Хартията е едно изключително решение, което може да помогне много

Хартията е едно извънредно решение, което може да помогне доста на природата, тя се рециклира, намира приложение на всички места, а за къс интервал беше особена полезност, за която хора бяха подготвени да влязат във война. Историята демонстрира доста и най-различни провокации в тази позиция, като даже това има научно пояснение. Замислете се какъв брой тъкмо хартия се употребява дневно. Ще я открием в пакетчето чай, слагането на храна, под формата на кърпи и още доста други, а в един забавен интервал от време е употребена и от железниците.

Бихте помислили, че е пособия за разпалването на парните мотори, само че ще сгрешите. Хартията се е употребила за правенето на колела. Противно на всяка рационална логичност, структурата на движещите се детайли би трябвало да е от здрави материали като дърво или стомана, само че в сложни или любопитни моменти, някой е стигнал до заключението, че аудиторията има потребност от доста Преди 70-те години на XIX век множеството колела в действителност се вършат от ковано желязо. За центроването им и по-добър баланс се слага и железен или дървен борд към центъра на самата главина. За страдание, кованото желязо можело да донесе сериозен дискомфорт на пасажерите – всеки е можел да усети несъвършенството на пътя и това предписание самото пътешестване същинско преживяване, постоянно не толкоз прелестно, колкото е през днешния ден.

Да не приказваме, че шумът от пътуването ще остави идващите без слух за известно време. Колкото по-тежко е купето, толкоз повече се клатушка и най-после множеството пасажери решили, че е рационално да спестят главоболията и да изберат различен метод за пътешестване. Да не приказваме, че направени по този метод, същите постоянно можели и да се чупят или напукат, което ги прави рискови. Точно затова стигаме до хартията. Тя е гениално решение на Ричърд Н. Алън – локомотивен инженер, който търсил всевъзможни разновидности, с цел да спести неприятния усет на своите клиенти. Алън създава хартиено колело.

Вместо да бъде напълно железен, новият дизайн имал единствено железен пръстен, който да разреши придвижването по релсите, само че сърцевината да бъде цялостна с компресирана хартия – нещо като по-специална ролка твърда хартия. С помощта на лепило и малко по-прецизна техника, крайният резултат е едно солидно и динамично колело, а при тестванията може да поеме даже повече тежест, в сравнение с общоприетото колело, употребявано до този миг. Първите проби минават прелестно и откакто пасажерите не могат да повярват, че имат свободата да беседват. Фабриката отваря порти в Морис, Илинойс и някои от постоянните клиенти са Пулмън Палъс, които са основани в Чикаго. Клиентът е прочут с даването на доста по-луксозен метод на пътешестване, както и с даването на спални вагони за път.

Пътниците имали пердета, по-приятни седалки и даже опция за сервирането на закуска, обяд и вечеря. Компанията, както и доста други, се стреми да понижи скоростта, с цел да може целият път да дава отговор на лукса, който се дава. Още през 1871 година се прави поръчка за 100 колела. Малко по-късно всички вагони са оборудвани с предлагането на Алън. Търсенето от тази компания става толкоз огромно, че притежателят отваря втора фабрика в Чикаго, с цел да спести пътешествието. Главната централа се мести в Хъдсън, Ню Йорк и там Алън наема към 30 души, които могат да създават по 10 колела дневно.

Ядрото на всяко колело се прави от ламинирани пластове хартия, а по-късно стартира да се облича до степен, в която може да добие размерите на обикновено колело, а по-късно минава през хидравлична преса. Хартиените дискове се нагряват и по-късно съхнат няколко дни и процесът по каляването се повтаря още веднъж. Необходими са към 200 части хартия едно върху друго. Металният пръстен се слага благодарение на друга преса, която има налягане от 25 тона. Теглото на едно колело е към 500 кг, като 100 от тях са компресирана хартия.

До 1881 година хартиените колела стават нужда и всички заводи работят на цялостни обороти. Всяка една има личен състав от 80 души и могат да създават към 24 колела дневно. На година се продават хиляди. До 1893 година към 115 000 колела се употребяват в Американската железница и това не е просто необикновен триумф. Никой не може да бъде безапелационен какъв брой тъкмо е спечелил инженерът от своя труд, само че знаем, че в същия интервал се появяват и доста имитатори, като това принуждава основателят на хартиеното колело да извади даже патент.

До 1897 година той се трансформира в един от най-важните и значими производители за железниците, като съумява да измести и производителите на железни колела. Към началото на новия век промишлеността се усъвършенства доста и стартира залеза на концепцията за хартиеното колело.  Първо моторите на железниците стават доста по-мощни, дизайнът на купетата се трансформира, а хартиените колела не дават отговор на главните индикатори. По това време купетата са направени от метал и хартиеното колело стартира да дава недостатъци.

Натоварването на спирачките също води до деформации и най-после през 1915 година комисията за сигурност ще ги разгласи за рискови и ги смъква от приложимост. Създателят не вижда всичко това, той умира през 1890 година, само че пък извършва една доста значима функционалност – взема решение редица проблеми, които дават време за налагането на железницата като по-добър превоз.

Снимки: Wikipedia