Хиляди умират от коронавируса в Бразилия - Ще оцелее ли Болсонаро?
Хиляди умират от ковид в Бразилия, а президентът Болсонаро сменя генерали. Хаосът е неговият обичан детайл, само че в тази ситуация става дума и за политически сметки, показва Филип Лихтербек м коментар за Дойче веле.
Жаир Болсонаро живее от хаоса. Той се нуждае от конфликта, провокацията и несъгласията. Постоянният спор го подтиква. Така е още от офицерските му времена, когато възнамерявал да взриви бомба в пералното помещение на една казарма, с цел да наложи по-високо възнаграждение за военните. Тези настройки се резервират и при започване на 90 години, когато става народен представител и потегля да възхвалява военната тирания, а на останалите, изключително на левите и на малцинствата, пожелава гибел, принуждение и изтезания.
Вече като президент Болсонаро в допълнение се усъвършенства в нарушаването на всички правила: той и синовете му, както и някои депутати, съветници и пропагандатори, ежеседмично бомбардират Бразилия с нови неистини и провокации.
Така у хората непрекъснато се насажда чувството за изключително състояние. А основаният от президента безпорядък му служи за стълба, по която се изкачва все по-нагоре и уголемява властта си.
Болсонаризмът: " Постоянно изостряй рецесията! "
Именно в този подтекст би трябвало да се поясняват и насилствените оставки на тримата шефове на обособените родове войски в бразилските въоръжени сили тази седмица. Много наблюдаващи към този момент приказват за " безпорядък в Бразилия " и предсказват неотдавнашен завършек на президентството на Болсонаро.
Според най-разпространеното пояснение, смелите генерали се били противопоставили против опита на Болсонаро да употребява военните за свои цели. Той възнамерявал да изпрати войската против локдауните, наложени от губернаторите, само че посредством оставките си шефовете на сухопътните, на военно-морските и на военно-въздушните сили посочили, че военните не са инструмент в ръцете на Болсонаро.
Всъщност зад всичко това още веднъж прозира вътрешната логичност на болсонаризма: непрекъснато изостряй рецесията. Тъкмо в апогея на най-тежката фаза на пандемията - в Бразилия дневно от ковид умират по 3000 души - Болсонаро предизвика спор с висшите представители на военните. И това нито е инцидентно, нито е раздор с военните като цяло - то е разпра със старите фрагменти във висшото командване. Същевременно Болсонаро подава сигнал към по-низшите и политически по-радикални чинове. Това е вашият късмет, гласи посланието към по-младите офицери, чието вдъхновение от Болсонаро още през цялото време бе по-ентусиазирано от това на генералите, възприемащи го като новобранец.
Отстраняването на тримата военни командири е удостоверение за следващата радикализация на болсонаризма. Той към този момент не се задоволява единствено с търсенето на външни врагове - отпътува си всеки, който не е задоволително болсонарист. Така се случи с няколко някогашни министри, по този начин се случва в този момент с военните ветерани. Който дръзне да подлага на критика или да се колебае, начаса се трансформира в " изменник ".
В резултат обаче въздействието на болсонаризма неизбежно чезне от ден на ден, а самото придвижване става още по-параноично, непредсказуемо и рисково.
" Добрите военни и неприятният Болсонаро " - една срутваща се легнда
Насрещният участник в събитията от тази седмица са военните, от които сега се чака да поемат държавническа отговорност. Истината е, че циркът на име " Борсонаро ", към момента се разиграва само, тъй като военните още го поддържат. Повече от 6000 души с пагони вземат участие в ръководството, 340 заемат високоплатени постове. Освен това военните управляват съвсем една трета от бразилските държавни предприятия.
С други думи, за раздор сред въоръжените сили и Болсонаро не може да се приказва, а по решителните въпроси царува единодушие: военната тирания е била нужна гражданска война за попречване на комунизма и през днешния ден няма потребност правораздаването да се занимава с нея. Единодушие има и за по-нататъшното преодоляване и плячкосване на района към Амазонка.
На този декор оставките на висшите военни са не толкоз резултат от същностни несъгласия, колкото плод на тактически съображения. Военните се пробват да се дистанцират от пагубната политика на Болсонаро във времената на пандемия. Генералите са си дали сметка, че всекидневно растящият брой на умрелите може да бъде претрупан и на техния тил. А до момента мнозина наблюдаващи гледаха на военните по-скоро като на прагматична и балансираща мощ в държавното управление на Болсонаро.
Но тази легенда не може да се поддържа още дълго. Бразилия е на ръба на провокирана от самата нея злополука в опазването на здравето. А военните явно желаят да си измият ръцете. Така настъпилата блъсканица дава късмет на Болсонаро да настани свои правилни хора на основни места в армията.
Жаир Болсонаро живее от хаоса. Той се нуждае от конфликта, провокацията и несъгласията. Постоянният спор го подтиква. Така е още от офицерските му времена, когато възнамерявал да взриви бомба в пералното помещение на една казарма, с цел да наложи по-високо възнаграждение за военните. Тези настройки се резервират и при започване на 90 години, когато става народен представител и потегля да възхвалява военната тирания, а на останалите, изключително на левите и на малцинствата, пожелава гибел, принуждение и изтезания.
Вече като президент Болсонаро в допълнение се усъвършенства в нарушаването на всички правила: той и синовете му, както и някои депутати, съветници и пропагандатори, ежеседмично бомбардират Бразилия с нови неистини и провокации.
Така у хората непрекъснато се насажда чувството за изключително състояние. А основаният от президента безпорядък му служи за стълба, по която се изкачва все по-нагоре и уголемява властта си.
Болсонаризмът: " Постоянно изостряй рецесията! "
Именно в този подтекст би трябвало да се поясняват и насилствените оставки на тримата шефове на обособените родове войски в бразилските въоръжени сили тази седмица. Много наблюдаващи към този момент приказват за " безпорядък в Бразилия " и предсказват неотдавнашен завършек на президентството на Болсонаро.
Според най-разпространеното пояснение, смелите генерали се били противопоставили против опита на Болсонаро да употребява военните за свои цели. Той възнамерявал да изпрати войската против локдауните, наложени от губернаторите, само че посредством оставките си шефовете на сухопътните, на военно-морските и на военно-въздушните сили посочили, че военните не са инструмент в ръцете на Болсонаро.
Всъщност зад всичко това още веднъж прозира вътрешната логичност на болсонаризма: непрекъснато изостряй рецесията. Тъкмо в апогея на най-тежката фаза на пандемията - в Бразилия дневно от ковид умират по 3000 души - Болсонаро предизвика спор с висшите представители на военните. И това нито е инцидентно, нито е раздор с военните като цяло - то е разпра със старите фрагменти във висшото командване. Същевременно Болсонаро подава сигнал към по-низшите и политически по-радикални чинове. Това е вашият късмет, гласи посланието към по-младите офицери, чието вдъхновение от Болсонаро още през цялото време бе по-ентусиазирано от това на генералите, възприемащи го като новобранец.
Отстраняването на тримата военни командири е удостоверение за следващата радикализация на болсонаризма. Той към този момент не се задоволява единствено с търсенето на външни врагове - отпътува си всеки, който не е задоволително болсонарист. Така се случи с няколко някогашни министри, по този начин се случва в този момент с военните ветерани. Който дръзне да подлага на критика или да се колебае, начаса се трансформира в " изменник ".
В резултат обаче въздействието на болсонаризма неизбежно чезне от ден на ден, а самото придвижване става още по-параноично, непредсказуемо и рисково.
" Добрите военни и неприятният Болсонаро " - една срутваща се легнда
Насрещният участник в събитията от тази седмица са военните, от които сега се чака да поемат държавническа отговорност. Истината е, че циркът на име " Борсонаро ", към момента се разиграва само, тъй като военните още го поддържат. Повече от 6000 души с пагони вземат участие в ръководството, 340 заемат високоплатени постове. Освен това военните управляват съвсем една трета от бразилските държавни предприятия.
С други думи, за раздор сред въоръжените сили и Болсонаро не може да се приказва, а по решителните въпроси царува единодушие: военната тирания е била нужна гражданска война за попречване на комунизма и през днешния ден няма потребност правораздаването да се занимава с нея. Единодушие има и за по-нататъшното преодоляване и плячкосване на района към Амазонка.
На този декор оставките на висшите военни са не толкоз резултат от същностни несъгласия, колкото плод на тактически съображения. Военните се пробват да се дистанцират от пагубната политика на Болсонаро във времената на пандемия. Генералите са си дали сметка, че всекидневно растящият брой на умрелите може да бъде претрупан и на техния тил. А до момента мнозина наблюдаващи гледаха на военните по-скоро като на прагматична и балансираща мощ в държавното управление на Болсонаро.
Но тази легенда не може да се поддържа още дълго. Бразилия е на ръба на провокирана от самата нея злополука в опазването на здравето. А военните явно желаят да си измият ръцете. Така настъпилата блъсканица дава късмет на Болсонаро да настани свои правилни хора на основни места в армията.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ