Между световете
Hiro Kone e независим план на американската мултиинструменталистка и продуцентка на електронна музика Ники Мао. Тя идва в Европа от Ню Йорк по-малко от половин година след излизането на четвъртия си албум Silvercoat Тhe Тhrong, публикуван през септември 2021 година за американския лейбъл Dais Records. Музиката в него е пробна ритмична електроника, попила музи от посоки като техно, spoken word, неокласика и индъстриъл и с редица запаметяващи се включвания от гост-музиканти като ONO, Speaker Music, and Muqata’a. Броени часове преди тя отговори на няколко въпроса, заложени от уредниците от Amek особено за " Аларма " и уеб страницата на стратегия " Христо Ботев ".
Не знам дали ще се съгласиш, само че в по-ранните ти албуми се прокрадват въздействия от деконструирана поп музика, до момента в който последователно звукът ти доближи по-индъстриъл територии с фокус върху по-дълги композиции, все по този начин структурирани, само че още по-поглъщащи. Кога и по какъв начин музиката ти стартира да се трансформира по този метод?
Не обичам да се дублирам, тъй че това несъмнено е една от аргументите. Вкусът ми и музикалните ми прекарвания са доста разнопосочни и считам, че е изцяло естествено да се рея сред разнообразни звукови светове. Тези промени се дължат и на метода, по който съм израснала – пътувайки сред Калифорния и Хонг Конг. С времето развих и по-дълбок музикален език поради използването ми на средства като модуларния синтезатор и считам, че това също ме води в нови направления.
За мен последният ти албум Silvercoat The Throng звучи по-ярко и по-позитивно от предшествениците му. Това твоят отговор към всичко, което се случи със света през последните 2-3 години ли е, или нещо друго те докара към този тон?
Със сигурност е отговор на това, само че и продължение на някои от концепциите, заложени в предходния ми албум AFossilBeginsТoBray, който се занимаваше с концепцията за неналичията, които изпитвахме. Странно, само че един рецензент разказа музиката в Silvercoat… като дистопична, което беше много необичайно за мен, тъй като въобще не я усещам такава. Разбирам, че всичко е субективно, само че в случай че питаш мен, въобще нямам желание да пиша дистопична музика или да последвам някакви акселерационистки стратегии. В света има задоволително от това.
Свириш на цигулка и на китара, в първите си записи постоянно използваш гласа си, работиш с доста обработени теренни записи. От Pure Expenditure модуларните синтезатори също се появяват в музиката ти. Кои от тези средства откриха място в последния ти албум?
В този албум работих доста с грануларен синтез,наблегнах на модуларния синтезатор и се забавлявах много, до момента в който пробвах да възпроизвеждам звуци, които да припомнят медни духови или струнни принадлежности. Това ме докара и до работата с Брент Арнолд, необикновен челист, който живее в Бруклин. Обичам когато слушателят бива обхванат от музиката и не може да разбере кой тон е от акустичен инструмент и кой съм основала с модуларния синтезатор. В албума участват и малко теренни записи, включих един кларинетист, който записах под Акропола в Атина. В общото парче с Muqata’aтой употребява свои лични теренни записи.
Как всички тези средства и принадлежности се " превеждат " в концертните ти осъществявания? Оставяш ли някакво място за импровизация, или си доста прецизна с материала и с метода, по който той би трябвало да бъде показан онлайн?
Нямам податливост да представям нещата тъкмо както са в албумите. Отчасти тъй като някои от аранжиментите са толкоз сложни и това би било много мъчно, а и тъй като считам, че концертите са част от " диалога ", който желая да проведа въз основата на албума. Затова по-скоро преправям нещата за осъществяването им онлайн. Това може да се окаже много изненадващо и занимателно. Със сигурност това оставя място за импровизация. Колко надалеч ще стигна в нея, нормално зависи от това какъв брой удобно се усещам в пространството и с публиката.
Един от най-специалните детайли в Silvercoat Тhe Тhrong , а и в огромна част от музиката ти изобщо, са взаимните планове, в които си забъркана. Работиш ли по избрани хрумвания с съответен актьор мислено, или нещата просто някак стават сами?
Понякога авансово знам, че желая да работя с някого и се свързвам с дадения човек, с цел да схвана дали въобще има интерес. Винаги върша някаква схема и адресирам на другия човек един-два разновидността, които считам, че биха проработили, в никакъв случай цяло парче. С Nomadнапример към този момент бях работила по песента и една заран просто се разсъниха и чух гласа на travis ясно в главата си. Тази комбинация е образец за безусловно ентусиазъм и вътрешен глас. От друга страна, написах парчето Outside the Axiom от PureExpenditureс концепцията да поканя Little Annie в него. Така че, допускам, при мен тези взаимни планове могат да станат и по двата метода.
Въпреки че този албум е относително нов, работила ли си към този момент по нова музика, която ще тестваш онлайн по време на това турне?
Не изключително. Всъщност, работя много постепенно, не върша части доста бързо, от време на време може да извадя шанс, само че преди да завърша нещо, то нормално минава през няколко разнообразни версии. Оприличавам процеса си на скулптиране или издялкване на нещо. Съвсем скоро завърших резиденция в Inkonstв Малмьо, Швеция и там в действителност съумях да запиша нови неща за това турне. Част от тях са от преправянето на предходни части.
Ще ни разкажеш ли за най-новия си взаимен план с Томи от Group A ? Слушал съм единствено един трак, само че звучи като доста по-агресивен и гръмък план от типичния тон на Hiro Kone . Целият материал, който сте подготвили, ли е в тази тенденция?
Новият ни план Enxin/Onyxсъс сигурност е много гръмък. Наистина, отлично безредна и трипи музика. Томи извършва и вокали в доста от частите и те са много характерни, тъй че няма да звучим напълно като в парчето DinDian, което сте слушали от компилацията на BerlinAtonal. Със сигурност има някаква сплотяваща нишка, която тече през материала. Смятам, че като цяло желаеме да избегнем упованията какво следва. Това е всичко, което желая от една тайфа.
Често пътуваш до избрани места, с цел да работиш върху музика – без значение дали ще е студийна резиденция в Швеция, или пък бягство в провинцията, с цел да записваш с Дрю Макдоуъл. Колко от мястото в действителност може да бъде намерено в музиката ти? Дали избираш местата поради избрани принадлежности, до които може да имаш достъп, поради настроението, което носят, или пък е някаква примес от всичко?
Смятам, че пътуването дава опция за фокус на мисловния развой и работата. Колкото по-голям става светът към теб, толкоз повече се опитваш да накараш мозъка ти да се успокои, като поглъщаш и преживяваш нещата такива, каквито идват при теб. Когато съм във трен за някъде, чувствам това хубаво възприятие, че не мога да схвана какво приказват хората към мен. Смятам, че подобен вид прекарвания водят до по-дълбоко слушане и осмисляне. Ако съм у дома, евентуално ще се усещам по-разсеяна от ежедневни неща като това да нахраня котките, да платя сметката за парното или нещо такова.
Източна Европа не е доста честа спирка в тур графиците на доста актьори, само че в границите на това турне свириш в Гърция и в България. Какви са упованията ти към тези страни? Знаем, че си огромен обожател на Турция, тъй че може би в някаква степен към този момент познаваш района?
Малко в духа на предходния въпрос, пробвам да нямам упования. Смятам, че съм любопитна по природа и бързо се аклиматизирам към нови обстановки. Като дете непрекъснато летях сред Азия и Съединени американски щати. Първият ми трансатлантически полет беше на 5-годишна възраст. Мисля, че това се е отразило на метода, по който претърпявам света към себе си. Прекарала съм огромна част от детството си сама или към възрастни като баба ми и дядо ми. Отчасти съм осведомена с района, най-много с Гърция и Турция, които за пръв посетих преди към 12 години, с цел да се видя с другари, които живеят там. Винаги съм желала да видя повече от Източна Европа и за мен е чест, че мога да изсвирвам онлайн на тези места години след първите ми визити.
Музиката ти постоянно попада в стратегиите на огромни електронни фестивали, свириш и клубни концерти, само че в изявленията казваш, че не смяташ музиката си за клубна. Кои са желаните ти места и контексти, в които да я представяш онлайн?
Хаха, да, не считам музиката си за обвързана с някакъв род и постоянно съм желала да запазя някаква независимост от това да бъда едно или друго нещо. Винаги съм се чувствала като новобранец на тясно дефинираните подиуми и по тази причина, допускам, отхвърлям да контекстуализирам музиката си едностранчиво. Въпреки че е ясно, че правя оценка и се движа сред тези разнообразни пространства, в никакъв случай не мога да се отърся от възприятието, че пребивавам някъде по средата. Преди го назовах " почивката сред световете ". Обичам да изсвирвам във всевъзможни пространства, в последна сметка за мен това зависи доста от звука на даденото място, само че и от духа на публиката и уредниците на събитието.
Не знам дали ще се съгласиш, само че в по-ранните ти албуми се прокрадват въздействия от деконструирана поп музика, до момента в който последователно звукът ти доближи по-индъстриъл територии с фокус върху по-дълги композиции, все по този начин структурирани, само че още по-поглъщащи. Кога и по какъв начин музиката ти стартира да се трансформира по този метод?
Не обичам да се дублирам, тъй че това несъмнено е една от аргументите. Вкусът ми и музикалните ми прекарвания са доста разнопосочни и считам, че е изцяло естествено да се рея сред разнообразни звукови светове. Тези промени се дължат и на метода, по който съм израснала – пътувайки сред Калифорния и Хонг Конг. С времето развих и по-дълбок музикален език поради използването ми на средства като модуларния синтезатор и считам, че това също ме води в нови направления.
За мен последният ти албум Silvercoat The Throng звучи по-ярко и по-позитивно от предшествениците му. Това твоят отговор към всичко, което се случи със света през последните 2-3 години ли е, или нещо друго те докара към този тон?
Със сигурност е отговор на това, само че и продължение на някои от концепциите, заложени в предходния ми албум AFossilBeginsТoBray, който се занимаваше с концепцията за неналичията, които изпитвахме. Странно, само че един рецензент разказа музиката в Silvercoat… като дистопична, което беше много необичайно за мен, тъй като въобще не я усещам такава. Разбирам, че всичко е субективно, само че в случай че питаш мен, въобще нямам желание да пиша дистопична музика или да последвам някакви акселерационистки стратегии. В света има задоволително от това.
Свириш на цигулка и на китара, в първите си записи постоянно използваш гласа си, работиш с доста обработени теренни записи. От Pure Expenditure модуларните синтезатори също се появяват в музиката ти. Кои от тези средства откриха място в последния ти албум?
В този албум работих доста с грануларен синтез,наблегнах на модуларния синтезатор и се забавлявах много, до момента в който пробвах да възпроизвеждам звуци, които да припомнят медни духови или струнни принадлежности. Това ме докара и до работата с Брент Арнолд, необикновен челист, който живее в Бруклин. Обичам когато слушателят бива обхванат от музиката и не може да разбере кой тон е от акустичен инструмент и кой съм основала с модуларния синтезатор. В албума участват и малко теренни записи, включих един кларинетист, който записах под Акропола в Атина. В общото парче с Muqata’aтой употребява свои лични теренни записи.
Как всички тези средства и принадлежности се " превеждат " в концертните ти осъществявания? Оставяш ли някакво място за импровизация, или си доста прецизна с материала и с метода, по който той би трябвало да бъде показан онлайн?
Нямам податливост да представям нещата тъкмо както са в албумите. Отчасти тъй като някои от аранжиментите са толкоз сложни и това би било много мъчно, а и тъй като считам, че концертите са част от " диалога ", който желая да проведа въз основата на албума. Затова по-скоро преправям нещата за осъществяването им онлайн. Това може да се окаже много изненадващо и занимателно. Със сигурност това оставя място за импровизация. Колко надалеч ще стигна в нея, нормално зависи от това какъв брой удобно се усещам в пространството и с публиката.
Един от най-специалните детайли в Silvercoat Тhe Тhrong , а и в огромна част от музиката ти изобщо, са взаимните планове, в които си забъркана. Работиш ли по избрани хрумвания с съответен актьор мислено, или нещата просто някак стават сами?
Понякога авансово знам, че желая да работя с някого и се свързвам с дадения човек, с цел да схвана дали въобще има интерес. Винаги върша някаква схема и адресирам на другия човек един-два разновидността, които считам, че биха проработили, в никакъв случай цяло парче. С Nomadнапример към този момент бях работила по песента и една заран просто се разсъниха и чух гласа на travis ясно в главата си. Тази комбинация е образец за безусловно ентусиазъм и вътрешен глас. От друга страна, написах парчето Outside the Axiom от PureExpenditureс концепцията да поканя Little Annie в него. Така че, допускам, при мен тези взаимни планове могат да станат и по двата метода.
Въпреки че този албум е относително нов, работила ли си към този момент по нова музика, която ще тестваш онлайн по време на това турне?
Не изключително. Всъщност, работя много постепенно, не върша части доста бързо, от време на време може да извадя шанс, само че преди да завърша нещо, то нормално минава през няколко разнообразни версии. Оприличавам процеса си на скулптиране или издялкване на нещо. Съвсем скоро завърших резиденция в Inkonstв Малмьо, Швеция и там в действителност съумях да запиша нови неща за това турне. Част от тях са от преправянето на предходни части.
Ще ни разкажеш ли за най-новия си взаимен план с Томи от Group A ? Слушал съм единствено един трак, само че звучи като доста по-агресивен и гръмък план от типичния тон на Hiro Kone . Целият материал, който сте подготвили, ли е в тази тенденция?
Новият ни план Enxin/Onyxсъс сигурност е много гръмък. Наистина, отлично безредна и трипи музика. Томи извършва и вокали в доста от частите и те са много характерни, тъй че няма да звучим напълно като в парчето DinDian, което сте слушали от компилацията на BerlinAtonal. Със сигурност има някаква сплотяваща нишка, която тече през материала. Смятам, че като цяло желаеме да избегнем упованията какво следва. Това е всичко, което желая от една тайфа.
Често пътуваш до избрани места, с цел да работиш върху музика – без значение дали ще е студийна резиденция в Швеция, или пък бягство в провинцията, с цел да записваш с Дрю Макдоуъл. Колко от мястото в действителност може да бъде намерено в музиката ти? Дали избираш местата поради избрани принадлежности, до които може да имаш достъп, поради настроението, което носят, или пък е някаква примес от всичко?
Смятам, че пътуването дава опция за фокус на мисловния развой и работата. Колкото по-голям става светът към теб, толкоз повече се опитваш да накараш мозъка ти да се успокои, като поглъщаш и преживяваш нещата такива, каквито идват при теб. Когато съм във трен за някъде, чувствам това хубаво възприятие, че не мога да схвана какво приказват хората към мен. Смятам, че подобен вид прекарвания водят до по-дълбоко слушане и осмисляне. Ако съм у дома, евентуално ще се усещам по-разсеяна от ежедневни неща като това да нахраня котките, да платя сметката за парното или нещо такова.
Източна Европа не е доста честа спирка в тур графиците на доста актьори, само че в границите на това турне свириш в Гърция и в България. Какви са упованията ти към тези страни? Знаем, че си огромен обожател на Турция, тъй че може би в някаква степен към този момент познаваш района?
Малко в духа на предходния въпрос, пробвам да нямам упования. Смятам, че съм любопитна по природа и бързо се аклиматизирам към нови обстановки. Като дете непрекъснато летях сред Азия и Съединени американски щати. Първият ми трансатлантически полет беше на 5-годишна възраст. Мисля, че това се е отразило на метода, по който претърпявам света към себе си. Прекарала съм огромна част от детството си сама или към възрастни като баба ми и дядо ми. Отчасти съм осведомена с района, най-много с Гърция и Турция, които за пръв посетих преди към 12 години, с цел да се видя с другари, които живеят там. Винаги съм желала да видя повече от Източна Европа и за мен е чест, че мога да изсвирвам онлайн на тези места години след първите ми визити.
Музиката ти постоянно попада в стратегиите на огромни електронни фестивали, свириш и клубни концерти, само че в изявленията казваш, че не смяташ музиката си за клубна. Кои са желаните ти места и контексти, в които да я представяш онлайн?
Хаха, да, не считам музиката си за обвързана с някакъв род и постоянно съм желала да запазя някаква независимост от това да бъда едно или друго нещо. Винаги съм се чувствала като новобранец на тясно дефинираните подиуми и по тази причина, допускам, отхвърлям да контекстуализирам музиката си едностранчиво. Въпреки че е ясно, че правя оценка и се движа сред тези разнообразни пространства, в никакъв случай не мога да се отърся от възприятието, че пребивавам някъде по средата. Преди го назовах " почивката сред световете ". Обичам да изсвирвам във всевъзможни пространства, в последна сметка за мен това зависи доста от звука на даденото място, само че и от духа на публиката и уредниците на събитието.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ