Историята на "първия югопапарак"
Хърватският фотограф Ядран Лазич показва своята галерия " 50 години снимка " в огромната изложбена зала на хотел " Кралица Елизабет " на хърватския остров Хвар. По личните му думи там неговите фотоси са навръх мястото си. Заснети на аления килим, в коридорите на първокласни хотели броени минути преди формалните конференции във връзка кино министър председатели или концертни турнета, звездите във фотографиите на Лазич са уловени в непредвидени моменти.
Това е и запазената марка на родения през 1952 година в Сплит Ядран Лазич, който открива фотографията с помощта на татко си, инженер на военния транспортен съд на Тито Galeb. По време на пътуванията той употребява цялото си свободно време, с цел да снима, а когато се прибира вкъщи, демонстрира лентите в дребното си ателие.
Тъмната стая останала в съзнанието на дребния Ядран като мястото за фокуси на баща му, който му подарил и първия фотоапарат. С него Ядран почнал да снима всичко забавно в близост.
След време фотографски конкурс за фенове го води в редакцията на гимназиалния вестник, а по-късно и в екипа на хърватския вестник Vjesnik. Общителен, обаятелен и доста бързо скъсяващ дистанцията с известните персони, главно кино звезди и политици, скоро Ядран се постанова като желан фотограф на снимачни площадки, всемирски събития и значими политически срещи в Сплит. Скоро обаче му става скучно и тясно и споделя с сътрудниците си, че се кани да направи огромна крачка към Париж. Без да знае френски, въоръжен единствено със своя фотоапарат и техниката, предоставена от татко му, се насочва към Париж , правилен на убеждението, което следва и до през днешния ден: " Ако не провокираш шанса, той няма да те споходи. "
Реклама
В Париж е изпратен на фотосите на кино лентата Moi, Fleur Blеue, в който на красивата Сидни Ром партнира 15-годишната Джоди Фостър. Скучаеща и самотна в света на по-възрастните артисти, Джоди открива своя правилен съизвършител в тийнейджърските завършения - 25-годишния Лазич. Двамата са неразделни и употребяват няколкото свободни дни в снимачната стратегия на Джоди Фостър, с цел да пътуват до Хърватия. Ядран й демонстрира Хвар и родния си град Сплит. Джоди Фостър и майка й, която е неин сътрудник, са впечатлени от хубостта на непозната за тях досега средиземноморска страна.
Джоди Фостър, Хвар, 1978 Фотограф: Jadran Lazic
След това безчинство младият фотограф получава призовка за военна работа. Все още пази многочислените писма, които Джоди Фостър му написа на адреса на военното отделение. Тя се усеща несигурна в дълбоките води на Холивуд, където Ядран напълно скоро ще плува свободно. Наричат го първия " югославски папарак " (по време на огромния му пробив Хърватия е към момента част от Югославия), въпреки Ядран да твърди и до момента, че не той търси звездите, а те него .
Така се среща и с 14-годишната Мила Йовович, която идва на среща в кафене в покрайнините на Лос Анджелис с майка си Галина. " Родена в Украйна, майка й имаше доста ясна визия за бъдещето на щерка си, и се отнасяше с нея като с бизнес сътрудник. Баща й беше от Черна гора и него не видях на нито една от срещите ни. Мила беше свободно, много разкрепостено дете. Искаше всичко от живота и беше решена на всичко, с цел да го реализира. С годините разбрах, че фантазията й се е сбъднала. "
Не Холивуд обаче е повода името на Ядран Лазич да стане известно на целия свят. Една от фотосите му от погребението на генералния секретар на Централен комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз Леонид Брежнев се появява на корицата на списание Newsweek през ноември 1982 година и му донася международна популярност и добър хонорар.
Погребението на Леонид Брежнев, 1982 Автор: Jadran Lazic Реклама
На въпроса каква е формулата на триумфа дава отговор с усмивка по този начин: " Няма такава, само че имам вяра, че можете да постигнете всичко, в случай че го желаете задоволително мощно. Започнах пътя си в Сплит, а по-късно взех решение да отпътува за чужбина. Парите не ме интересуваха, имах работа във фотографията и желаех да се наложа в тази сфера. Преди да отпътува за Париж, се срещнах с мои другари в Сплит, които ме дразнеха: " Само теб чакат в Париж. " Моят отговор беше къс и явен: " Няма да знам единствено в случай че не отида. " И потеглих. Гордостта беше мощ за мен, тъй като знаех, че не би трябвало да се проваля. "
Марчело Масторяни, 1977 Фотограф: Jadran Lazic
В живота му обаче има огромен персонален неуспех. Изкушен от безкрайните благоприятни условия на парите и разгулния живот в света на киното, Ядран попада във водовъртежа на алкохола и късите интимни връзки, от който се изважда самичък, още веднъж с помощта на практичния си темперамент и силата на духа. " Осъзнах, че не желая да умра на 40 години от алкохолизъм, предал себе си и децата си, и взех решението да изляза от тъмния кулоар. "
Животът и специалността му го срещат с доста вдъхновяващи персони. Сред тях са артистът, изиграл детектив Коломбо - Питър Фолк, и екранният изверг Лари Хагман, който извършва ролята на Джей Ар в фамозния сериал " Далас ".
Питър Фолк, Лос Анджелис, 2000 година Автор: Jadran Lazic
" В Холивуд другарствата нормално не траят дълго. Но мой огромен другар беше Лари Хагман, бяхме другари до гибелта му. Питър Фолк също беше огромен артист и огромен човек. Може би съм единственият фотограф, който е съумял да го снима с фрак, а не с фамозния за героя му Коломбо шлифер. Рисуваше доста, беше предан на изкуството, тъй като в края на дните си беше уверен, че Холивуд е цялостен фалш ", спомня си Лазич.
Фей Дънауей, Аризона, 1991 Фотограф: Jadran Lazic
Това е и запазената марка на родения през 1952 година в Сплит Ядран Лазич, който открива фотографията с помощта на татко си, инженер на военния транспортен съд на Тито Galeb. По време на пътуванията той употребява цялото си свободно време, с цел да снима, а когато се прибира вкъщи, демонстрира лентите в дребното си ателие.
Тъмната стая останала в съзнанието на дребния Ядран като мястото за фокуси на баща му, който му подарил и първия фотоапарат. С него Ядран почнал да снима всичко забавно в близост.
След време фотографски конкурс за фенове го води в редакцията на гимназиалния вестник, а по-късно и в екипа на хърватския вестник Vjesnik. Общителен, обаятелен и доста бързо скъсяващ дистанцията с известните персони, главно кино звезди и политици, скоро Ядран се постанова като желан фотограф на снимачни площадки, всемирски събития и значими политически срещи в Сплит. Скоро обаче му става скучно и тясно и споделя с сътрудниците си, че се кани да направи огромна крачка към Париж. Без да знае френски, въоръжен единствено със своя фотоапарат и техниката, предоставена от татко му, се насочва към Париж , правилен на убеждението, което следва и до през днешния ден: " Ако не провокираш шанса, той няма да те споходи. "
Реклама
В Париж е изпратен на фотосите на кино лентата Moi, Fleur Blеue, в който на красивата Сидни Ром партнира 15-годишната Джоди Фостър. Скучаеща и самотна в света на по-възрастните артисти, Джоди открива своя правилен съизвършител в тийнейджърските завършения - 25-годишния Лазич. Двамата са неразделни и употребяват няколкото свободни дни в снимачната стратегия на Джоди Фостър, с цел да пътуват до Хърватия. Ядран й демонстрира Хвар и родния си град Сплит. Джоди Фостър и майка й, която е неин сътрудник, са впечатлени от хубостта на непозната за тях досега средиземноморска страна.
Джоди Фостър, Хвар, 1978 Фотограф: Jadran Lazic
След това безчинство младият фотограф получава призовка за военна работа. Все още пази многочислените писма, които Джоди Фостър му написа на адреса на военното отделение. Тя се усеща несигурна в дълбоките води на Холивуд, където Ядран напълно скоро ще плува свободно. Наричат го първия " югославски папарак " (по време на огромния му пробив Хърватия е към момента част от Югославия), въпреки Ядран да твърди и до момента, че не той търси звездите, а те него .
Така се среща и с 14-годишната Мила Йовович, която идва на среща в кафене в покрайнините на Лос Анджелис с майка си Галина. " Родена в Украйна, майка й имаше доста ясна визия за бъдещето на щерка си, и се отнасяше с нея като с бизнес сътрудник. Баща й беше от Черна гора и него не видях на нито една от срещите ни. Мила беше свободно, много разкрепостено дете. Искаше всичко от живота и беше решена на всичко, с цел да го реализира. С годините разбрах, че фантазията й се е сбъднала. "
Не Холивуд обаче е повода името на Ядран Лазич да стане известно на целия свят. Една от фотосите му от погребението на генералния секретар на Централен комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз Леонид Брежнев се появява на корицата на списание Newsweek през ноември 1982 година и му донася международна популярност и добър хонорар.
Погребението на Леонид Брежнев, 1982 Автор: Jadran Lazic Реклама
На въпроса каква е формулата на триумфа дава отговор с усмивка по този начин: " Няма такава, само че имам вяра, че можете да постигнете всичко, в случай че го желаете задоволително мощно. Започнах пътя си в Сплит, а по-късно взех решение да отпътува за чужбина. Парите не ме интересуваха, имах работа във фотографията и желаех да се наложа в тази сфера. Преди да отпътува за Париж, се срещнах с мои другари в Сплит, които ме дразнеха: " Само теб чакат в Париж. " Моят отговор беше къс и явен: " Няма да знам единствено в случай че не отида. " И потеглих. Гордостта беше мощ за мен, тъй като знаех, че не би трябвало да се проваля. "
Марчело Масторяни, 1977 Фотограф: Jadran Lazic
В живота му обаче има огромен персонален неуспех. Изкушен от безкрайните благоприятни условия на парите и разгулния живот в света на киното, Ядран попада във водовъртежа на алкохола и късите интимни връзки, от който се изважда самичък, още веднъж с помощта на практичния си темперамент и силата на духа. " Осъзнах, че не желая да умра на 40 години от алкохолизъм, предал себе си и децата си, и взех решението да изляза от тъмния кулоар. "
Животът и специалността му го срещат с доста вдъхновяващи персони. Сред тях са артистът, изиграл детектив Коломбо - Питър Фолк, и екранният изверг Лари Хагман, който извършва ролята на Джей Ар в фамозния сериал " Далас ".
Питър Фолк, Лос Анджелис, 2000 година Автор: Jadran Lazic
" В Холивуд другарствата нормално не траят дълго. Но мой огромен другар беше Лари Хагман, бяхме другари до гибелта му. Питър Фолк също беше огромен артист и огромен човек. Може би съм единственият фотограф, който е съумял да го снима с фрак, а не с фамозния за героя му Коломбо шлифер. Рисуваше доста, беше предан на изкуството, тъй като в края на дните си беше уверен, че Холивуд е цялостен фалш ", спомня си Лазич.
Фей Дънауей, Аризона, 1991 Фотограф: Jadran Lazic
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ