Изследовател в интервю за БНТ: Озоновата дупка над Антарктида се затваря
Хавиер Качо Гомес е испански академик и откривател на климата. Той е взел участие в 6 експедиции на Антарктида и е управлявал три от тях. Автор е на книги за историята на проучването на ледения континент, за озоновата дупка над него, а неотдавна е съавтор и на готварска книга.
Гомес даде особено изявление за " Светът и ние " в Софийския университет, при представянето на неповторимото издание Антарктическа кухня, което събира опита на полярните бази от 29 страни - както в готвенето, по този начин и в научната активност.
Какви са главните провокации, пред които са изправени откривателите на Антарктида в тези времена на рецесия и пандемия?
Мисля, че провокации в Антарктида не са се трансформирали доста. Предизвикателство е климатът. Предизвикателство е самотата. Трудно се работи там, защото екипите са изцяло изолирани. Ако имаш проблем с техническото съоръжение да вземем за пример, нямаш различен излаз с изключение на да го поправиш самичък. Предизвикателство е също, в персонален проект, да бъдеш да си надалеч от фамилията си за дълъг интервал от време. А от научна позиция, мисля, че в сега най-голямото предизвикателство е смяната в климата. Опитваме се да предвидим по какъв начин ще се развият климатичните промени в Антарктида, тъй като те могат да се отрязат трагично на климата на цялата планета.
Как смяната в климата въздейства на работата ви? Какво предизвиква тя?
Промените в климата мъчно се усещат за къс интервал от време - да вземем за пример ден за ден или месец за месец, даже от година до година е мъчно да се почувства. Трябва да се вършат доста измервания за нескончаем интервал от време, с цел да сме сигурни какво се случва, защото климатът има цикли. Същевременно, човечеството е на Антарктида от доста дълго време… не аз, персонално, несъмнено само че ние хората вършим измервания на климата на Антарктида повече от 100 години. Днес можем да вземем проби от леда и да получим информация какъв е бил климатът освен преди 100 години, само че и преди 1000 години или даже преди един милион години... В допълнение, Антарктида е доста значима, тъй като самият лед е доста значим за нас, той е бездънен над 3 км. Това е съвършено място, от което да надникнем в нашето минало и да се опитаме да си представим какво би било бъдещето ни, в случай че не създадем нищо против това.
През 1989г., Вие написахте книга за дупката в озоновия пласт над Антарктика. Знаем ли в този момент по какъв начин са се трансформирали нещата, всички вести за климата ли са неприятни?
Не, не. Точно противоположното. Озоновата дупка е първата победа над измененията, предизвиквани от хората в климата на Земята. Забелязахме, че огромно количество озон над сърцето на Антарктика е унищожено и не знаехме какви ще се последствията. И, несъмнено, тогава не знаехме аргументите и трябваше да работим бързо, защото вредите бяха трагични. Озоновата дупка се разрастваше с голяма скорост. Успяхме да установим повода - това бяха хлорофлуоровъглеродите, по този начин наречените ХФВ, артикул от разнообразни клонове на индустрията. Обърнахме се към политиците и им обяснихме ясно какво би било бъдещето, в случай че не спрем да произвеждаме този артикул. И те го направиха - последваха нашите препоръки, препоръките на учените и одобриха нормативна уредба против производството на тези артикул. Постигнахме! И в този момент озоновата дупка лека-полека се възвръща. Така че това е победа. Наистина, ще отнеме време, още 20 или 30 години, само че озновата дупка изцяло ще изчезне. Иска време!
Оптимист ли сте и във връзка с другите промени в климата, ще можем ли да предприемем съответни ограничения, с цел да ги спрем?
Опитвам се да бъда. Искам да бъда. С цялото си сърце. Но в този миг повода беше доста ясна - хлорофлуоровъглеродите. Беше единствено това, въпреки да засягаше доста индустрии, беше единствено това. Сега, по отношение на измененията в климата, би трябвало да променим нашето лично държание. И това е по-трудно. Но в случай че имаме образеца, че в предишното сме се справили, може би има вяра за нас, че в случай че в този момент се опитаме, може би ще успеем.
Сега сте в България, за премиерата на една нова книга, Антарктическа кухня. Ако би трябвало да съм почтена, преди този момент си мислех, че на Антарктида, при експедициите, храната има значение единствено като средство за оцеляване. Така че кажете ми, коя е обичаната ви храна на Антарктида? И кое е най-странното нещо, което сте изяли там?
Истина е, че в зората на антарктическите проучвания, при първите експедиции там, храната им е била единствено средство за оцеляване. Сега обаче не е по този начин. Сега храната ни е нужна, с цел да се почувстваме вкъщи. Това е повода, заради която всяка експедиция би трябвало да има добър занаятчия готвач, който да готви вкусно. Както ви споделих - на Антарктика ние постоянно сме тъжни, тъй като сме надалеч от своите фамилии, от своите другари, и е прелестно да можем да се насладим на храната. А храната има тази специфичност, тази характерна характерност, че когато сме дружно на масата, се появява другарството. Отпадат разликите в екипа. Така че храната е доста, доста значима.
Питате ме каква е обичаната ми храна, която съм ял там. Обикновено това е испанската храна, защото аз съм привикнал да се храня с нея, от биологична позиция тялото ми е привикнало с нея.
Но по какъв начин се готви паеля в Антарктика?
Направих го, съумях.
Наистина? Как?
В книгата ще има фотография, купете я и ще ме видите с паелята.
Със сигурност има риба разполагаем.
Да. Но знам, че е мъчно, защото ми трябваха зеленчуци. Но би трябвало да се приспособяваш, да се справяш с това, което имаш. Най-важни са хората. Когато си с хора, които обичаш, които са ти другари, всичко е фантастично.
Гомес даде особено изявление за " Светът и ние " в Софийския университет, при представянето на неповторимото издание Антарктическа кухня, което събира опита на полярните бази от 29 страни - както в готвенето, по този начин и в научната активност.
Какви са главните провокации, пред които са изправени откривателите на Антарктида в тези времена на рецесия и пандемия?
Мисля, че провокации в Антарктида не са се трансформирали доста. Предизвикателство е климатът. Предизвикателство е самотата. Трудно се работи там, защото екипите са изцяло изолирани. Ако имаш проблем с техническото съоръжение да вземем за пример, нямаш различен излаз с изключение на да го поправиш самичък. Предизвикателство е също, в персонален проект, да бъдеш да си надалеч от фамилията си за дълъг интервал от време. А от научна позиция, мисля, че в сега най-голямото предизвикателство е смяната в климата. Опитваме се да предвидим по какъв начин ще се развият климатичните промени в Антарктида, тъй като те могат да се отрязат трагично на климата на цялата планета.
Как смяната в климата въздейства на работата ви? Какво предизвиква тя?
Промените в климата мъчно се усещат за къс интервал от време - да вземем за пример ден за ден или месец за месец, даже от година до година е мъчно да се почувства. Трябва да се вършат доста измервания за нескончаем интервал от време, с цел да сме сигурни какво се случва, защото климатът има цикли. Същевременно, човечеството е на Антарктида от доста дълго време… не аз, персонално, несъмнено само че ние хората вършим измервания на климата на Антарктида повече от 100 години. Днес можем да вземем проби от леда и да получим информация какъв е бил климатът освен преди 100 години, само че и преди 1000 години или даже преди един милион години... В допълнение, Антарктида е доста значима, тъй като самият лед е доста значим за нас, той е бездънен над 3 км. Това е съвършено място, от което да надникнем в нашето минало и да се опитаме да си представим какво би било бъдещето ни, в случай че не създадем нищо против това.
През 1989г., Вие написахте книга за дупката в озоновия пласт над Антарктика. Знаем ли в този момент по какъв начин са се трансформирали нещата, всички вести за климата ли са неприятни?
Не, не. Точно противоположното. Озоновата дупка е първата победа над измененията, предизвиквани от хората в климата на Земята. Забелязахме, че огромно количество озон над сърцето на Антарктика е унищожено и не знаехме какви ще се последствията. И, несъмнено, тогава не знаехме аргументите и трябваше да работим бързо, защото вредите бяха трагични. Озоновата дупка се разрастваше с голяма скорост. Успяхме да установим повода - това бяха хлорофлуоровъглеродите, по този начин наречените ХФВ, артикул от разнообразни клонове на индустрията. Обърнахме се към политиците и им обяснихме ясно какво би било бъдещето, в случай че не спрем да произвеждаме този артикул. И те го направиха - последваха нашите препоръки, препоръките на учените и одобриха нормативна уредба против производството на тези артикул. Постигнахме! И в този момент озоновата дупка лека-полека се възвръща. Така че това е победа. Наистина, ще отнеме време, още 20 или 30 години, само че озновата дупка изцяло ще изчезне. Иска време!
Оптимист ли сте и във връзка с другите промени в климата, ще можем ли да предприемем съответни ограничения, с цел да ги спрем?
Опитвам се да бъда. Искам да бъда. С цялото си сърце. Но в този миг повода беше доста ясна - хлорофлуоровъглеродите. Беше единствено това, въпреки да засягаше доста индустрии, беше единствено това. Сега, по отношение на измененията в климата, би трябвало да променим нашето лично държание. И това е по-трудно. Но в случай че имаме образеца, че в предишното сме се справили, може би има вяра за нас, че в случай че в този момент се опитаме, може би ще успеем.
Сега сте в България, за премиерата на една нова книга, Антарктическа кухня. Ако би трябвало да съм почтена, преди този момент си мислех, че на Антарктида, при експедициите, храната има значение единствено като средство за оцеляване. Така че кажете ми, коя е обичаната ви храна на Антарктида? И кое е най-странното нещо, което сте изяли там?
Истина е, че в зората на антарктическите проучвания, при първите експедиции там, храната им е била единствено средство за оцеляване. Сега обаче не е по този начин. Сега храната ни е нужна, с цел да се почувстваме вкъщи. Това е повода, заради която всяка експедиция би трябвало да има добър занаятчия готвач, който да готви вкусно. Както ви споделих - на Антарктика ние постоянно сме тъжни, тъй като сме надалеч от своите фамилии, от своите другари, и е прелестно да можем да се насладим на храната. А храната има тази специфичност, тази характерна характерност, че когато сме дружно на масата, се появява другарството. Отпадат разликите в екипа. Така че храната е доста, доста значима.
Питате ме каква е обичаната ми храна, която съм ял там. Обикновено това е испанската храна, защото аз съм привикнал да се храня с нея, от биологична позиция тялото ми е привикнало с нея.
Но по какъв начин се готви паеля в Антарктика?
Направих го, съумях.
Наистина? Как?
В книгата ще има фотография, купете я и ще ме видите с паелята.
Със сигурност има риба разполагаем.
Да. Но знам, че е мъчно, защото ми трябваха зеленчуци. Но би трябвало да се приспособяваш, да се справяш с това, което имаш. Най-важни са хората. Когато си с хора, които обичаш, които са ти другари, всичко е фантастично.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ