Как агент Филип на ДС стана Вальо Топлото
Група пандизчии тръпне в очакване да се отвори вратата към свободата. Те са се скупчили край стоманения портал на Централния софийски затвор.
Един от тях е облечен в светлосив суитчър, под него е поставил синьо яке поради февруарския мраз. На глава е нахлупил обичаната си шапка. В ръцете си държи прокъсан жълт сак.
Посреща го мъж със остаряло „ Рено Клио ” с вдлъбната врата. Бързо се качва в колата и не обелва дума пред публицистите. Така на 9 февруари 2018 година, след три години прекарани в затворническото общежитие от открит вид „ Казичене ”, мъжът е на независимост. За Държавна сигурност той е сътрудник Филип, а за софиянци и медиите – Вальо Топлото.
Валентин Димитров се оказа основен конфиденциален помощник на контраразузнаването на тоталитарния режим – Второ основно ръководство (ВГУ) на Държавна сигурност. Той е от третия кръг на тайните служби. Първият включва генерали, висши офицери и сътрудници от научно-техническото разузнаване, които след Десети ноември станаха банкери и едри предприемачи, като да вземем за пример починалия Любен Гоцев и шефа на „ Трон ” Красимир Стойчев, който в този момент даже е претендент за столичен кмет. Империята на Държавна сигурност си раздаде 800 млн. $ посредством 450 задгранични компании с цяла мрежа от контрабандни канали. Вторият кръг включва 200 сътрудници, на които Държавна сигурност подари дребната приватизация, като хариза всяко четвърто дружество на собствен човек, а в третия назначи доверени фрагменти за шефове на основни държавни предприятия.
Агентурното минало на Вальо Топлото, който бе обвиняем по 4 каузи и с една ефикасна присъда, лъсна през юни 2021 година, когато бе оголен от Комисията по досиетата. Личното му дело съдържа 7 документа или общо 12 листа. То е заведено в директория за паспортна инспекция.
Димитров попада във фокуса на Второ главно управление (на ДС) през септември 1982 година, когато отива на екскурзия в Истанбул за 4 дни по линия на „ Балкантурист ”. Тогава е единствено на 26 година Малко преди Нова година той попълня собственоръчно персонален кадрови формуляр на Държавна сигурност.
В него отбелязва, че е приключил Минно-геоложкия институт и че като студент е завеждащ спортно-масовата работа в Бюрото на Комсомола. Има съвършен профил на контраразузнавач. Изучавал е френски език цели 8 година в Алианса, а от 5 години независимо се готви по британски език. От декември 1980 година до април 1981 година е ски преподавател към Българския туристически съюз и два пъти тенис преподавател към „ Балкантурист ” на Слънчев бряг – през лятото на 1981 година и 1982 година, което допуска познанства с чужденци.
В персоналното му дело е собственоръчно написаната му биография, както и две сведения – от член на Българска комунистическа партия, живущ на бул. „ Прага ”, евентуално в кооперацията, където Димитров и родителите му имат апартамент, и от ръководителя на Първа Отечествен фронт организация, 21 секция - VI регион. Описан е като „ непретенциозен юноша ”.
Валентин Димитров е готвен даже за кадрови офицер. Затова приказват два документа – формуляр за приложение на директива № Р-7 на Комитета за труда и работната заплата към Министерски съвет и регистрационната бланка на Второ главно управление (на ДС), на която той е със фотография. Обикновено фотографии на сътрудниците към персоналните им каузи не са прилагани, с цел да се резервира условието за нелегалност. Вероятно Държавна сигурност се е отказала да го назначи за офицер, защото не е ходил боец – освободен е от военна работа заради неприспособимост.
Шест месеца след попълването на кадровия формуляр Димитров е вербуван от капитан Димитър Бетов и е причислен към Отдел III, като сътрудник за работа по задгранични дипломатически и други представители, упълномощени в Народна република България. В регистрационната му бланка е пояснено, че е причислен към поделение „ Чужди публицисти ” на Трети отдел.
„ Валентин Димитров Димитров дойде в точния момент на уречената среща, разказваше умерено за контактите си с задграничните дипломати. По-близки връзки е открил със семейство Юбени от англо-американското учебно заведение в София и със брачната половинка на посланика на Уругвай “, е записал на 14.06.1983 година капитан Бетов в рапорта за вербовка.
Посочва, че Димитров е приел с подготвеност предлагането за съдействие с органите на Държавна сигурност и че самичък си избира псевдоним Филип за сключване на даваните от него писмени сведения.
Първата му публична задача е да развива контактите си с американското семейство, както и по подготовката на тенис шампионата.
След 3 години дейно съдействие – на 22 юли 1986 година Филип е изключен от агентурния уред. Предложението обаче съдържа единствено суперлативи. „ В работата си като сътрудник е показвал положителни резултати. Съобщавал е данни с оперативно и осведомително наличие. На съображение получени от него данни, 07 отдел на ВГУ-ДС (т.нар. Световен, който дава отговор за Африка и Латинска Америка), организира сложни агентури и оперативно механически мероприятия по посланик от латиноамериканска страна, които потвърдиха, получените от него данни “, написа водещият офицер Димитър Бетов, който към този момент е нараснал в звание майор.
Бетов изяснява, че няма данни за непочтеност от страна на Филип и че Димитров не се е разконспирирал. Причината за изключването му от агентурния уред е промяна на местоработата. Валентин Димитров минава в „ Промкомплект “ и губи опциите си за работа като сътрудник. Колко е скъп приказва единствено един факт – от него не се желае декларация за преустановяване на съдействие, а връзката ще продължи като доверено на Второ главно управление (на ДС) лице. При нужда тя може да бъде възобновена, като се употребява името Филип.
Личното и работното му дело са свалени в списък, като второто е унищожено.
Нечии четири ръчички обаче са пипали досието на Димитров, разкрива контролният лист към делото. И двамата са капитани от полицията – единият е контрольор от Столична дирекция на вътрешните работи към Службата за национална сигурност, а другият – старши контрольор от тогавашната Дирекция „ Национална работа полиция " към Направление „ Икономическа полиция ”. Имената им се пазят в Комисията по досиетата, само че са засекретени.
Валентин Димитров е назначен за член на управителния съвет на „ Топлофикация “ ЕАД на 24.06.1996 година по времето на кабинета „ Виденов “, в който министър на енергетиката и енергийните запаси е Румен Овчаров. Само след няколко месеца по-късно – на 16.10.1996 година, е първата инспекция в работното му дело. Бивши чиновници на Второ главно управление (на ДС) настояват, че тя е направена, с цел да се ревизира дали това е „ нашето момче “ по терминологията на някогашната Държавна сигурност.
Второто влизане в архива е на 1 юни 2006 година – два месеца откакто Вальо Топлото е уволнен като изпълнителен шеф на „ Топлофикация “ от кабинета „ Станишев “. Дружеството още е държавно, а принципал на „ Топлофикация “ е не кой и да е, а Румен Овчаров като министър на стопанската система и енергетиката, който Вальо Топлото назовава в фамозното писмо от ареста „ Р. Овч. “. Димитров заема шефския пост съвсем 4 години – от 23 юли 2002 година до 20 април 2006 година Не е ясно какво тъкмо е търсил старшият контрольор от икономическа полиция в архива. Вальо Топлото остава още известно време член на съвета на шефовете на парното, като при започване на юли с.г. дефинитивно е освободен от държавното сдружение и е задържан.
Аферата стартира да се разплита още напролет на 2006 година Тогава от Австрия идва сигнал за съмнителни сметки с 4 млн. евро на българин в Куфщайн. През август 2006 година в сейфове в наши банки са открити 4 млн. лв.. През декември са арестувани и някогашните заместници на Димитров – Георги Рогачев и Емил Антонов, съветничката му Лина Албанска и шефката на компания „ Шибър " Мая Стоилова. Разследването е разграничено на 4 каузи. Обвиненията са за закононарушение по работа, пране на пари, за нарушаване на валутния закон и занемареност.
Според прокуратурата сред 1999 и 2003 година в Австрия Вальо Топлото е направил финансови покупко-продажби в нарушаване на валутното ни законодателство, като предоставените от него заеми и покупко-продажби с скъпи бумаги са за близо 6 млн. лева Другото обвиняване е, че сред 2004 и 2006 година отново е нарушил валутните закони като шеф на компания „ Промарк “. Той не заявил пред Българска народна банка покупко-продажби за над 16 млн. лева По това дело обаче Вальо Топлото най-после беше оневинен. По четвъртото – за занемареност, той лежа 3 години в затворническото общежитие в Казичене, тъй като харчил пари на парното за джет, джакузи, първокласни бонбони, шоколади, пури, шампанско, синьо сирене и други екстри. Този февруари Димитров си отдъхна, откакто беше дефинитивно оневинен по делото за заграбване на 4,5 млн. лева от „ Топлофикация ”, което се проточи цели 16 година Върховен касационен съд оправда дефинитивно и Мая Стоилова, шефката на компания „ Шибър ”. Обвинението твърдеше, че тя е доставяла материали на повишени цени на „ Топлофикация ” по времето на Валентин Димитров като шеф.
По най-сложното дело за пране на 22 млн. лв. Вальо Топлото е наказан в началото. На 7 година затвор и 20 000 лв. санкция, само че то не е минало през всички инстанции. Над два часа на 4 август м.г. арбитър Петя Крънчева, ръководител на 4-ти състав на Софийския градски съд, чете една по една стотиците покупко-продажби за пазаруване и пласиране на скъпи бумаги и даване на финансови заеми, осъществени от Вальо Топлото сред 2000 и 2006 година Обвинението за укриване на налози в размер на 2 млн. лв. отпадна заради приключване на отминалостта.
Вальо Топлото обаче понесе и нов удар на ориста, като загуби. и наследството на починалата си майка Цеца Димитрова, фамилиарно наричана от медиите баба Цеца. С решение на Върховен касационен съд от някогашният шеф на „ Топлофикация ” бяха отнети апартамент и гараж в София, ливади в землището на самоковското село Бели Искър и 157 340 лв. в няколко банкови сметки, принадлежали на майка му. Делото за конфискацията на парцелите на Цеца Димитрова стартира след нейната гибел през 2011 година Причината е, че тя беше упрекната дружно със сина си за неплащане на налози в размер на 200 000 лева Четири години от живота на старата жена, която умря на 86 година, минаха по кабинетите на проверяващите и правосъдните зали.
Тя обаче яростно бранеше сина си от нападките.
След кончината й започва процесът е по конфискация, който се води против наследника й Валентин Димитров. Държавата претендира за апартамент от 79 кв. м. в столичния ж.к. „ Белите брези “, дружно с мазе и таван към него, плюс гараж с повърхност 16 квадрата на ул. „ Нишава “, 4 ливади и 4 влога. Те са в размер надлежно на 1000 лева в едната сметка, а в останалите три – 5 000, 21 000 и 58 000 лева, както и 75 броя акции. Вальо Топлото не съумя да потвърди законния им генезис и изгуби делото първо в Софийския градски, а след това и в Софийския апелативен съд.
В същото време самият той е със запорирано имущество. Неговото дело още не е почнало, тъй като съгласно закона, който работи през 2006-2007 година, първо би трябвало да получи дефинитивно неоправдателна присъда. Запорът се простира върху доста имущество. Това пък е ставало мотив самият Димитров нееднократно да се оплаква в правосъдната зала от липса на средства. Съдът понижи гаранцията му от 5 на 3000 лева, с цел да може да заплаща 200 лева прехрана на малолетното си дете и даже му назначи длъжностен бранител, тъй като към този момент нямал пари за юристи. С забрана е мезонет от 254 кв. м. в София. На първото равнище жилището има дневна, столова, кухня, домакинско помещение, баня и тоалетна, а на второ – три спални, изложба и сервизни пространства. Вторият възбранен парцел се намира в Банкя. Той включва двор от 640 кв. м. и къща с повърхност 143 квадрата, която има зимник, 3 спални, ъгъл за хранене, стая, кухненски бокс, баня с тоалетна. Съдът е наложил и възбрана върху 5 банкови сметки, един срочен депозит, картова сметка и капитала на негова компания. Запор има и върху банкноти от друга валута, които към 2007 година, са били изчислени на 3 646 963 лева два милиона от тях се намират в сейф. Вальо Топлото няма достъп до него.
Равносметката за 67-годишния Валентин Димитров 17 година след старта на аферата по никакъв начин не е розова – незает, разведен и застрашен от още 7 година затвор. Единственото му успокоение остава, че медиите и жителите на София му сложиха прякора Топлото, за разлика от наследниците му – наричани Студеното, изключително през снежния януари 2009 година, когато енергийното оръжие на „ Кремъл “ – монополистът „ Газпром “ отново поради Украйна ни врътна кранчето.
Инфо: Уикенд, crimesbg.com
Тагове: Георги Рогачев Емил Антонов Лина Албанска Мая Стоилова Валентин Димитров Димитров Вальо Топлото Сергей Станишев Жан Виденов Румен Овчаров Цеца Димитрова
