Силата на себеуважението - думи за Емил, който откри в дарителството тайната на щастието
Хари Хараламбиев
В дни на размисъл, осеня ме мисълта за дарителството. То е една от огромните житейски тематики. Дарителството не е идеология, а държание. То е на първо място великодушие. А то, знайно е, не се учи като просвета.
Дарителството – тази дума е
отлята от доблестен метал,
в която има духовна температура и съпричастност. Да се подарява е привилегия. Дарителството е метафора на статута на великодушния. То е висша форма на достойнство. И за това е огромната и мощната рожба на личното достолепие.
Дарителството е най-интимното нещо, което човек има. За него няма лимит. То е действителност, която не се изяснява, а се споделя и съпреживява. Като военна смелост е, тъй като не търпи двуличие.
Дарителят е научил една от най-трудните науки – дискретността. И през днешния ден в напрегнатите ни делници хващам особения пулс на българския човек в дарителските инициативи.
И въпреки че паметта ми е обременена от събития и хора, белязали всекидневието ми, които са неделима част от мен самия, не мога да избягам от тях.
Пред мен в цялостен растеж се изправят към този момент неживият брилянтен художник Никола Манев и инженер Емил Йончев.
Приживе Манев подари тридесет свои живописни платна на родния му Пазарджик, връщайки на хората духовните безредици.
Внуши им, че живописта е една от най-красивите и витални версии на безсмъртието. Той и Йончев потвърдиха тезата, че дарението е празненство на неугасващия дух и на огромните персони.
И въпреки че съгласно Метерлинк „ Думите са прекомерно груби за същинския диалект на душата ”, следващите
редове са за Емил
Веднъж показа: „ Тайната на щастието е в дарителството ”. По натура е хуманен – трогателен се, от време на време измъчен, радващ се. При него сърцето е в естетика с разсъдъка и за това те съжителстват в мир. Дарява с безрезервност и с вярата, че ще бъде последван.
Той е човек за огромни каузи. Неговата най-характерна линия е рядката дарба да оказва помощ.
Чрез негов дарствен акт пред постройката на Съдебната палата в Пазарджик достолепно се извисява паметникът на великия бас Борис Христов, който стажувал в съда в края на четиридесетте години на отминалото столетие.
Там, където бие пулсът на града, се извисява бюстът на Никола Манев, изваян от надарените ръце на проф. Георги Чапкънов, само със спомоществователството на Емил.
Наскоро той подари респектираща парична сума за построяването на монумент на настойниците на родния му град Пазарджик Св. Св. Константин и Елена.
Не е престанал да подарява за построяването на християнски храмове – пазители на българщината. Обсебен е от концепцията в града да се съгради монумент на несправедливо забравения, само че талантлив български цигулар Васко Абаджиев.
Емил оказва помощ на хора, нуждаещи се от финансова помощ за лекуване. И по никакъв начин не е инцидентен фактът, че през 2022 година беше почетен със званието „ Почетен жител на Пазарджик ”. Утвърждаващ ролята на дарителството, той се издигна до върховете на щедростта.
Широката му усмивка рядко слиза от лицето му. Тя е релефна картина на човешкия му и професионален напредък.
Трудно ми е да си показва някого различен като Емил, толкоз повече, че максимата „ Да даряваш, а не да получаваш, е силата на човешкото себеуважение ” е водеща в житейския му път. При него дарбата да подарява и съпреживява са в неделимо единение. За това е обичан.
Сполай му!
В дни на размисъл, осеня ме мисълта за дарителството. То е една от огромните житейски тематики. Дарителството не е идеология, а държание. То е на първо място великодушие. А то, знайно е, не се учи като просвета.
Дарителството – тази дума е
отлята от доблестен метал,
в която има духовна температура и съпричастност. Да се подарява е привилегия. Дарителството е метафора на статута на великодушния. То е висша форма на достойнство. И за това е огромната и мощната рожба на личното достолепие.
Дарителството е най-интимното нещо, което човек има. За него няма лимит. То е действителност, която не се изяснява, а се споделя и съпреживява. Като военна смелост е, тъй като не търпи двуличие.
Дарителят е научил една от най-трудните науки – дискретността. И през днешния ден в напрегнатите ни делници хващам особения пулс на българския човек в дарителските инициативи.
И въпреки че паметта ми е обременена от събития и хора, белязали всекидневието ми, които са неделима част от мен самия, не мога да избягам от тях.
Пред мен в цялостен растеж се изправят към този момент неживият брилянтен художник Никола Манев и инженер Емил Йончев.
Приживе Манев подари тридесет свои живописни платна на родния му Пазарджик, връщайки на хората духовните безредици.
Внуши им, че живописта е една от най-красивите и витални версии на безсмъртието. Той и Йончев потвърдиха тезата, че дарението е празненство на неугасващия дух и на огромните персони.
И въпреки че съгласно Метерлинк „ Думите са прекомерно груби за същинския диалект на душата ”, следващите
редове са за Емил
Веднъж показа: „ Тайната на щастието е в дарителството ”. По натура е хуманен – трогателен се, от време на време измъчен, радващ се. При него сърцето е в естетика с разсъдъка и за това те съжителстват в мир. Дарява с безрезервност и с вярата, че ще бъде последван.
Той е човек за огромни каузи. Неговата най-характерна линия е рядката дарба да оказва помощ.
Чрез негов дарствен акт пред постройката на Съдебната палата в Пазарджик достолепно се извисява паметникът на великия бас Борис Христов, който стажувал в съда в края на четиридесетте години на отминалото столетие.
Там, където бие пулсът на града, се извисява бюстът на Никола Манев, изваян от надарените ръце на проф. Георги Чапкънов, само със спомоществователството на Емил.
Наскоро той подари респектираща парична сума за построяването на монумент на настойниците на родния му град Пазарджик Св. Св. Константин и Елена.
Не е престанал да подарява за построяването на християнски храмове – пазители на българщината. Обсебен е от концепцията в града да се съгради монумент на несправедливо забравения, само че талантлив български цигулар Васко Абаджиев.
Емил оказва помощ на хора, нуждаещи се от финансова помощ за лекуване. И по никакъв начин не е инцидентен фактът, че през 2022 година беше почетен със званието „ Почетен жител на Пазарджик ”. Утвърждаващ ролята на дарителството, той се издигна до върховете на щедростта.
Широката му усмивка рядко слиза от лицето му. Тя е релефна картина на човешкия му и професионален напредък.
Трудно ми е да си показва някого различен като Емил, толкоз повече, че максимата „ Да даряваш, а не да получаваш, е силата на човешкото себеуважение ” е водеща в житейския му път. При него дарбата да подарява и съпреживява са в неделимо единение. За това е обичан.
Сполай му!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ