От Ганкиното кафене до днес - изборната философия на добруджанеца
Характерна линия на българина е в кафенето или в кръчмата да нищи политиката , като за лукс понякога трансферира топката и към спорта, в частност към българския футбол.
По нашите географски ширини кафенетата постоянно са били средище на публичния, културния и политическия живот. Местата, където се изговарят най-важните истини за живота на хората и за бъдещето на страната.
И като споделяме културен живот, всеки град и всяко село си има места, където се събират по-различните – едни им споделят бохеми, други - хора на изкуството.
В Силистра го познават като артист и стихотворец, само че последните 10 години от живота си Валентин Йорданов прекарва като трудовак, най-общо казано, в Англия. Време задоволително за заключения – и в политически аспект, и в чисто човешки.
„ Там нещата са доста по-семпли и в това време доста по-организирани. Гласува се електронно, с пощата. Хората не са ангажирани да вървят в избран ден до някакви урни “, споделя Йорданов пред БНР.
„ Те нямат отношение сякаш към политиката, колкото българинът има отношение. Който и да завоюва, едно и също ще бъде. Трябва да се работи – това е техният отговор. Той не може да разбере, че политиците могат да ти извърнат живота и наобратно . “
Там, където се съберат повече от двама, сбирката се трансформира в дребен парламент. Това също го няма на Острова - седенето по кафенета и кръчми и реденето на пасианси от тематики, по които българинът е баш занаятчия .
Валентин Йорданов е запомнил мисълта, че може да се разбере какъв брой е добре една държава по броя на заведенията и на аптеките.
Любен Дашев е стихотворец и публицист, създател е на епиграми, афоризми, басни, пародии, вицове. Всеки би трябвало да отиде и да гласоподава, това е цивилен дълг, счита той.
„ Ние играем два пъти към този момент баснята на Михайловски „ Орел, рак и щука “. Това е една сила, която излетява във въздуха и не се получава нищо “, обобщава той.
Авторът на късометражни ленти Адриан Ал Жазар не гледа телевизия . Казва, че не му въздейства добре. 35-годишният силистренец нашумя с присъединяване на негови заглавия в международни фестивали, като едно от тях му донесе огромната премия в Лас Вегас.
Никога не е дал своя вот. Изборите и политиката не са неговите тематики и счита, че си има хора за всичко и всеки би трябвало да си гледа работата.
„ Много е надалеч от мен. Дори да ме вълнува, какво мога да направя? Който е на власт, той си е на власт, той си ръководи – схваща или не схваща. Общественото мнение е едвам се подвига звук . “
Житейският опит е този, който трансформира мисленето на актрисата Тезджан Ферад – Джани за гласуването.
„ Вече стартирам да разбирам, че не е все тая. В приготвянето на една обща супа, в която желаеме, не желаеме, всички сме едно цяло, всяка една съставна част има значение . “
„ И ми се желае идентифицирането ни да бъде по-скоро с Левски, а не с бай Ганьо . “
По нашите географски ширини кафенетата постоянно са били средище на публичния, културния и политическия живот. Местата, където се изговарят най-важните истини за живота на хората и за бъдещето на страната.
И като споделяме културен живот, всеки град и всяко село си има места, където се събират по-различните – едни им споделят бохеми, други - хора на изкуството.
В Силистра го познават като артист и стихотворец, само че последните 10 години от живота си Валентин Йорданов прекарва като трудовак, най-общо казано, в Англия. Време задоволително за заключения – и в политически аспект, и в чисто човешки.
„ Там нещата са доста по-семпли и в това време доста по-организирани. Гласува се електронно, с пощата. Хората не са ангажирани да вървят в избран ден до някакви урни “, споделя Йорданов пред БНР.
„ Те нямат отношение сякаш към политиката, колкото българинът има отношение. Който и да завоюва, едно и също ще бъде. Трябва да се работи – това е техният отговор. Той не може да разбере, че политиците могат да ти извърнат живота и наобратно . “
Там, където се съберат повече от двама, сбирката се трансформира в дребен парламент. Това също го няма на Острова - седенето по кафенета и кръчми и реденето на пасианси от тематики, по които българинът е баш занаятчия .
Валентин Йорданов е запомнил мисълта, че може да се разбере какъв брой е добре една държава по броя на заведенията и на аптеките.
Любен Дашев е стихотворец и публицист, създател е на епиграми, афоризми, басни, пародии, вицове. Всеки би трябвало да отиде и да гласоподава, това е цивилен дълг, счита той.
„ Ние играем два пъти към този момент баснята на Михайловски „ Орел, рак и щука “. Това е една сила, която излетява във въздуха и не се получава нищо “, обобщава той.
Авторът на късометражни ленти Адриан Ал Жазар не гледа телевизия . Казва, че не му въздейства добре. 35-годишният силистренец нашумя с присъединяване на негови заглавия в международни фестивали, като едно от тях му донесе огромната премия в Лас Вегас.
Никога не е дал своя вот. Изборите и политиката не са неговите тематики и счита, че си има хора за всичко и всеки би трябвало да си гледа работата.
„ Много е надалеч от мен. Дори да ме вълнува, какво мога да направя? Който е на власт, той си е на власт, той си ръководи – схваща или не схваща. Общественото мнение е едвам се подвига звук . “
Житейският опит е този, който трансформира мисленето на актрисата Тезджан Ферад – Джани за гласуването.
„ Вече стартирам да разбирам, че не е все тая. В приготвянето на една обща супа, в която желаеме, не желаеме, всички сме едно цяло, всяка една съставна част има значение . “
„ И ми се желае идентифицирането ни да бъде по-скоро с Левски, а не с бай Ганьо . “
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ