Не случайно народът е казал никой не е по-голям от хляба – не го изхвърляйте от менюто си
Хлябът е една от най-древните и универсални храни, съпътстващи човечеството. От хрупкавите френски багети до меките български питки, той е освен източник на сила, само че и знак на живота, дома и традицията. Народната мъдрост " Никой не е по-голям от хляба “ припомня за основополагащата му роля. Не го изключвайте от менюто си тъй като по този начин сме закърмени, по този начин сме устроени и имаме потребност от него.
Хлябът е богат на въглехидрати – главен източник на сила за тялото и мозъка. Съдържа фибри – изключително в пълнозърнестите разновидности, които подкрепят храносмилането и поддържат здрава чревна микрофлора, която играе значима роля за имунитета. В хляба са и в итамините от групата B – значими за енергийния метаболизъм и нервната система. Той е богат на минерали – като магнезий, желязо и селен, които укрепват имунната система и усъвършенстват работата на клетките.
Въглехидратите постоянно са упреквани за наднорменото тегло , само че изключването им изцяло може да докара до:
– Липса на сила и възприятие за отмалялост.
– Проблеми с концентрацията.
– Липса на значими нутриенти, които се съдържат в пълнозърнестите храни.
Хлябът в културата и традициите
В България хлябът е освен храна, а обред. Той се меси и разчупва на огромни празници, употребява се за посрещане на посетители и има свещено значение в националната просвета. Изрази като " събрани на една софра “ и " изкарвам хляба си “ демонстрират дълбоката му символика.
Качеството на хляба и съставките , вложени в него е от значително значение.
– Пълнозърнест или ръжен самун, богат на фибри и потребни субстанции.
– Квасен самун, който е по-лесно смилаем и потребен за червата.
– Хляб без непотребни добавки, като захар и подобрители.
С две думи, хлябът не е просто храна – той е културно и енергийно благосъстояние. Изключването му от менюто лишава организма ни от скъпи нутриенти и нарушава салдото на храненето. Затова, вместо да се отхвърляме от него, можем да избираме по-здравословни разновидности и да се радваме на всичко, което ни предлага.
Хлябът е богат на въглехидрати – главен източник на сила за тялото и мозъка. Съдържа фибри – изключително в пълнозърнестите разновидности, които подкрепят храносмилането и поддържат здрава чревна микрофлора, която играе значима роля за имунитета. В хляба са и в итамините от групата B – значими за енергийния метаболизъм и нервната система. Той е богат на минерали – като магнезий, желязо и селен, които укрепват имунната система и усъвършенстват работата на клетките.
Въглехидратите постоянно са упреквани за наднорменото тегло , само че изключването им изцяло може да докара до:
– Липса на сила и възприятие за отмалялост.
– Проблеми с концентрацията.
– Липса на значими нутриенти, които се съдържат в пълнозърнестите храни.
Хлябът в културата и традициите
В България хлябът е освен храна, а обред. Той се меси и разчупва на огромни празници, употребява се за посрещане на посетители и има свещено значение в националната просвета. Изрази като " събрани на една софра “ и " изкарвам хляба си “ демонстрират дълбоката му символика.
Качеството на хляба и съставките , вложени в него е от значително значение.
– Пълнозърнест или ръжен самун, богат на фибри и потребни субстанции.
– Квасен самун, който е по-лесно смилаем и потребен за червата.
– Хляб без непотребни добавки, като захар и подобрители.
С две думи, хлябът не е просто храна – той е културно и енергийно благосъстояние. Изключването му от менюто лишава организма ни от скъпи нутриенти и нарушава салдото на храненето. Затова, вместо да се отхвърляме от него, можем да избираме по-здравословни разновидности и да се радваме на всичко, което ни предлага.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ