Когато домакинята беше и лекар
Хана Ули (на изображението) постоянно е наричана Марта Стюарт на 17 век, само че по-подходящо съпоставяне може да бъде уелнес гуруто Гуинет Полтроу. Това е по този начин, тъй като Ули, създател на първите книги за ръководство на семейството и готварството, оповестени на британски, не просто дава предписания за къс от змиорки и горещо шоколадово вино, както и препоръки за сезонна украса на камината с мъхове и гъби. Тя също по този начин предлага предписания за козметика, шампоани и медикаменти – даже управление за осъществяване на леки интервенции. За лекуване на болки в гърлото тя предлага сироп от теменужки. За да намалите белезите от шарка, измийте мястото със примес от лимон и морска сол. За рак на гърдата – мас от гъши тор и сок от жълтурчета.
За домакините в Европа от преди Индустриалната гражданска война не е задоволително да знаят по какъв начин да подготвят хубава храна – от тях се чака също да знаят по какъв начин да вършат медикаменти и да лекуват болните членове на фамилията си. Докато това евентуално е международен феномен, европейците оставят голяма поредност от текстове със препоръки и предписания в тази посока. С увеличение на старания за дигитализиране на всички тези текстове, рецептите най-сетне могат да бъдат транскрибирани и оценени – а от време на време даже пресъздадени.
Домакините постоянно подробно компилират своите предписания за медикаменти в елементарни домашен книги, които по-късно ще бъдат предадени на бъдещите генерации. Те желаят от другари, членове на фамилията и медицински експерти здравни предписания, които по-късно с неспокойствие копират в тетрадки. След това дамата тества всяка рецепта. В репертоара на семействата ще бъдат признати единствено тези, които са минали този тест. Жените събират предписания за балсами, сиропи и еликсири за лекуване на всевъзможни болести: от главоболие, тресчица, неприятно храносмилане, уязвимост, парализа, воднянка до акне, потиснатост, раждане или менструални болки, рахит и чума. (Ули, роден в Есекс, Англия, е изключителна с това, че разгласява книгите си за необятната аудитория, поради което става известна в цялата страна.)
Миналата есен професорът по история Стефани Кощак и нейните студенти от университета Уейк Форест стартират публичноисторически план за преписване и разбор на ранните съвременни (от 16 до началото на 19 век) книги с предписания. Те бързо схващат, че границите сред професионализираната медицина и по-аматьорските форми на опазване на здравето са доста по-порести по онова време, в сравнение с през днешния ден.
Тогава дамите са все по-нежелани в медицинските специалности. „ Университетски подготвените лекари постоянно подлагат на критика безпощадно „ глупави “ дами „ дърти всезнайковци “ и „ беззъби, набръчкани, бъбриви, суеверни остарели кранти “, които се осмеляват да се намесват в медицината “, изяснява Шарън Строкия, историк от колежа Емори. Но университетите не преподават доста повече от християнската теология, философия и хуморална доктрина, които към момента преобладават в здравното мислене, макар че за първи път са разпространявани още в Древна Гърция.
Официалната медицина по това време счита, че болесттите се предизвикват или от блокиране на потока в тялото, или от дисбаланс на четирите хумора – кръв, жълта жлъчка, черна жлъчка, храчки. Повечето медикаменти имат за цел да балансират хуморите или да рестартират потока. Кървенето се употребява за облекчение на тресчица, краставиците за лекуване на обрив, виното за подкрепяне на храносмилането. Храните също могат да причинят дисбаланс: горчицата и блестящо оцветеното ядливо цвете латинка създават червеникава жлъчка, леща и зеле – черна жлъчка, а праз лук и чесън основават зли хумори в кръвта.
Домашно практикуващите дами може да имат по-голям опит в лечението на реални пациенти, в сравнение с лекарите мъже. Препоръчваните от дамите лекувания постоянно са доста по-слабо интензивни от предписаните от лицензирани лекари, които наблягат на пургативи, лаксативи, кръвопускане и токсични метали. Тези „ героични “ способи могат да донесат повече щета, в сравнение с изгода.
И двамата известни британски философи от 16 век Франсис Бейкън и Томас Хобс избират жени-лечители. Бейкън открива, че „ възрастните дами са доста по-успешни в лекуването си, в сравнение с учените лекари “. Хобс „ би предпочел да получи съвет или да вземе физическа помощ от опитна стара жена, която е била до леглата на доста заболели хора, в сравнение с от най-учения, само че некомпетентен доктор “.
Важно е да запомните, споделя Строкия, че тогава подготвените в университети лекари са представлявали единствено дребна част от здравната специалност. „ Други лекари – от акушерки и аптекари до бръснари-хирурзи – също имат видна роля в публичното здраве “.
Широкият диапазон от типове предписания, намиращи се в сбирките на домакините, са постоянно без избран ред – ястия, медикаменти, козметика, почистващи артикули – и може да наподобяват безредно, само че има добра причина за тази липса на диференциация. „ През този интервал се счита, че доста съставки, употребявани в храните, имат значими лечебни свойства. Така че не е наложително да се прави разлика сред готварството и медицинските препарати “, споделя Кощак. „ Дори във връзка с процеса на основаване на медикаменти, те употребяват същите познания и принадлежности като приготвянето на храна. “
