Скенер доказа, че хипнозата се случва наистина
Хипнозата е общ медицински инструмент, употребен за съкращаване на болежка, помощ при отричане от тютюнопушене, лечение на уплахи.
Учените от дълго време спорят за това, дали хипнотичният „ транс “ е настрана неврологично положение или е просто артикул на упованията на хипнотизирания човек.
Изследване на учените от университета Станфорд показва някои доказателства в интерес на първото изказване. Те откриват, че под внушаемост някои елементи на мозъка действат по друг метод.
Изследването е извършено посредством функционален магнитен резонанс, т.е. посредством сканиране което мери притока на кръв в мозъка. Изследването открило промени в интензивността на мозъчните зони, за които се счита, че имат присъединяване във фокусираното внимание, наблюдението и контрола на действието на организма и осъзнаването и оценката на вътрешните и външните човешки среди.
Мисля, че имаме дефинитивно доказателство, че мозъкът работи по друг метод, когато човек е подложен под внушаемост, споделя доктор Дейвид Спигел, професор по психиатрия и поведенчески науки в университета Станфорд.
Той счита, че откритието може да изясни интензивното асимилиране, неналичието на съзнание и бленуването, които характеризират хипнотичното положение.
Според него един изключително забавен извод е, че хипнотизираните човеци демонстрират понижено взаимоотношение сред дълбокия район в мозъка, който задейства самосъзнанието и областите в основния мозък, които вземат участие в планирането и осъществяването на разнообразни задания. Д-р Спигел споделя, че взаимоотношението посред им понижава и също по този начин предлага пояснение на неналичието на съзнание, което хипнотизираните човеци демонстрират.
Ето по тази причина, хипнотизаторът може да накара футболен треньор да танцува като балерина и да не се усеща неудобно от това, което прави, споделя доктор Спигел и прибавя, че това също частично може да изясни за какво хипнозата е ефикасен инструмент в психотерапията и посредством нея пациентите поглеждат даден проблем от нова вероятност.
В проучването учените сканирали повече от 500 индивида, податливи на внушаемост и по-късно сравнили мозъчната им интензивност с тази на 36 души, които се справили най-добре на тестванията за премерване на чувствителността към внушаемост и тази на 21 индивида, които имали ниски резултати на същите проби.
Била съпоставена мозъчната интензивност и на двете групи (на високата и ниската сензитивност при хипноза) по време на внушаемост и по време на отмора.
В хипнотизиращата задача, участващите в опита били подложени на две процедури: в първата, те трябвало да си показват миг, в който са се чувствали щастливи, а в другата трябвало да си показват, че са на отмора.
Всички участващи в изследването били помолени да оценят какъв брой надълбоко хипнотизирани са се почувствали по време на индукциите.
Въпреки, че някои откриватели не престават да настояват, че хипнозата е положение, произхождащо от упованията на хората, а не биологично положение, доктор Спигел споделя:
Гледам на хипнозата като на тип мобилно приложение, което никой не употребява. То има необятен потенциал, който хората могат доста просто да схванат, само че в действителност вземат решение просто да не го употребяват.
