3,7 милиарда години: учените откриха най-старите следи от живот
Гренландия се топи, освен това мощно. Така се освобождават от ледената прегръдка разнообразни скали и камъни, които са изключително забавни за учените. Изследователите са разкрили нещо в скални части на възраст 3,7 милиарда години, което може би е най-старата индикация за живот, откривана в миналото. Става дума за индиректна улика, която обаче може да е доказателство.
На пръв взор находката не е изключително атрактивна. Ставя дума за къси линии и дребна промяна на материала в скалата. Те обаче са забележителни по три аргументи:
- Меките, извити линии задават модел, характерен за избран тип по-ранни фосили.
- Издълбани са в метаморфна канара, която нормално няма такива структури.
- Камъкът има в образците химични сигнатури, които допускат биологичен генезис. Околните камъни и скали нямат такива следи.
Всичко това сумирано съставлява ясна индикация, че върху откритата канара преди 3,7 милиарда години нещо е лежало и се е „ вградило “ в скалата и това нещо е с биологичен генезис. За учените откритието съставлява дребна сензация, тъй като най-старите сходни образци, откривани до момента са с към 200 милиона години „ по-млади “.
Възрастта на Земята се пресмята на 4,6 милиарда години, като в първите няколко стотици милиони години планетата не е била подобаваща за ваканции: в началото планетата е представлявала кълбо от течни скали и е останала мощно нагорещена за дълго време, била е обгърната от мощно отровна атмосфера и е била подложена на непрекъсната бомбардировка от астероиди.
Животът не може да е зародил през първите 500 милиона години. Въпросът какъв брой време по-късно е било належащо изтезава учените от десетилетия. Генетиката дава много необикновен отговор на този въпрос. Според нея, първите ни предшественици, носещи ДНК са живели преди 4 милиарда години.
Това би означавало, че бактериите са тръгнали да превземат планетата при първата удала им се опция. Възникването на живот тогава би било изключително мъчно и дълготрайно, изключително в неподходящи условия на околната среда.
Следи от фосили на 3,7 милиарда години са впечатляващо удостоверение за ранния старт при допустимо най-неблагоприятни условия. Тяхното разкриване съставлява и удостоверение на 4-те милиарда години, дадени като отговор от генетиката.
Това към този момент повдига още въпроси, които касаят живота като подобен: Ако тук той се е развил толкоз бързо и елементарно, не би трябвало ли да считаме, че във вселената гъмжи от живот? Защо другаде да е друго?
Откритието е на екип, воден от Алан П. Нътман и е показано в Nature. То ще занимава научния свят дълго време. Да не забравяме въпреки всичко, че става дума улики, само че не и за 100-процентово непоклатимо доказателство.
