Хърватия, България и Румъния могат да добавят най-значителния ръст към

Хърватия, България и Румъния могат да прибавят най-значителния растеж към техния Брутният вътрешен продукт по отношение на останалите членове на Европейски Съюз от Източна Европа - надлежно с по 1,0%, 1,0% и с 0,8 процентни пункта годишно през интервала 2021-27 година, в случай че се одобри, че ще има цялостно асимилиране на обичайното финансиране в границите на съюза и на безвъзмездните средства от Механизма за възобновяване и резистентност на Европейски Съюз (RRF).

Подобно умозаключение прави кредитната организация " Мудис " в своя отчет за страните от Централна и Източна Европа, оповестява bne IntelliNews (бившата бизнес медията Business New Europe, която е фокусирана в разрастващите се пазари).

Финансирането от Европейски Съюз ще подтиква икономическия напредък, само че институционалните провокации ще забавят или даже ще лимитират изгодите за някои страни, предизвести рейтинговата организация.

Окончателните равнища на вложенията ще зависят в последна сметка от това какъв брой средства ще могат да усвоят тези страни от финансовите фондове на Европейски Съюз. Страните с по-слаб опит в предишното, като Румъния, ще се нуждаят от " надграждане на институционалния потенциал, което не е елементарно постижимо и лишава време да се материализира ", се споделя още в отчета на " Мудис ".

Освен по-силен стопански напредък, фискалните индикатори също евентуално ще се подобрят в тези страни. " Въпреки това, провокациите при внедряването на отпуснатите средства могат да забавят или даже да понижат позитивния резултат от тях ", сподели Хейко Питърс, вицепрезидент и старши анализатор в Moody`s Investors Service.

Предизвикателствата ще бъдат най-сериозни точно при страните, които ще завоюват най-вече от фондовете на Европейски Съюз, като Хърватия, България и Румъния, се споделя в отчета на рейтинговата организация.

Предишните асимилиране на европейски средства варираха измежду обособените страни от Източна Европа. Според организация " Мудис " единствено Полша и Словения са имали степен на асимилиране от 100% през бюджетния интервал 2007-13. През този интервал степента на асимилиране е била най-ниска за Хърватия (84,2%) и Румъния (90,5%), които дружно с България (с асимилиране от 97,3%) ще завоюват най-вече от финансирането от Европейски Съюз, в случай че актуалното финансиране бъде усвоено напълно.