Каквито са учителите - такова е и обществото ♥ Николай ХАЙТОВ
Хайтовите размисли за родителския образец, труда, възпитанието и учителите. 1973 г.
С какво мислите, че родителят най-силно въздейства за възпитанието на своите деца в нашето модерно семейство?
Н. ХАЙТОВ: С персоналния образец. Словесните поучения – „ това би трябвало “, „ това не би трябвало “, „ това бива “, „ това не трябва “, се изпаряват при първото примерче, което демонстрира на детето, че родителят му едно приказва, друго мисли, а прави – трето и четвърто.
Образци на държание се усвояват основно от родителския образец, като от най-голямо значение съгласно мен е трудовия климат в фамилията. Трудолюбивите родители, без да желаят, развиват у децата си креативните пристрастености изключително когато те умишлено вкореняват у тях трудови привички. Няма по-полезно нещо за децата от приучаването им на труд.
И няма по-вредно, когато родителите - миломайковци, се впрягат сами да правят всичко, с цел да имали време децата им да „ учат “.
Времето за учене не се свършва, даже до края на живота, а времето за вкореняване на трудовите привички изтича почти докъм десетата година и пропуските в това отношение са непоправими.
Ние, сегашните българи, имаме една порочна податливост: да вършим елементарен живота на децата ни, а това е, струва ми се, най-голямата пакост на фамилното образование. Има родители, които возят децата си до учебно заведение с кола, дори когато не е зима, нито пък учебното заведение е надалеч, без да мислят какво самочувствие вдъхват у тях още в най-крехката им възраст и с какви тежки последствия е обвързвано това ненавреме построено подправено самочувствие. Фалшиво, тъй като същинското самочувствие е единствено това, което идва от потвърдени лични превъзходства, а не от родителското състояние.
Моите родители нито време са имали, нито желание да се замислят за моето образование. Те просто ме накараха да работя, а другото единствено си се намести. Велико възпитателно средство е трудът! Второ като него няма! Казали са го мнозина, аз си разрешавам да го повторя и бих го повтарял непрестанно.
Кой е за вас идеалният преподавател?
Н. ХАЙТОВ: Този, на който учениците се възхищават. За благополучие аз имах удоволствието да се удивлявам на моите учители.
Кой съгласно вас би трябвало да става преподавател?
Н. ХАЙТОВ: Само оня, който би прегърнал тази във висша степен креативна специалност – с любов и въодушевление. Учител, който не си обича работата, е чума и за учениците, и за образованието, и най-много за възпитанието им. Защото учителят гради с живи сърца и мозъци основите на обществото и не е пресилено, в случай че се каже: каквито са учителите – такова е и обществото…
Възпитанието просвета ли е или изкуство?
Н. ХАЙТОВ: Нито е просвета, нито е изкуство. Възпитанието е на първо място образец!
...
* В-к „ Литературен фронт “, август 1973 г.
