От тийнейджъри - в мъже доброволци за украинската армия
Група младежи, още ненавършили 18 година, се редят на опашка за доброволци за украинската войска. Повечето таман са навлезли в пубертета, на по 16. Доскоро ходеха на учебно заведение преди началото на военните дейности в Украйна. Преминали са 3-дневно главно образование преди да се включат на първа линия във войната с Русия.
Някои от тях носят скейтборд наколенки, нищо, че от дълго време са им омалели. Някои мъкнат спални чували, а други - постеля за йога. Докато чакат на опашката за записване на доброволци на ж.п. гарата, наподобяват като група момчета, тръгнали на музикален фестивал. Но след записването им в армията, всеки от тях получава автомат Калашников или пушка.
Максим Луцк, 19-годишен студент по биология, споделя пред BBC, че не се опасява от войната, нито от гибелта и се усеща по-уверен след извършените първи указания. След 5 лета, прекарани в скаутски лагери, има съществени умения за оцеляване, само че също знае и по какъв начин да борави с оръжие. Бил е единствено на 10, когато са почнали военните дейности в сепаратистките региони на Донецк и Луганск.
Колегата на Максим от университета - Дмитро, също се причислява към доброволните отряди. Дмитро е студент по стопанска система, само че се усеща квалифициран да стане боец. Според наредбите на украинските управляващи, всички мъже на възраст от 18 до 65 г не могат да напущат Украйна и са задължени да поддържат военните формирования.
А Дмитро и Максим осъзнават, че към този момент не са момчета, а млади мъже и е време да дадат своя дълг към родината. Смеят се шумно, с цел да прикрият, че са нервни, вместо сълзи и боязън се майтапят и приказват в майтапи за сериозните неща. Момчетата са ситуирани в източната част на Киев с военни униформи, каски и военно снаряжение. Първата задача на младежките доброволци е да подредят яз от торби с пясък, които да спрат танковете.
„ Свикнал съм на физическо натоварване във фитнеса. Мога да изстрелвам с оръжие и доста други неща, които са значими за битката с съветските бойци “.
Смее се.
Вероятно не знае какво споделя и каква е действителността, която го чака. Максим наподобява по-сериозен, само че към момента с изражението на млад студент, а не на необработен боец.
„ Сега се усещам по-уверен поради образованието, влязохме доста бързо в тематиката, в тактическите термини, даже след инструкциите за спешна помощ към този момент знам какво да върша на бойното поле “.
„ Напълно е допустимо ние да ги спрем още тук, тъй като в случай че влязат в столицата, евентуално е войната да свърши тук “, споделя Дмитро.
Роднините и на двете момчета са в дребен град на границата с Русия, който беше високомерен още в първите дни. Роднините и в този момент са там. Подкрепят синовете си да се причислят към украинската войска, само че ги предизвестили да не бързат да стават герои.
След това младежите се впускат в разкази за фантазиите си, за бъдещето, за приятелите, за проектите им като завършат образованието си, за кариера и вероятно, за щастливи фамилии.
Някои от тях носят скейтборд наколенки, нищо, че от дълго време са им омалели. Някои мъкнат спални чували, а други - постеля за йога. Докато чакат на опашката за записване на доброволци на ж.п. гарата, наподобяват като група момчета, тръгнали на музикален фестивал. Но след записването им в армията, всеки от тях получава автомат Калашников или пушка.
Максим Луцк, 19-годишен студент по биология, споделя пред BBC, че не се опасява от войната, нито от гибелта и се усеща по-уверен след извършените първи указания. След 5 лета, прекарани в скаутски лагери, има съществени умения за оцеляване, само че също знае и по какъв начин да борави с оръжие. Бил е единствено на 10, когато са почнали военните дейности в сепаратистките региони на Донецк и Луганск.
Колегата на Максим от университета - Дмитро, също се причислява към доброволните отряди. Дмитро е студент по стопанска система, само че се усеща квалифициран да стане боец. Според наредбите на украинските управляващи, всички мъже на възраст от 18 до 65 г не могат да напущат Украйна и са задължени да поддържат военните формирования.
А Дмитро и Максим осъзнават, че към този момент не са момчета, а млади мъже и е време да дадат своя дълг към родината. Смеят се шумно, с цел да прикрият, че са нервни, вместо сълзи и боязън се майтапят и приказват в майтапи за сериозните неща. Момчетата са ситуирани в източната част на Киев с военни униформи, каски и военно снаряжение. Първата задача на младежките доброволци е да подредят яз от торби с пясък, които да спрат танковете.
„ Свикнал съм на физическо натоварване във фитнеса. Мога да изстрелвам с оръжие и доста други неща, които са значими за битката с съветските бойци “.
Смее се.
Вероятно не знае какво споделя и каква е действителността, която го чака. Максим наподобява по-сериозен, само че към момента с изражението на млад студент, а не на необработен боец.
„ Сега се усещам по-уверен поради образованието, влязохме доста бързо в тематиката, в тактическите термини, даже след инструкциите за спешна помощ към този момент знам какво да върша на бойното поле “.
„ Напълно е допустимо ние да ги спрем още тук, тъй като в случай че влязат в столицата, евентуално е войната да свърши тук “, споделя Дмитро.
Роднините и на двете момчета са в дребен град на границата с Русия, който беше високомерен още в първите дни. Роднините и в този момент са там. Подкрепят синовете си да се причислят към украинската войска, само че ги предизвестили да не бързат да стават герои.
След това младежите се впускат в разкази за фантазиите си, за бъдещето, за приятелите, за проектите им като завършат образованието си, за кариера и вероятно, за щастливи фамилии.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ