Замръзналите души
Ходя на работа, заплащам ипотеката си, дремя с жена си, приветствам родителите си за празниците, вечер седнал съм на компютъра или виждам телевизия.
През почивните дни се срещам с другари. И постоянно ще бъде по този начин.
Скучно ми е да пребивавам. Но аз не желая нищо. Не желая да печеля милиони, не желая да подчинявам върхове, не се интересувам от властта.
Просто желая да не ме закачат и да отивам на работа по-малко.
Скоро ще се роди щерка ми – жена ми в действителност искаше дете. Аз не желая. Тоест нямам нищо срещу, само че не съм за нито едното, нито другото. Ако брачната половинка желае – дано бъде.
Едно момиче от финансовия отдел загатва за доближаване. Тя желае флирт. Не желая. Тоест нямам нищо срещу, само че ще би трябвало да се укривам, да заплащам, да вървя по хотели … не желая.
Бих желал да желая, почтено казано, бих. Но не знам по какъв начин.
Баба ми споделяше, че нашите дядовци са се били и умирали, с цел да живеем ние. Те са желали да живеят по този метод. Но не могли, трябвало да умрат за живота ми. А ти Не искаш ли, смотаняк?!?
Бабо, разбирам всичко и доста скърбя за дядо, само че не желая.
Нямам нищо вътре, знаеш ли, нямам. Дори не знам какво е да искаш.
Къде живее – това възприятие – да искаш? Как се появява? Може би изгаря от вътрешната страна, а може би е прелестно, или може би уморява? Бих желал да схвана, само че не мога.
Виждам света по малкия екран, не можеш да спечелиш всичките пари, политиката е замърсен бизнес. Всичко е безсмислено. Не мога да желая това, което е безсмислено.
Бих могъл да ви обясня всичко това по-подробно, само че не желая …
В медицината назовават замразена бременност, която е спряла сама, без външна интервенция. Тялото просто отхвърля да носи плода по-нататък. Може би тъй като няма задоволително запаси. Може би тъй като по този начин е трябвало да бъде.
В живота си все по-често срещам обществено замразени души.
Души, които по някаква причина са спрели да се развиват. Души, които са се устроили в някакъв спретнат живот и към този момент не желаят да се движат.
Човек би си помислил, че приказваме за възпитаници от нефункционални фамилии или просто за хора с стеснен разум. Но това не е по този начин. Често това са хора с висше обучение и положително образование. Хора, чийто капацитет е голям, а пътищата пред тях са безкрайни. Само да изискат и ще покоряват върхове. Но те не желаят нищо.
Структурата на душата в началото е била замислена по подобен метод, че развиването да е нейният смисъл. Всички международни метафизичен трендове и религии настояват това. И дано самураите виждат своето развиване в бойното изкуство, будистите – в медитация, а християните – в смирение; каквото и да се каже, всичко това е придвижване напред.
И високо образовани и с благоприятни условия млади мъже и дами не желаят. Никъде – нито в пънкарите, нито в изкуството, нито в бизнеса.
Откъде идват?
Може би им е писнало от вездесъщата суетност и това, което на нашите дядовци би им изглеждало като приказка?
В свят, в който дамите и мъжете са налични, храната е евтина и в големи количества, не е толкоз мъчно да се наситите от богатствата до степен на гадене.
Абрахам Маслоу е вярвал, че когато човек удовлетвори първичните си инстинкти, той ще изиска да откри смисъла на живота в нещо друго. В активност, в креативна реализация, в одобряване на себе си като персона, в предоставяне, в последна сметка. Може би е сбъркал и това не се случва на всички? А многото замръзнали души са доказателство за това?
Аз съм психолог. Моята задача в работата е да ми оказвам помощ на хората да схванат себе си, да намерят точки за напредък и да пусна индивида още веднъж в света – освежен. По-активен, по-амбициозен, по-силен, в сравнение с е бил преди.
Но дали специалността ми ще е нужна след двадесет години? Все още ли ще има хора, които желаят да станат по-силни? Или хората ще предпочетат да плуват по течението, затваряйки душите си от всевъзможни похищения за правото си да не желаят нищо …
transserfing
