Не ЕС, а радикални реформи ще спасят хърватската икономика
Хърватия беше на път да се възвърне изцяло от финансовата рецесия от 2008 година, която мощно раздруса стопанската система и провокира вълна от съкращения и емиграция на огромен брой младежи. Междувременно тя стана член на Европейския съюз и стопанската система означи растеж на Брутният вътрешен продукт. Пандемията на ковид обаче ненадейно спря всичко, в това число икономическия напредък. Столицата Загреб беше наранена от мощно земетресение, което в допълнение утежни общото състояние.
Поради епидемиологичните ограничения контактите трябваше да бъдат лимитирани, заведенията за публично хранене бяха затворени, бяха наложени рестрикции на магазините и придвижването на хора беше строго следено. Много дребни предприятия и занаятчии трябваше краткотрайно да затворят. Като се има поради, че Хърватия е туристическа страна и забележителен дял от Брутният вътрешен продукт идва от туристическия бранш, очакваше се огромен спад в приходите. Компаниите за краткотраен транспорт отчитаха необикновен спад на приходите от 95 до 98%, а 20 000 работни места бяха изложени на риск. Поради възбраната за по-големи събирания, промишлеността, организираща събития, която годишно генерира над 4,5 милиарда куни ( евро), претърпя сериозен удар. Много браншове бяха в същото състояние, икономическите прогнози не благоприятстваха позитивното развиване на обстановката и жителите се опасяваха за работните си места.
Абсурдно затваряне на общините
След първичната суматоха и презапасяването с трайни хранителни артикули (като брашно, квас, олио и др.), жителите бързо се приспособиха към обстановката. Те привикнаха да носят маски и непрекъснато дезинфекцират пространството, в което живеят. Основните проблеми за тях породиха, когато Националният щаб за гражданската отбрана подреди да се затворят границите на окръзите и общините и вкара пропуски за напредването сред тях. Бяха лимитирани доста автобусни и железопътни линии, както и фериботни транспорти, което затрудни работещите в съседи окръзи. Островите бяха изцяло откъснати от крайбрежните градове, които са значими административни центрове.
Затварянето на локалните граници сподели глупостта на доста локални управляващи в страната, което е различен главен проблем, който би трябвало да бъде решен допустимо най-скоро. Добър образец е остров Вис, където се намират градовете Вис и Комижа. Административно двата града са самостоятелни, само че функционално образуват едно цяло. След въвеждането на ограниченията, с цел да зареждат гориво на единствената бензиностанция, ситуирана във Вис, или да пазарят, жителите на Комижа трябваше да си вадят пропуски.
Друг проблем бе организацията на работата - единствено някои компании предлагаха опция на чиновниците си да работят от у дома. Проучване, извършено от портала MojPosao, сподели, че чиновниците в огромни компании и в ИТ бранша най-често могат да работят от у дома. Atlantic Group, Erste&Steiermarkische Banka, A1 (телекомуникационна компания), INA (хърватска петролна компания) и Лабораторията за връзки (агенция за връзки с обществеността) се възползваха от преимуществата за работа от у дома. От друга страна, има действия, които не могат да последват образеца им, и доста служащи трябваше да се възползват от годишния си отпуск, защото не можеха да отидат на работа. Мнозина работеха две седмици в месеца, до момента в който останалите две седмици бяха вкъщи. В доста браншове работата спря изцяло. Забраната за огромни събирания на процедура спря работата на цялата промишленост за образуване на събития, в която работят над 10 000 души, измежду които музиканти, фотографи и други Нощните клубове и питейните заведения пък трябваше да стопират работа преди среднощ. Ресторантьорите стачкуват от седмици поради възбраната и упорстват за понижаване на налозите, с цел да запазят работните места. Всички тези проблеми провокираха спор в хърватското общество за смяна на Закона за труда, защото е явно, че всеки ще би трябвало да се приспособява към новите условия и че това е въпрос на дълготрайна смяна.
В допълнение жителите са изправени пред казуса с неналичието на съответни здравни грижи. Много онкологични и други уязвими пациенти се оказаха подценени и Министерството на здравеопазването към момента не може да се оправи със обстановката. Множеството епидемиологични ограничения и насоки доведоха до различия в самата здравна общественост, което се отразява и върху пациентите.
Големи последствия за стопанската система
Мерките за избавяне на стопанската система към момента са в действие, което значи, че за резултата им ще има точни данни в края на годината. Предполага се, че покупателната дарба на жителите ще отслабне доста спрямо данните на Евростат от 2019 година, когато по време на „ положителния “ интервал тя беше с 1/3 по-ниска от междинната за Европейски Съюз. За страдание Хърватия изостава от Европейския съюз по съвсем всички стопански индикатори. Кризата сигурно ще има огромни последствия за стопанската система и джоба на жителите.
В края на август пристигна вест, от която всички се опасяваха. Централната статистическа работа разгласи, че през второто тримесечие на 2020 година Брутният вътрешен продукт е понижен със зашеметяващите 15,1% по отношение на същия интервал на предходната година. Най-лошият сюжет прогнозирашеспад от 13%, само че данните демонстрираха, че хърватската стопанска система е измежду най-засегнатите в Европейския съюз. Финансовата рецесия остави големи последствия, от които се възстановявахме доста години. През 2009 година Брутният вътрешен продукт спадна с цели 8,8%, които наподобяват доста добре спрямо последните данни.
Правителството на Андрей Пленкович отговори на рецесията с ограничения за подкрепяне на бизнесмени и чиновници. То пое минимална заплата от 4 000 куни (530 евро) дружно с осигуровките. Въпреки че сумата наподобява забележителна, би трябвало да се означи, че междинната хърватска заплата е 6 796 куни (900 евро). Правителството предложи отписване или закъснение на заплащането на налози. На ограниченията бе сложена пауза, поради парламентарните избори през юли, които бяха извоювани от Хърватския либерален съюз и Андрей Пленкович още веднъж образува държавното управление.
В началото на септември министър председателят разгласи нови ограничения. Работата на ненапълно работно време ще бъде съфинансирана до най-много 2000 куни на чиновник с подобаващи осигуровки, в случай че предприемачът има спад в оборота от повече от 50%. За действия, които са изключително уязвими, поддръжката от 4000 куни на служащ ще продължи до 31 декември тази година. Предприемачите получиха още веднъж опция да взематКовид- заеми посредством HAMAG-BICRO (Хърватска организация за дребен бизнес, нововъведения и инвестиции) и програмата HBOR (Хърватска банка за възобновяване и развитие) с рента от 0,1 до 0,5% и период на погашение от три до пет години. Заради големия интерес на бизнесмените към този тип помощ приемането на заявки бе спряно през май. В средата на юли започнаха да се разгласяват имената на компаниите и бизнесмените,получили заемите. През септември приемът на заявки се възобнови.
Въпреки че тези ограничения звучат добре и държавното управление ги показва като „ помощ “ за стопанската система и жителите, не всичко е толкоз просто. Правителството реагира бързо през март, само че проблемите с бюрокрацията в използването на самите ограничения бяха забележими през цялото време. Предприемачите, търговците и занаятчиите не можеха да се ориентират в постоянно изменящите се условия, нито получаваха навреме противоположна връзка. Въпреки че заемите „ Ковид ” наподобяват чудесна опция, факт е, че кандидатствалите през пролетните месеци получиха информация дали са утвърдени едвам през юли. Освен това всеки претендент трябваше да събере обширна документи, което е непрекъсната уязвимост в хърватския метод на правене на бизнес. Във всички развити страни фирмите и занаятчийските и търговски обекти се откриват и записват за един час, до момента в който в Хърватия това лишава няколко дни.
Принудителна цифровизация
Мярката, която никой не очакваше и не планираше (нито държавното управление, нито гражданите), беше „ насилствена цифровизация “. Многобройни национални и европейски изследвания демонстрират, че Хърватия има една от най-скъпите и най-лоши бюрокрации в Европейския съюз. Издаването на документи е доста муден развой, макар че непрестанно се опростява през годините. Пандемията обаче сподели, че даже институции, които постоянно са упорствали за персоналното посещаване, могат да работят онлайн. На жителите непрекъснато се обясняваше по какъв начин това е безценен и дълголетен план, само че един вирус бе задоволителен, с цел да накарасистемата да проработи.
Достатъчна ли е помощта за стопанската система
Проучванията демонстрират, че 61% от жителите поддържат първичните ограничения. Хората се опасяваха да не се повтори сюжетът от 2008 година, когато безработицата стартира да нараства и доближи своя връх през 2014 година с 384 376 регистрирани безработни (17,7%). Помощите за рецесията се изплащаха постоянно през март, април и май. През лятото обаче обстановката се промени. През август Хърватската организация по заетостта още не беше платила ограниченията от юни. Забавянето и бюрокрацията отхвърлиха доста бизнесмени.
Мерките не са устойчиви в дълготраен проект, само че е належащо да се намерят способи за оживление на стопанската система и понижаване на налозите, което от своя страна ще насърчи развиването на предприемачеството и ще притегли задгранични вложители. Засега ограниченията стопираха вълната от съкращения и предотвратиха колапс на доста бизнесмени и занаятчии, само че те не са непрекъснато решение.
Хърватия, като член на Европейския съюз, получи достъп до обилни средства. Това са два обособени финансови мегапакета. От инструмента на Европейски Съюз за справяне с пандемията Хърватия ще получи 9,4 милиарда евро. Още 12.7 милиарда евро ще дойдат от европейския бюджет за интервала 2021-2027. Въпреки че държавното управление показа тези средства като „ великодушен “ пакет, който ще „ избави “ стопанската система, това не е напълно правилно. Много страни получиха доста по-значителни пакети, които в действителност ще създадат основна разлика. Хърватия не използваше европейските фондове, с които разполагаше през предходния интервал, а тези, които използваше, бяха в непрекъснат фокус на обществото заради корупцията. Това кара доста хърватски бизнесмени, икономисти и специалисти да са загрижени за метода, по който държавното управление ще разпределя тези средства.
С експлоадирането на пандемията, въвеждането на епидемиологични ограничения и затварянето на границите най-сетне започнаха да се разискват по този начин нужните промени в хърватското общество. От години се приказва по какъв начин не можем да разчитаме единствено на туризма, въпреки той да е най-важният бранш на стопанската система. Хърватия има проблем с привличането на задгранични вложения заради големи такси и комплицирана администрация, която затруднява конкурентоспособността. Ще е добре, в случай че държавното управление се съветва повече с специалисти и бизнесмени, които са постигнали действителни резултати. Пример за това е електронната номадска виза - план, стартиран от холандския бизнесмен Ян де Йонг, който живее и работи в Хърватия. Появи се и асоциация „ Гласът на бизнесмените “, която за доста малко време събра голям брой членове (над 12 000) и стотици хиляди поддръжници. Те се трансфораха в подобаващ източник на информация за бизнесмените и в фактор за основаване на икономическа политика в този спешен интервал. Много от техните оферти бяха признати от ръководещата партия, най-много заради медийния напън.
Време на радикална смяна
Най-доброто допустимо решение за Хърватия ще бъде съдействието на държавното управление и институциите с жителите и бизнесмените. Това, което би трябвало да се направи в този момент, е да се приспособи стопанската система към бъдещето. Факт е, че заради рецесията доста бизнесмени и занаятчии ще банкрутират и това ще докара до безработица. Ще би трябвало обаче да се приспособяваме като пазар и да намерим способи да развиваме стопанската система. Хърватия има голям запас и капацитет. Проучване на Евростат да вземем за пример откри, че младежите в Хърватия имат най-хубавите цифрови умения (от информация, връзка, качества за решение на проблеми и софтуерни умения) спрямо младежите в останалата част на Европа. Предприемачите и занаятчиите ще би трябвало да приспособяват бизнеса си към новата обстановка на пазара и да търсят нови източници на приход.
Правителството ще би трябвало да откри способи да подсигурява, че Хърватия е конкурентоспособна на международния пазар. Със сигурност няма да става дума за всеобщо произвеждане, а за развиване на високотехнологични компании и вложения в селското стопанство. Има доста необработен капацитет, даже в туристическия бранш. Това, което ще предопредели триумфа на Хърватия, са данъчната политика, просветителната и правосъдната промени. Хърватия е изправена пред радикална смяна във всеки смисъл на думата.
Този блог е оповестен в границите на самодейността „ Истории от района “, осъществена от Рес аудитория в съдействие с (БиХ), (Косово), (Сърбия), (Черна гора), (Хърватия), (Албания) и (България).
Поради епидемиологичните ограничения контактите трябваше да бъдат лимитирани, заведенията за публично хранене бяха затворени, бяха наложени рестрикции на магазините и придвижването на хора беше строго следено. Много дребни предприятия и занаятчии трябваше краткотрайно да затворят. Като се има поради, че Хърватия е туристическа страна и забележителен дял от Брутният вътрешен продукт идва от туристическия бранш, очакваше се огромен спад в приходите. Компаниите за краткотраен транспорт отчитаха необикновен спад на приходите от 95 до 98%, а 20 000 работни места бяха изложени на риск. Поради възбраната за по-големи събирания, промишлеността, организираща събития, която годишно генерира над 4,5 милиарда куни ( евро), претърпя сериозен удар. Много браншове бяха в същото състояние, икономическите прогнози не благоприятстваха позитивното развиване на обстановката и жителите се опасяваха за работните си места.
Абсурдно затваряне на общините
След първичната суматоха и презапасяването с трайни хранителни артикули (като брашно, квас, олио и др.), жителите бързо се приспособиха към обстановката. Те привикнаха да носят маски и непрекъснато дезинфекцират пространството, в което живеят. Основните проблеми за тях породиха, когато Националният щаб за гражданската отбрана подреди да се затворят границите на окръзите и общините и вкара пропуски за напредването сред тях. Бяха лимитирани доста автобусни и железопътни линии, както и фериботни транспорти, което затрудни работещите в съседи окръзи. Островите бяха изцяло откъснати от крайбрежните градове, които са значими административни центрове.
Затварянето на локалните граници сподели глупостта на доста локални управляващи в страната, което е различен главен проблем, който би трябвало да бъде решен допустимо най-скоро. Добър образец е остров Вис, където се намират градовете Вис и Комижа. Административно двата града са самостоятелни, само че функционално образуват едно цяло. След въвеждането на ограниченията, с цел да зареждат гориво на единствената бензиностанция, ситуирана във Вис, или да пазарят, жителите на Комижа трябваше да си вадят пропуски.
Друг проблем бе организацията на работата - единствено някои компании предлагаха опция на чиновниците си да работят от у дома. Проучване, извършено от портала MojPosao, сподели, че чиновниците в огромни компании и в ИТ бранша най-често могат да работят от у дома. Atlantic Group, Erste&Steiermarkische Banka, A1 (телекомуникационна компания), INA (хърватска петролна компания) и Лабораторията за връзки (агенция за връзки с обществеността) се възползваха от преимуществата за работа от у дома. От друга страна, има действия, които не могат да последват образеца им, и доста служащи трябваше да се възползват от годишния си отпуск, защото не можеха да отидат на работа. Мнозина работеха две седмици в месеца, до момента в който останалите две седмици бяха вкъщи. В доста браншове работата спря изцяло. Забраната за огромни събирания на процедура спря работата на цялата промишленост за образуване на събития, в която работят над 10 000 души, измежду които музиканти, фотографи и други Нощните клубове и питейните заведения пък трябваше да стопират работа преди среднощ. Ресторантьорите стачкуват от седмици поради възбраната и упорстват за понижаване на налозите, с цел да запазят работните места. Всички тези проблеми провокираха спор в хърватското общество за смяна на Закона за труда, защото е явно, че всеки ще би трябвало да се приспособява към новите условия и че това е въпрос на дълготрайна смяна.
В допълнение жителите са изправени пред казуса с неналичието на съответни здравни грижи. Много онкологични и други уязвими пациенти се оказаха подценени и Министерството на здравеопазването към момента не може да се оправи със обстановката. Множеството епидемиологични ограничения и насоки доведоха до различия в самата здравна общественост, което се отразява и върху пациентите.
Големи последствия за стопанската система
Мерките за избавяне на стопанската система към момента са в действие, което значи, че за резултата им ще има точни данни в края на годината. Предполага се, че покупателната дарба на жителите ще отслабне доста спрямо данните на Евростат от 2019 година, когато по време на „ положителния “ интервал тя беше с 1/3 по-ниска от междинната за Европейски Съюз. За страдание Хърватия изостава от Европейския съюз по съвсем всички стопански индикатори. Кризата сигурно ще има огромни последствия за стопанската система и джоба на жителите.
В края на август пристигна вест, от която всички се опасяваха. Централната статистическа работа разгласи, че през второто тримесечие на 2020 година Брутният вътрешен продукт е понижен със зашеметяващите 15,1% по отношение на същия интервал на предходната година. Най-лошият сюжет прогнозирашеспад от 13%, само че данните демонстрираха, че хърватската стопанска система е измежду най-засегнатите в Европейския съюз. Финансовата рецесия остави големи последствия, от които се възстановявахме доста години. През 2009 година Брутният вътрешен продукт спадна с цели 8,8%, които наподобяват доста добре спрямо последните данни.
Правителството на Андрей Пленкович отговори на рецесията с ограничения за подкрепяне на бизнесмени и чиновници. То пое минимална заплата от 4 000 куни (530 евро) дружно с осигуровките. Въпреки че сумата наподобява забележителна, би трябвало да се означи, че междинната хърватска заплата е 6 796 куни (900 евро). Правителството предложи отписване или закъснение на заплащането на налози. На ограниченията бе сложена пауза, поради парламентарните избори през юли, които бяха извоювани от Хърватския либерален съюз и Андрей Пленкович още веднъж образува държавното управление.
В началото на септември министър председателят разгласи нови ограничения. Работата на ненапълно работно време ще бъде съфинансирана до най-много 2000 куни на чиновник с подобаващи осигуровки, в случай че предприемачът има спад в оборота от повече от 50%. За действия, които са изключително уязвими, поддръжката от 4000 куни на служащ ще продължи до 31 декември тази година. Предприемачите получиха още веднъж опция да взематКовид- заеми посредством HAMAG-BICRO (Хърватска организация за дребен бизнес, нововъведения и инвестиции) и програмата HBOR (Хърватска банка за възобновяване и развитие) с рента от 0,1 до 0,5% и период на погашение от три до пет години. Заради големия интерес на бизнесмените към този тип помощ приемането на заявки бе спряно през май. В средата на юли започнаха да се разгласяват имената на компаниите и бизнесмените,получили заемите. През септември приемът на заявки се възобнови.
Въпреки че тези ограничения звучат добре и държавното управление ги показва като „ помощ “ за стопанската система и жителите, не всичко е толкоз просто. Правителството реагира бързо през март, само че проблемите с бюрокрацията в използването на самите ограничения бяха забележими през цялото време. Предприемачите, търговците и занаятчиите не можеха да се ориентират в постоянно изменящите се условия, нито получаваха навреме противоположна връзка. Въпреки че заемите „ Ковид ” наподобяват чудесна опция, факт е, че кандидатствалите през пролетните месеци получиха информация дали са утвърдени едвам през юли. Освен това всеки претендент трябваше да събере обширна документи, което е непрекъсната уязвимост в хърватския метод на правене на бизнес. Във всички развити страни фирмите и занаятчийските и търговски обекти се откриват и записват за един час, до момента в който в Хърватия това лишава няколко дни.
Принудителна цифровизация
Мярката, която никой не очакваше и не планираше (нито държавното управление, нито гражданите), беше „ насилствена цифровизация “. Многобройни национални и европейски изследвания демонстрират, че Хърватия има една от най-скъпите и най-лоши бюрокрации в Европейския съюз. Издаването на документи е доста муден развой, макар че непрестанно се опростява през годините. Пандемията обаче сподели, че даже институции, които постоянно са упорствали за персоналното посещаване, могат да работят онлайн. На жителите непрекъснато се обясняваше по какъв начин това е безценен и дълголетен план, само че един вирус бе задоволителен, с цел да накарасистемата да проработи.
Достатъчна ли е помощта за стопанската система
Проучванията демонстрират, че 61% от жителите поддържат първичните ограничения. Хората се опасяваха да не се повтори сюжетът от 2008 година, когато безработицата стартира да нараства и доближи своя връх през 2014 година с 384 376 регистрирани безработни (17,7%). Помощите за рецесията се изплащаха постоянно през март, април и май. През лятото обаче обстановката се промени. През август Хърватската организация по заетостта още не беше платила ограниченията от юни. Забавянето и бюрокрацията отхвърлиха доста бизнесмени.
Мерките не са устойчиви в дълготраен проект, само че е належащо да се намерят способи за оживление на стопанската система и понижаване на налозите, което от своя страна ще насърчи развиването на предприемачеството и ще притегли задгранични вложители. Засега ограниченията стопираха вълната от съкращения и предотвратиха колапс на доста бизнесмени и занаятчии, само че те не са непрекъснато решение.
Хърватия, като член на Европейския съюз, получи достъп до обилни средства. Това са два обособени финансови мегапакета. От инструмента на Европейски Съюз за справяне с пандемията Хърватия ще получи 9,4 милиарда евро. Още 12.7 милиарда евро ще дойдат от европейския бюджет за интервала 2021-2027. Въпреки че държавното управление показа тези средства като „ великодушен “ пакет, който ще „ избави “ стопанската система, това не е напълно правилно. Много страни получиха доста по-значителни пакети, които в действителност ще създадат основна разлика. Хърватия не използваше европейските фондове, с които разполагаше през предходния интервал, а тези, които използваше, бяха в непрекъснат фокус на обществото заради корупцията. Това кара доста хърватски бизнесмени, икономисти и специалисти да са загрижени за метода, по който държавното управление ще разпределя тези средства.
С експлоадирането на пандемията, въвеждането на епидемиологични ограничения и затварянето на границите най-сетне започнаха да се разискват по този начин нужните промени в хърватското общество. От години се приказва по какъв начин не можем да разчитаме единствено на туризма, въпреки той да е най-важният бранш на стопанската система. Хърватия има проблем с привличането на задгранични вложения заради големи такси и комплицирана администрация, която затруднява конкурентоспособността. Ще е добре, в случай че държавното управление се съветва повече с специалисти и бизнесмени, които са постигнали действителни резултати. Пример за това е електронната номадска виза - план, стартиран от холандския бизнесмен Ян де Йонг, който живее и работи в Хърватия. Появи се и асоциация „ Гласът на бизнесмените “, която за доста малко време събра голям брой членове (над 12 000) и стотици хиляди поддръжници. Те се трансфораха в подобаващ източник на информация за бизнесмените и в фактор за основаване на икономическа политика в този спешен интервал. Много от техните оферти бяха признати от ръководещата партия, най-много заради медийния напън.
Време на радикална смяна
Най-доброто допустимо решение за Хърватия ще бъде съдействието на държавното управление и институциите с жителите и бизнесмените. Това, което би трябвало да се направи в този момент, е да се приспособи стопанската система към бъдещето. Факт е, че заради рецесията доста бизнесмени и занаятчии ще банкрутират и това ще докара до безработица. Ще би трябвало обаче да се приспособяваме като пазар и да намерим способи да развиваме стопанската система. Хърватия има голям запас и капацитет. Проучване на Евростат да вземем за пример откри, че младежите в Хърватия имат най-хубавите цифрови умения (от информация, връзка, качества за решение на проблеми и софтуерни умения) спрямо младежите в останалата част на Европа. Предприемачите и занаятчиите ще би трябвало да приспособяват бизнеса си към новата обстановка на пазара и да търсят нови източници на приход.
Правителството ще би трябвало да откри способи да подсигурява, че Хърватия е конкурентоспособна на международния пазар. Със сигурност няма да става дума за всеобщо произвеждане, а за развиване на високотехнологични компании и вложения в селското стопанство. Има доста необработен капацитет, даже в туристическия бранш. Това, което ще предопредели триумфа на Хърватия, са данъчната политика, просветителната и правосъдната промени. Хърватия е изправена пред радикална смяна във всеки смисъл на думата.
Този блог е оповестен в границите на самодейността „ Истории от района “, осъществена от Рес аудитория в съдействие с (БиХ), (Косово), (Сърбия), (Черна гора), (Хърватия), (Албания) и (България).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ