Хламидиалната инфекция представлява полово-предавано заболяване, което се причинява от вътреклетъчни

Хламидиалната зараза съставлява полово-предавано заболяване, което се предизвиква от вътреклетъчни микроорганизми – Chlamydia trachomatis. Въпреки афинитета към урогениталния тракт е допустимо инфекцията да засегне също и очите, белите дробове, ставите, перикарда, ануса и други.

При мъжете инфекцията се демонстрира с клиничната картина на уретрит , а при дамите може да аргументи цервицит (възпаление на маточната шийка), инфектиране на ендометриума и тазово-възпалителна болест, чиито последствия могат да бъдат стерилитет, извънматочна бременност и опция за заразяване на плода по време на раждане.

От полово-предаваните инфекции, хламидиалните инфекции заемат едно от първите места по разпространяване в международен мащаб и засягат главно лица в полово дейна възраст. Относително дългият инкубационен интервал –

приблизително

до две седмици и огромният % на асимптомни носители е причина за необятното разпространяване на болестта. Безсимптомно носителство се открива при 15-20% от мъжете и до 65% от инфектираните дами.

Клиничното протичане е постоянно нетипично и прекомерно разнообразно . При мъжете част от засегнатите оповестяват за съществуване на болежка в региона на уретрата, с или без секрет. Засягането на простата и семенните мехурчета може да протича подостро или хронично и да бъде съпроводено с болежка и парене по време на еякулация, както и с съществуването на кръв в отделената семенна течност.

Най-честият клиничен белег при дамите е съществуването на вагинално течение, а при коспоскопско проучване се вижда съществуването на ерозии, които при досег елементарно кървят. Освен това може да има и мукопурулентен-гноен секрет от канала на маточната шийка.

Освен клиничната картина и данните от анамнезата за слагане на диагнозата е належащо назначението на лабораторни проби. Разпространеното потребление на културелно проучване, което се е смятало за златен стандарт от ден на ден се замества от методите за разкриване съществуването на хламидиална ДНК (PCR) . Тези способи се обособяват като актуален златен стандарт за диагностика, заради доста по-високата си сензитивност, специфика, както и експедитивност – в границите на часове.

Свързани публикации.. Хламидия - непознатите ѝ лица 1 Хламидията - безсимптомна и подла 0 Ранното разкриване на хламидия понижава риска от затруднения 0

Методът е подобаващ за разкриване на труднокултивируеми или некултивируеми микроорганизми . Освен това изолирането на съответна характерна поредност от ДНК изключва опцията от фалшиво-положителни резултати. Необходимо е вземането на секрет от маточната шийка при дамите и простатен или уретрален секрет при мъже. Може да се изолира и от урина, само че тестът би трябвало да бъде на първата утринна урина, с цел да се обезпечи по-добра централизация.

Друг способ, който се ползва са серологичните проби, които има за цел откриването на характерни антитела ( ELISA методът). Откриването на антитела от клас IgM сочи за съществуването на остра или прясна зараза. Тяхното количество понижава последователно в серума, където стартира да се открива нараснало количество на различен клас антитела – IgG , които се задържат по-дълго време след прекараната зараза. Тези антитела са маркер за преболедуване или хронифициране на инфекцията. Откриването на характерни антитела от клас IgA също е маркер за остра зараза.

Кога се предлага проучването за хламидии?

При обмисляне на бременност, изключително в случаите с предшестващи инфекции на урогениталния тракт. Освен за доказване съществуването на зараза, проучванията се ползват и за надзор на успеваемостта от лекуването – нормално един месец след края на антибиотичната терапия се назначава проучване за определяне елиминирато или персистирането на причинителя.

Изследването се предлага още при стерилитет, както и за диференциална диагноза на инфекции със сходни признаци – микоплазма, гонорея и уреаплазма. 3649