Хляб с мая се е правел в Западна Европа още

Хляб с квас се е правел в Западна Европа още 3500 години преди Христа, настояват учени.
Първата хлебарница в Рим била отворена три века преди новата епоха – съгласно други, не по-малко надеждни източници.
Древните римляни познавали житото, гриса и меда, както и навика да си угаждат – макар че научно откритите дати не съответстват изцяло. Древните гърци също познавали насъщния. Омир възпява хляба като белег на цивилизованите нации: „ За разлика от варварите, елините ядели самун “. И не се ограничавали единствено с него!
Маята като набухвател за самун и кифли се популяризирала на Стария континент чак през ХVІІ век, твърди трети колектив от откриватели.
Четвърта група учени пледира, че чак от династията на Меровингите през V–VІІІ век тръгвала традицията да се гълтам заран парче самун с вода, което притъпявало апетита докъм обяд.
Добре, да им е сладко, обаче Меровингите се появяват на международната сцена чак след рухването на Римската империя?! Че да не би римляните да са гладували? Да не би хлябът на Меровингите да е паднал от небето като еврейска маца? (Мацата е безквасен самун в еврейската кухня, приготвян обичайно за празника Пасха, когато ритуалите на юдаизма не разрешават яденето на избрани храни. – Бел. ред.)
Не сме длъжни да гълтаме всички трактати като чиста монета!
Латинците нарекли яденето заран jentaculum. Терминът за храненето на обяд станал pradium. Бедните хапвали маслини и вино, а на трапезата на богатите имало още яйца, мед, сирене, плодове и по-хубаво вино.
В Рим и патрициите, и плебеите пиели vinumsilatum – подсладен фермент, овкусен с билки и треви. Ароматът им кара учените да се задълбочават в хипотезата, че още от този момент се бил вкоренил абсентът, чийто подем се случва след повече от двайсет века. Щом свойствата на абсента били познати на Римската империя, какво остава за хляба!
Германските нации се засищали с черни хлебчета в ранното средновековие.
Френската академия на науките се е произнесла с причини от археологията, че галите закусвали с самун и вино.
От известните 66 мъдрости и сентенции за закуската, най-многозначителен се оказва френският опит, че е „ по-добре да закусваш с една жена, в сравнение с да вечеряш с нея “.
От днешна позиция не сме длъжни да гълтаме всички изказвания като бистра изворна вода. Закуската е варирала в директна взаимозависимост от земеделските култури и отглеждането на животни. И усетите се променяли, и продуктите, и производните им.
Кризите, войните и пандемиите също са повлиявали фрапантно – освен върху разнообразието, а и върху количествата и типовете храна. И географията, и историята трансформирали йентакулума.
Маниоката, става известно, е общият знаменател в закуската на Южното полукълбо. Стана дума, че с брашно от маниока африканките пекат питки за децата си. В Латинска Америка белят, пюрират, намачкват и обработват маниоката, с цел да подготвят от нея палачинките бейху.
В Амазония племето камаюре стартира деня си със сок от пеки – плод с жълта вътрешност, описван и като зелено манго.
Както преди, по този начин и след Буда в Югоизточна Азия от сутринта са сварили и сервирали ориз и зеленчуци.
Островните хора в Тихия океан хапват месестите плодове на хлебното дърво, което в Индия се счита за „ хляба на бедните “ – яде се свеж, пържен или варен. Кърмачки пият настойка от листата му, с цел да усилват дебита на майчиното мляко.
…Ясно, че за европейците зърнените храни и хлябът са в основата на хранителната пирамида на закуската. Джентълмените и дамите рядко сядат заран на масата без яйца – рохки или твърдо сварени, на омлет или на око, без сирене и мляко, без чай и кафе.
Как закусват хората по света
Досега сме се задоволявали с прекомерно постна визия за произхода и типовете на закуската! Кога, в коя ера допускате, че двукрако...
Яйцето се търкулнало на трапезата след кокошката, май
Току-що снесено яйце – à lacoq, било обичаното меню на краля Луи ХV.
А пилето дохвърчало до тенджерите на първо време в Азия още през седмото хилядолетие преди новата епоха.
Млекарите са го изпреварили – масло, сирене, сметана, кисело мляко има още от деветото хилядолетие преди Христа. По света се пие и камилско мляко, и кобилешко, и биволско, и овче, и краве. Киселото мляко, йогуртът, то се знае, е родено на Балканите.
Куриоз или причинност, само че на първо време било опитомено кучето – още от петнайсетото хилядолетие преди началото на летоброенето. Т.е. дълго преди овцата, козата, кравата и вола. Май единствено виетнамските емигранти при нашия социализъм ядяха кучешко, може някой да си спомни. Тогава се развличахме и с плоския анекдот, че турското кафе е виетнамско.
Книга в нов род от през днешния ден по книжарниците – " Проклятието на бялото сирене "
Авторката Милена Димитрова е синтезирала невероятен род, извънредно прелестен за четене – миленизъм. Новата й книга „ Проклятиет...
Преди да продължа по какъв начин се е появил мармаладът, си признавам, че историята на закуската ме занимава повече от 10 години. Събирам студии, публикации и предписания. Приучих се да си ги заделям – също както преди стотици милиони години шимпанзето си натрупало рошкови и плодове. И се очовечило!
Като в мексиканска вълнà
При всеки изгрев на слънцето като в мексиканска вълнà по цялата земя близо осем милиарда души на планетата ядат заран. Представете си единствено какви планини от запаси се изяждат, до момента в който новият ден тръгне от Кирибати в Тихия океан и склопи очи отново там след 24 часови зони!
А на наша благосклонност, с чаша кафе и портокалов сок, ѝ става богатство, размишлявайки по какъв начин закуската се е потвърдила като лост от първи жанр освен за идния ден, а и изобщо за човешката цивилизация.
Тези и други забавни обстоятелства може да научите от книгата , изд. Книгомания