Д-р Георги Желев, д.м.: Колоректалният карцином няма ранни симптоми
Хирургът доктор Георги Желев, д.м., работи в Клиниката по хирургия към Катедрата по гастроентерология на УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ ” и в Медикодиагностичния център на болничното заведение. Професионалните му ползи са в региона на колоректалната и миниинвазивната лапароскопска хирургия.
Разговаряме с доктор Георги Желев за диагностиката и лекуването на колоректалния карцином.
- Д-р Желев, какви пациенти идват при вас с колоректален карцином?
- При нас се среща цялостният набор от пациенти с колоректален карцином. Това е третият по периодичност израстък при хората. При мъжете е трети след карцинома на белия дроб и на простатата, а при дамите е трети след рака на гърдата и на маточната шийка. Колоректалният карцином се среща почти 1,3 пъти по-често при мъжете. Най-честата локализация на тумора е в ректума и в сигмата, на второ място е в дясната част на дебелото черво. Най-често пациентите, с които работим, са в трети клиничен етап.
- Това напреднал етап ли е и дали не е късно за цялостно изцеление?
- Относително късен, само че с всички благоприятни условия за цялостно изцеление, в случай че се следват актуалните протоколи за лекуване на това заболяване. Трябва да се знае, че лекуването на колоректален карцином е мултимодално. Това значи, че хирургията е значима част от лекуването, само че не е единствена. Гастроентеролозите най-често слагат диагнозата. Химио- и лъчетерапевтите се включват на нужния стадий от лекуването с адювантна или неоадювантна химио- и лъчетерапия. В процеса на лекуването се прави генна диагностика за прецизиране на лечението, рехабилитация и така нататък
- На какъв брой години са най-младият ви пациент и най-възрастният?
- Имали сме пациенти под 30-годишна възраст, тъй като на фона на някои наследствени болести, като фамилна аденоматозна плипоза, може да се развие колоректален карцином в ранен стадий от живота. Имали сме и пациенти със непостоянен колоректален карцином под 40 години. В международен мащаб се регистрира подмладяване на болестта. Най-възрастният, който сме оперирали, е на 96 години.
- Известни ли са аргументите или рисковите фактори за това заболяване?
- Няма единствено един фактор, който да се набеди за появяването на колоректалния карцином.
От ендогенните фактори това са разновидности на гени в човешкия геном. Сред екзогенните фактори са замърсяване на околната среда, вреден метод на живот, погрешно хранене (бедната на фибри храна, приемът на рафинирани въглехидрати и мазнини, многократното потребление на една и съща лой при готвене, тефлонът, микровълновата обработка на храната), наднормено тегло, нездравословни привички като тютюнопушене и консумация на алкохол.
- Какви признаци има колоректалният карцином?
- Първо, ракът съвсем в никакъв случай няма ранна симптоматика. Най-честите признаци, с които се явяват нашите пациенти, са изхождане на патологични примеси – кръв или слуз; анемия; загуба на телесна маса; смяна в дефекационния ритъм; отичане на корема (метеоризъм); от време на време са тежки разстройства в чревния пасаж с цялостна чревна непроходимост. Когато се появи болежка, тя е симптом на прекомерно авансирало заболяване или на незабавна обстановка, обвързвана с колоректалния карцином, каквато е цялостното задръстване на чревния тракт или перфорация на черво.
- Има ли хора от рискови групи за колоректален карцином, които би трябвало да си вършат постоянно профилактични прегледи?
- Редно е всеки човек след 50-годишна възраст да си направи профилактично колоноскопия. За някои контингенти това се прави на по-ранна възраст, какъвто е казусът с пациентите с фамилна аденоматозна полипоза. Те би трябвало да се наблюдават от 20-годишна възраст. По-ранна профилактика би трябвало да стартират също хората с фамилна обремененост – които имат роднини от първа степен с колоректален карцином (баща, майка, сестра, брат); както и пациентите със характерни възпалителни болести на червата – улцерозен колит и болест на Крон.
В международен мащаб този карцином е вторият като причина за ракова смъртност. За да се понижи смъртността, най-хубавото средство е профилактиката на рисковите групи за ранно диагностициране и отбягване на развиване на карцинома.
За страдание, качествена профилактика у нас не се прави, въпреки че това би довело до ранна диагностика, опция за лекуване и следене на преканцерозните положения и пациентите с ранен рак, отбягване на нуждата от тежки оперативни намеси, на неработоспособност, продължителна химио- и лъчетерапия и в последна сметка – икономисване на средства в обществената и здравеопазната система. Модерната медицина се стреми към профилактика и ранна диагостика. Трябва колкото се може по-малко пациенти да стигат до интервенция.
