмът се стреми.
По този метод „ Вавилон “ комбинира интимното с епичното. Мерникът му явно е прицелен прекомерно нависоко, посланията му са предадени безредно и времетраенето му би могло да бъде кратко с най-малко 30 минути. Ала желанията на лентата и вложената работа в продукцията са почтени, и в случай че главният мотив за нападки против кино лентата е фактът, че не се вписва в идеализираната визия на някои хора за предишното, това по-скоро приказва позитивно, в сравнение с негативно за него.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ