(Hazrat Inayat Khan, 1920) Здравето Една източна поговорка гласи, че

(Hazrat Inayat Khan, 1920)

Здравето

Една източна сентенция гласи, че има една-единствена болест, за която няма лек, и тази болест се назовава вам, което значи „ въображение “. Във всяка болест въображението играе своята роля. Колкото по-голямо е то, толкоз по-сериозна става заболяването. Но като оставим настрани заболяванията, където и да се прояви, въображението поражда проблеми като преувеличава и прави нещата още по-трудни за понасяне. Често човек се усеща изтощен, преди да е почнал работа, единствено при мисълта за нея. Докато работи, умората от мислите му от ден на ден се ускорява и преди да е приключил работата, той се усеща отпаднал. Директорът на фабриката да вземем за пример, е по-уморен след два часа работа, в сравнение с служащият след през целия ден занятие с машините. Отговорникът по озеленяването се изморява доста повече от градинаря, прекарал целия ден в занимания със земята. Често човек от публиката се усеща доста по-уморен от артиста, пял цяла вечер. Преди да е извървял дългото разстояние, различен има потребност от отмора единствено при мисълта за пътя. Въображението постоянно води, а заболяването следва.

Въображението е автоматизирано деяние на мозъка. Човек тренира въображението, като тренира мисленето. В мозъка се прави развиване, което се демонстрира по този начин, както мускулите на тялото изпъкват след подготовка. По този метод въображението се развива и тренира.

Няма подозрение, че оня, който има надзор над въображението си, може да овладее себе си и да се издигне над заболяването. Беше ми доста занимателно да следя една жена, която от време на време изнасяше лекции – две седмици преди този момент тя започваше да се тревожи, следваше болест, лекарите идваха да я прегледат и това се повтаряше. В деня на лекцията дамата се усещаше на края на силите си. Налагаше се да я преглеждат лечители, да я поучават окултисти, астролози да й вършат хороскоп, с цел да й кажат, че лекцията ще мине сполучливо, преди тя да се почувства подготвена да излезе. Това не е рядко събитие. Често преувеличаваме умората, объркването, болката и проблемите, като вършим от мухата слон, без да го осъзнаваме. Ако някой ни каже това, няма да се съгласим, няма да го признаем – само че такава е истината. Деветдесет и девет от 100 души, страдащи от дадена болест, биха могли да се излекуват, в случай че въображението им разреши.

При децата болката се усилва с въображението, по тази причина оня, който схваща това, може да спре болката по-бързо от всяко лекарство благодарение на внушението, на което децата откликват доста елементарно. На възрастния, който мъчно отпуска въображението си, по-трудно може да се помогне, само че при детето това става за момент. То може да плаче от болежка, само че в случай че му кажем нещо, с което да завладеем въображението му, можем да го излекуваме. Мнозина стартират да изпитват боязън от заболяването още преди да са усетили болежка, в случай че лекарят им е споделил, че нещо не е наред. Той може да е сбъркал в диагнозата си, само че страхът и упованието на болката заемат мястото на заболяването. При умствено разстройство въображението е главната причина за заболяването.

Нервната система е главният механизъм във физическото тяло. На въображението откликва доста по-силно този механизъм, в сравнение с плътта, костите и кожата. На мисълта незабавно реагират нервите, а не кожата, плътта и костите. Последните вземат участие във въздействието, което идва от нервите. Нервната система стои сред физическите и менталните аспекти на нашето създание. Следователно тъкмо както може да сътвори и да поддържа една болест, въображението може и да я излекува. Когато някой е оздравял посредством въображението, остатъкът от заболяването в тялото няма от какво да се храни и естествено изчезва. Често правех опит с човек, който споделяше, че има извънредно главоболие. Карах го да пее и най-после той откриваше, че болката е отминала. Всичко, което отвлича мозъка от тягостните мисли за заболяването, прекършва подпорите на заболяването. Тя се срутва, тъй като няма какво да я поддържа, няма го въображението.

Самосъжалението е най-големият зложелател на индивида. Макар от време на време за сърцето да е прелестно чувството да каже: „ Ах, горкият аз ” и е успокояващо да чуе от различен „ Толкова скърбя, че не си добре ”, мисля, че бихме предпочели да чуем разбирането, изразено по различен метод, а точно: „ Толкова се веселя да видя, че си добре ”. За да изпитаме това прелестно чувство, не е належащо да сме заболели. Нужно е да сме признателни. Благодарността ни в никакъв случай не може да е несъразмерна. Ако умеем да ценим даденото ни от живота, ще забележим безбройните даровете от горната страна, за които в никакъв случай не мислим и не ценим. Ако ги одобряваме с признателност, поражда естествено чувство на деликатност. Точно тази деликатност си коства да имаме.

В съпоставяне с индивида животните са по-отзивчиви към природата и по тази причина тя им оказва помощ да не помнят за заболяванията, от които страдат. С хората това е доста по-трудно, защото те не откликват на природата. Всеки има своя дребен свят, който от време на време е с размерите на къщурка за кукли. В този свят човек живее, без да осъзнава големия свят на открито, без да осъзнава вселената. Той просто живее в своя дребен свят и това е всичко, което познава, което осъзнава, от което се интересува. Затова, в случай че неговият свят е изпълнен с злощастие, заболявания и неприятен шанс, той не може да се измъкне от него, тъй като го е трансформирал в черупка, както водните създания си вършат черупка, в която да живеят. Не светът му предизвиква злощастие – човек самичък си е основал черупка на премеждия, в която му харесва да живее, тъй като тя е неговият дом, без значение дали е цялостна с болежка, злощастие, добрина, благочестивост или нещо друго.

Тъй като заболяванията имат външно проявяване, човек доста постоянно го употребява, с цел да поддържа мислите си за заболяването. Умът има такава огромна мощ, че там, където има единствено един симптом на заболяването, той вижда хиляда и един. Например, щом си внушим, че някой другар е неудовлетворен от нас, всичко, което той прави, и положително, и неприятно, ни се коства подбудено от това отношение. А в случай че мислим, че приятелят ни се отнася към нас с любов, всичко в държанието му поддържа тази мисъл.

Когато човек си мисли, че е роден без шанс, каквото и да му се случи, той ще си каже: „ Всичко ми носи неприятен шанс. Лошият шанс ме преследва. ” За този човек даже положителното ще е неприятно, тъй като подобен е методът, по който той възприема нещата. А когато човек живее с мисълта, че има шанс, всичко, което идва при него, е положително.

Колкото повече учим този въпрос, толкоз по-ясно разбираме, че мозъкът е стопанин на живота. А щом осъзнаем силата на мисълта и концентрацията в оформянето на живота ни, ставаме притежатели на Божието царство. Липсата на това знание е причина да не ценим божествената искра, която е в нас. Поради това неосъзнаване потъваме все по-дълбоко и по-дълбоко. Осъзнаем ли го обаче, започваме да почитаме себе си. А уважаващият себе си човек почита и другите, помагащият на себе си човек оказва помощ и на другите, издигащият се човек ще помогне и на различен да се издигне. Щом един път открием лекарството за заболяването на въображението, няма друга болест, над която да не можем да се издигнем. Трябва единствено да осъзнаем източника на съвършенството в самите нас.

От: „ Лечението. Ментално филтриране и светът на мозъка “, Хазрат Инаят Хан, изд. „ Шамбала “, 2012 година
Снимка: The Sufi-teacher and founder of the International Sufo-Order Hazrat Inayat Khan, 1920, bg.wikipedia.org