Човешката природа е неизменна
" Характери " на Жан дьо Лабрюйер (изд. " Колибри " ) е последната значима творба на френския ХVII век, именуван век на моралистите. Тя продължава към този момент утвърдилата се традиция с творчеството на Ларошфуко, Молиер, Паскал, Лафонтен и доста други. Всички тези писатели се въодушевяват от Монтеновите " Опити " от предходното столетие и размишляват върху човешките нрави. Всички те имат вяра, че в дълбоката си същина човешката природа е неизменима. Писателите моралисти от ХVII век споделят със своите предходници от ренесансовия ХVI век убеждението, че гръко-латинското завещание и християнската духовна традиция са проправили пътя, който те би трябвало да следват в проучването и изобразяването на човешката природа. По думите на преводача Стоян Атанасов, портретите на Жан дьо Лабрюйер са събирателни облици в същинския смисъл на думата. Авторът разказва нравствени дефекти, без да обвързва своя честен скептицизъм с обществено-политическата система. Колкото по-малко сме склонни да виждаме тези черти у себе си, толкоз повече ги приписваме на трети лица.
Жан дьо Лабрюйер (1645-1696) е френски писател-есеист и нравоучител. Публикувана през 1687 година, " Характери " се явява самобитно продължение на едноименната книга на Теофраст (IV в. пр.Хр.). В предговора към своята книга Лабрюйер декларира: " Човек би трябвало да приказва и да написа единствено с цел да възпитава. " В случая възможното образование се реализира не с нравоучителни слова, а с хумористично обрисуване. Портретите на Лабрюйер граничат с карикатурата - тук нейният рисунък е от словесно естество, а стилът е съразмерен и елегантен, зависещ на класицистичната хармония.
- Има неща, които не търпят незначителност: поезията, музиката, живописта, красноречието. Какво наказване е да слушаш надутото произнасяне на изсъхнало слово или тържественото рецитиране на слаби стихове, изпълнявани с бездарна възвишеност!
- Сред хората се среща повече ентусиазъм, в сравнение с вкус; или, по-точно казано, малко са тези, чийто разум върви ведно със сигурен усет и правилно възприятие за сдържаност.
Жан дьо Лабрюйер (1645-1696) е френски писател-есеист и нравоучител. Публикувана през 1687 година, " Характери " се явява самобитно продължение на едноименната книга на Теофраст (IV в. пр.Хр.). В предговора към своята книга Лабрюйер декларира: " Човек би трябвало да приказва и да написа единствено с цел да възпитава. " В случая възможното образование се реализира не с нравоучителни слова, а с хумористично обрисуване. Портретите на Лабрюйер граничат с карикатурата - тук нейният рисунък е от словесно естество, а стилът е съразмерен и елегантен, зависещ на класицистичната хармония.
- Има неща, които не търпят незначителност: поезията, музиката, живописта, красноречието. Какво наказване е да слушаш надутото произнасяне на изсъхнало слово или тържественото рецитиране на слаби стихове, изпълнявани с бездарна възвишеност!
- Сред хората се среща повече ентусиазъм, в сравнение с вкус; или, по-точно казано, малко са тези, чийто разум върви ведно със сигурен усет и правилно възприятие за сдържаност.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




