Защо гражданското правосъдие в София ще продължава да бъде бавно?
Гражданските отделения на Софийския областен съд се намират на бул. Цар Борис III
© Николай Дойчинов Софийският областен съд (СРС) е най-натовареният съд в България. И този, и предходният състав на Висшия правосъден съвет се пробваха да решат проблемите, произлизащи от неравномерната натовареност на съдиите, която водеше до забавено правораздаване, само че огромна част от проблемите остават. Публикуваме мнението по тематиката на настоящ магистрат от СРС - Васил Петров, който е арбитър в трето гражданско поделение на съда и лекар по административно право и развой.
Не единствено Софийският областен съд е страдал от казуса за доста по-тежка от междинната за страната натовареност. От този проблем допреди години страдаха толкоз разнообразни съдилища като да вземем за пример Варненският областен съд, Върховният касационен съд (ВКС), Върховният административен съд(ВАС), Административният съд София град (АССГ).
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Проблемите на тежката натовареност на посочените съдилища бяха в забележителна степен позволени главно по по два метода - раздуване на щата на тези съдилища (назначаване или пренасяне там на още съдии) и въвеждане на необжалваемост на актове на долните инстанции, което води до понижаване на работата на Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
Идеята на този текст е да отбрани тезата, че раздуването на щата на гражданските отделения на СРС и Софийски градски съд няма да форсира правораздаването в София по цивилен каузи (освен в дълготраен план) и в това време да даде предложение за ускорение на гражданското правораздаване.
Тезата, че увеличеният брой съдии не форсира правораздаването е контраинтуитивна, само че с цел да я потвърдя, ще се базира на общоизвестния опит с административните съдилища. Известно е, че на 1 март 2007 година законодателят сътвори 28 първоинстанционни административни съдилища. Тези съдилища започнаха с нула брой остарели каузи (заварените административни каузи в окръжните съдилища останаха за решение там) и със съдии, определени на народен конкурс, болшинството от които не бяха съдии до този миг. Нормално е да се чака, че тези съдилища бързо и въодушевено ще проработят. Така и стана. Административните съдилища работят на бързи обороти. Има административни съдилища в страната, в които от датата на постъпването на жалбата в съда до датата на решението на административния арбитър минава по-малко от 3 месеца. Дори АССГ, който допреди няколко години беше свръхнатоварен, след назначението там на 15-20 нови съдии, взема решение в този момент доста бързо делата. Дотук добре, ще кажете. Радостта обаче секва, когато се сетим, че решението на първоинстанционния административен арбитър предстои на обжалване от изгубилата делото страна пред Върховен административен съд, който е единствена касационна инстанция над административните съдилища за цялата страна. Резултатът от работещи на бързи обороти първоинстанционни съдилища, които " изстрелват " нагоре огромен брой решени каузи, в комбиниране с работещи също на бързи обороти окръжни съдилища, довършващи старите административни каузи, докара за няколко години до тежко запушване на Върховен административен съд с касационни каузи. Висш съдебен съвет реагира съответно на този проблем, като усили щата на съдиите във Върховен административен съд със забележителен брой нови висши съдии. За злощастие, управлението на Върховен административен съд (в лицето на някогашния му ръководител Георги Колев и неговите заместници) реагира на казуса по много първосигнален метод - вместо увеличеният брой съдии във Върховен административен съд да вземат решение същия огромен брой каузи на арбитър, т.е. вкупом да завършват по-голям брой каузи, то стартира целеустремено да " дозира " работата на висшите съдии, като им насрочваше по по-малък брой каузи на съвещание, оставяйки " остатъка " за заседателни дати в идната и даже по-следващата година от годината на формиране на касационното дело. Така вашето завършило на първа инстанция в провинциалния ви административен съд дело получаваше дата за съвещание във Върховен административен съд след 2 или 3 години. Това не беше единствено политика за справяне с високата натовареност на съдиите във Върховен административен съд, това беше и целенасочена политика по продобиване благосклонността на съдиите във Върховен административен съд на бившето и актуалното управление на Върховен административен съд. Като претекст за тази политика следва да се спомене и фактът, че увеличеният щат на съдиите във Върховен административен съд идеше от съдии от провинциални административни съдилища, привикнали с дребната натовареност на провинциални съдилища, а не с огромната натовареност на арбитър от софийски съд или на висши съдии в страната (отделен и кардинален е въпросът, би трябвало ли висши съдии да имат толкоз доста каузи за решаване). Още по-примитивен и нездравословен за жителите метод за решение казуса с натовареността на съдиите от Върховен административен съд откри законодателят - въвеждане на едноистанционност по голям брой категории каузи (т.е. отнемане на жителите въобще от достъп до висшия съд) и тежки държавни такси. Споделям горното не с цел да подлагам на критика промяната на административното правораздаване, а с цел да дам прегледен образец на тезата на публикацията ми, че раздуването на щата на съдиите въобще и на първоинстанционните съдилища в частност, не води безусловно до ускорение на правораздаването.
Да се върнем в този момент към въпроса с гражданското правораздаване в София. СРС е ноторен със своята свръхнатовареност, а правораздаването по цивилен каузи в София - като постепенно. Каква е политиката на Висш съдебен съвет за справяне с този проблем през последните години? Назначаване на нови съдии посредством процедурата по член 194 Закон за съдебната власт (преместване на съдии без конкурс). Нормално, като за най-нискостоящия съд в правосъдната подчиненост, съдиите, които са преместени в последните няколко години - повече от 30 на брой, са най-вече млади районни съдии от провинциални съдилища. Преместването на тези съдии и въобще увеличението на щата на гражданските отделения на СРС няма по какъв начин в дълготраен проект да не форсира работата на съда. И обикновено, в случай че вашето дело попадне на нов правосъден състав или на остарял състав с естествен брой каузи като за СРС (ако въобще може да се приказва за нормалност, когато се приказва за СРС), вие можете да очаквате, че делото ви ще бъде планувано за след 2 месеца, ще получите отсрочване на делото (ако такова се налага), също за след 2 месеца, а когато бъде оповестено за решение, ще получите решение в границите на 2-3 месеца. Така и става по всеобщите каузи, в действителност по огромен брой от гражданските каузи.
Радостта ви обаче, че делото ви е завършило за година или година и половина от регистрирането на исковата молба в СРС до решението е краткотрайна - при обжалване от противната страна делото ще отиде във въззивното поделение на Софийски градски съд, което понастоящем наброява 13 въззивни тричленни състава, т.е. 39 съдии (от които понастоящем 13 младши съдии). Както можете да се досетите, повтаря се историята с административните съдилища и Върховен административен съд - увеличеният брой на съдии в СРС води до повишен приток на цивилен каузи по въззивно обжалване в Софийски градски съд. За разлика от Върховен административен съд, където съвещанията се насрочват от управлението на съда, тук всеки въззивен състав самичък дефинира датата на своите съвещания и броя каузи, които да си насрочи. И резултатът е, че вашето дело може да получи дата за първо съвещание във въззивното отдление на Софийски градски съд 8 или 10 месеца след постъпване на въззивната тъжба, а един път отсрочено - също за след доста месеци. Така резултатът на относително бързото разглеждане на делото от първата инстанция се губи. Причините за посоченото нагоре държание на въззивните сформира на Софийски градски съд не е единствено предпочитание за справяне с огромната натовареност - в действителност натовареността на въззивните сформира на Софийски градски съд намаляма. Големият приток каузи бе в първите няколко години на действието на Граждански процесуален кодекс от 2007 година - когато към момента се доглеждаха отлаганите с години цивилен въззивни каузи по остарелия Граждански процесуален кодекс, в комбиниране с притока на нови каузи от СРС по новия Граждански процесуален кодекс, както и с връщащите се като бумеранг въззивни каузи за ново разглеждане от Върховен касационен съд. Така че в този момент натовареността на въззивните съдии в Софийски градски съд, въпреки и огромна, е по-малка от тази в интервала 2008-2013 година да вземем за пример. А правораздаването не е по-бързо. Причината е в естественото " увъртане " на въззивните съдии - разходете се в заседателен ден на Софийски градски съд и проверете на таблата пред залите въззивните сформира с какъв брой каузи заседават - рядко ще видите въззивен състав с повече от 20 каузи общо, т.е. с повече от 6-7 каузи на арбитър. При такава норма на каузи на съвещание на арбитър е обикновено делата да се насрочват за след доста месеци. А прочее, този метод на справяне с огромния брой каузи е изцяло естествена човешка реакция (аз самият съм го правил). Тогава, когато срещу съдиите се приказва непрекъснато за забавени решения по каузи и съдиите се преследват дисциплинарно от Инспектората и от Висш съдебен съвет за брой ненаписани решения по каузи, тогава съдиите ще мислят за ефикасен метод да нямат огромен брой каузи за писане на решения, в това число и като насрочват по-малък брой каузи в съвещание, а остатъкът - насрочват за след огромен интервал от време.
Какъв излаз от тази обстановка търси Висш съдебен съвет? Наскоро Висш съдебен съвет приложи процедурата по член 194 Закон за съдебната власт във връзка с окръжни съдилища и Софийски градски съд, т.е. реалокира без конкурс окръжни съдии от провинциални съдилища в Софийски градски съд. Напълно безпричинно е каквато и да била вяра обаче, че това в кратковременен или средносрочен проект ще форсира гражданското правораздаване в София. Каква е повода? Добрият областен арбитър в недодялан град е привикнал да взема решение по пет въззивни цивилен каузи на месец. В Софийски градски съд обаче ще му се наложи да взема решение да вземем за пример по 15 или 20. Както можете да се досетите, това няма да му е прелестно като смяна на трудовите привички (за разлика от преместените в СРС млади районни съдии тук става дума за окръжни съдии с дълъг стаж и надлежно образувани трудови навици). Първото нещо, което ще направи един подобен изместен областен арбитър, е да се приспособява към политиката на въззивното поделение на Софийски градски съд и да насрочва първо съвещание по въззвните каузи за след доста месеци.
Какво да се прави, тогава, с цел да се форсира правораздаването по цивилен каузи, включително и да се пресече неоправданото бавене на насрочване на делата?
Според мен законодателят би трябвало да вкара инструктивен период в Граждански процесуален кодекс за насрочване на първо съвещание и на период на последващо съвещание при отсрочване на гражданските каузи.
Колкото и необичайно да е, понастоящем на никое място в Граждански процесуален кодекс няма период, в който в общия исков развой гражданският арбитър - първоинстанционен или въззивен - да е задължен да насрочи първо съвещание по делото. Няма и период, в който делото да бъде отсрочено за второ и последващо съвещание. Въвеждането на подобен период (напр. два или три месеца) ще има огромен потребен резултат за ускорение на гражданското правораздаване по три аргументи:
- редица съдии ще се стремят да го съблюдават, даже да работят в свръхнатоварен съд, освен от почтеност, само че и с цел да получат повече точки в атестациите си;
- страните и юристите ще могат да подават тъжби за бавност срещу съдии, които очевидно злоупотребяват, като не насрочват делото макар приключването на месеци след инструктивния срок;
- Инспекторатът и Висш съдебен съвет ще могат да преследват дисциплинарно съдии, които безпричинно " хитруват " с насрочването на първо съвещание по делата. Така акцентът в дисциплинарната политика на Висш съдебен съвет няма да бъде това дали съдията написа постепенно решения по делата, а въобще дали ритмично прави работата си в размера, присъщ за съответния съд.
© Николай Дойчинов Софийският областен съд (СРС) е най-натовареният съд в България. И този, и предходният състав на Висшия правосъден съвет се пробваха да решат проблемите, произлизащи от неравномерната натовареност на съдиите, която водеше до забавено правораздаване, само че огромна част от проблемите остават. Публикуваме мнението по тематиката на настоящ магистрат от СРС - Васил Петров, който е арбитър в трето гражданско поделение на съда и лекар по административно право и развой.
Не единствено Софийският областен съд е страдал от казуса за доста по-тежка от междинната за страната натовареност. От този проблем допреди години страдаха толкоз разнообразни съдилища като да вземем за пример Варненският областен съд, Върховният касационен съд (ВКС), Върховният административен съд(ВАС), Административният съд София град (АССГ).
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Проблемите на тежката натовареност на посочените съдилища бяха в забележителна степен позволени главно по по два метода - раздуване на щата на тези съдилища (назначаване или пренасяне там на още съдии) и въвеждане на необжалваемост на актове на долните инстанции, което води до понижаване на работата на Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
Идеята на този текст е да отбрани тезата, че раздуването на щата на гражданските отделения на СРС и Софийски градски съд няма да форсира правораздаването в София по цивилен каузи (освен в дълготраен план) и в това време да даде предложение за ускорение на гражданското правораздаване.
Тезата, че увеличеният брой съдии не форсира правораздаването е контраинтуитивна, само че с цел да я потвърдя, ще се базира на общоизвестния опит с административните съдилища. Известно е, че на 1 март 2007 година законодателят сътвори 28 първоинстанционни административни съдилища. Тези съдилища започнаха с нула брой остарели каузи (заварените административни каузи в окръжните съдилища останаха за решение там) и със съдии, определени на народен конкурс, болшинството от които не бяха съдии до този миг. Нормално е да се чака, че тези съдилища бързо и въодушевено ще проработят. Така и стана. Административните съдилища работят на бързи обороти. Има административни съдилища в страната, в които от датата на постъпването на жалбата в съда до датата на решението на административния арбитър минава по-малко от 3 месеца. Дори АССГ, който допреди няколко години беше свръхнатоварен, след назначението там на 15-20 нови съдии, взема решение в този момент доста бързо делата. Дотук добре, ще кажете. Радостта обаче секва, когато се сетим, че решението на първоинстанционния административен арбитър предстои на обжалване от изгубилата делото страна пред Върховен административен съд, който е единствена касационна инстанция над административните съдилища за цялата страна. Резултатът от работещи на бързи обороти първоинстанционни съдилища, които " изстрелват " нагоре огромен брой решени каузи, в комбиниране с работещи също на бързи обороти окръжни съдилища, довършващи старите административни каузи, докара за няколко години до тежко запушване на Върховен административен съд с касационни каузи. Висш съдебен съвет реагира съответно на този проблем, като усили щата на съдиите във Върховен административен съд със забележителен брой нови висши съдии. За злощастие, управлението на Върховен административен съд (в лицето на някогашния му ръководител Георги Колев и неговите заместници) реагира на казуса по много първосигнален метод - вместо увеличеният брой съдии във Върховен административен съд да вземат решение същия огромен брой каузи на арбитър, т.е. вкупом да завършват по-голям брой каузи, то стартира целеустремено да " дозира " работата на висшите съдии, като им насрочваше по по-малък брой каузи на съвещание, оставяйки " остатъка " за заседателни дати в идната и даже по-следващата година от годината на формиране на касационното дело. Така вашето завършило на първа инстанция в провинциалния ви административен съд дело получаваше дата за съвещание във Върховен административен съд след 2 или 3 години. Това не беше единствено политика за справяне с високата натовареност на съдиите във Върховен административен съд, това беше и целенасочена политика по продобиване благосклонността на съдиите във Върховен административен съд на бившето и актуалното управление на Върховен административен съд. Като претекст за тази политика следва да се спомене и фактът, че увеличеният щат на съдиите във Върховен административен съд идеше от съдии от провинциални административни съдилища, привикнали с дребната натовареност на провинциални съдилища, а не с огромната натовареност на арбитър от софийски съд или на висши съдии в страната (отделен и кардинален е въпросът, би трябвало ли висши съдии да имат толкоз доста каузи за решаване). Още по-примитивен и нездравословен за жителите метод за решение казуса с натовареността на съдиите от Върховен административен съд откри законодателят - въвеждане на едноистанционност по голям брой категории каузи (т.е. отнемане на жителите въобще от достъп до висшия съд) и тежки държавни такси. Споделям горното не с цел да подлагам на критика промяната на административното правораздаване, а с цел да дам прегледен образец на тезата на публикацията ми, че раздуването на щата на съдиите въобще и на първоинстанционните съдилища в частност, не води безусловно до ускорение на правораздаването.
Да се върнем в този момент към въпроса с гражданското правораздаване в София. СРС е ноторен със своята свръхнатовареност, а правораздаването по цивилен каузи в София - като постепенно. Каква е политиката на Висш съдебен съвет за справяне с този проблем през последните години? Назначаване на нови съдии посредством процедурата по член 194 Закон за съдебната власт (преместване на съдии без конкурс). Нормално, като за най-нискостоящия съд в правосъдната подчиненост, съдиите, които са преместени в последните няколко години - повече от 30 на брой, са най-вече млади районни съдии от провинциални съдилища. Преместването на тези съдии и въобще увеличението на щата на гражданските отделения на СРС няма по какъв начин в дълготраен проект да не форсира работата на съда. И обикновено, в случай че вашето дело попадне на нов правосъден състав или на остарял състав с естествен брой каузи като за СРС (ако въобще може да се приказва за нормалност, когато се приказва за СРС), вие можете да очаквате, че делото ви ще бъде планувано за след 2 месеца, ще получите отсрочване на делото (ако такова се налага), също за след 2 месеца, а когато бъде оповестено за решение, ще получите решение в границите на 2-3 месеца. Така и става по всеобщите каузи, в действителност по огромен брой от гражданските каузи.
Радостта ви обаче, че делото ви е завършило за година или година и половина от регистрирането на исковата молба в СРС до решението е краткотрайна - при обжалване от противната страна делото ще отиде във въззивното поделение на Софийски градски съд, което понастоящем наброява 13 въззивни тричленни състава, т.е. 39 съдии (от които понастоящем 13 младши съдии). Както можете да се досетите, повтаря се историята с административните съдилища и Върховен административен съд - увеличеният брой на съдии в СРС води до повишен приток на цивилен каузи по въззивно обжалване в Софийски градски съд. За разлика от Върховен административен съд, където съвещанията се насрочват от управлението на съда, тук всеки въззивен състав самичък дефинира датата на своите съвещания и броя каузи, които да си насрочи. И резултатът е, че вашето дело може да получи дата за първо съвещание във въззивното отдление на Софийски градски съд 8 или 10 месеца след постъпване на въззивната тъжба, а един път отсрочено - също за след доста месеци. Така резултатът на относително бързото разглеждане на делото от първата инстанция се губи. Причините за посоченото нагоре държание на въззивните сформира на Софийски градски съд не е единствено предпочитание за справяне с огромната натовареност - в действителност натовареността на въззивните сформира на Софийски градски съд намаляма. Големият приток каузи бе в първите няколко години на действието на Граждански процесуален кодекс от 2007 година - когато към момента се доглеждаха отлаганите с години цивилен въззивни каузи по остарелия Граждански процесуален кодекс, в комбиниране с притока на нови каузи от СРС по новия Граждански процесуален кодекс, както и с връщащите се като бумеранг въззивни каузи за ново разглеждане от Върховен касационен съд. Така че в този момент натовареността на въззивните съдии в Софийски градски съд, въпреки и огромна, е по-малка от тази в интервала 2008-2013 година да вземем за пример. А правораздаването не е по-бързо. Причината е в естественото " увъртане " на въззивните съдии - разходете се в заседателен ден на Софийски градски съд и проверете на таблата пред залите въззивните сформира с какъв брой каузи заседават - рядко ще видите въззивен състав с повече от 20 каузи общо, т.е. с повече от 6-7 каузи на арбитър. При такава норма на каузи на съвещание на арбитър е обикновено делата да се насрочват за след доста месеци. А прочее, този метод на справяне с огромния брой каузи е изцяло естествена човешка реакция (аз самият съм го правил). Тогава, когато срещу съдиите се приказва непрекъснато за забавени решения по каузи и съдиите се преследват дисциплинарно от Инспектората и от Висш съдебен съвет за брой ненаписани решения по каузи, тогава съдиите ще мислят за ефикасен метод да нямат огромен брой каузи за писане на решения, в това число и като насрочват по-малък брой каузи в съвещание, а остатъкът - насрочват за след огромен интервал от време.
Какъв излаз от тази обстановка търси Висш съдебен съвет? Наскоро Висш съдебен съвет приложи процедурата по член 194 Закон за съдебната власт във връзка с окръжни съдилища и Софийски градски съд, т.е. реалокира без конкурс окръжни съдии от провинциални съдилища в Софийски градски съд. Напълно безпричинно е каквато и да била вяра обаче, че това в кратковременен или средносрочен проект ще форсира гражданското правораздаване в София. Каква е повода? Добрият областен арбитър в недодялан град е привикнал да взема решение по пет въззивни цивилен каузи на месец. В Софийски градски съд обаче ще му се наложи да взема решение да вземем за пример по 15 или 20. Както можете да се досетите, това няма да му е прелестно като смяна на трудовите привички (за разлика от преместените в СРС млади районни съдии тук става дума за окръжни съдии с дълъг стаж и надлежно образувани трудови навици). Първото нещо, което ще направи един подобен изместен областен арбитър, е да се приспособява към политиката на въззивното поделение на Софийски градски съд и да насрочва първо съвещание по въззвните каузи за след доста месеци.
Какво да се прави, тогава, с цел да се форсира правораздаването по цивилен каузи, включително и да се пресече неоправданото бавене на насрочване на делата?
Според мен законодателят би трябвало да вкара инструктивен период в Граждански процесуален кодекс за насрочване на първо съвещание и на период на последващо съвещание при отсрочване на гражданските каузи.
Колкото и необичайно да е, понастоящем на никое място в Граждански процесуален кодекс няма период, в който в общия исков развой гражданският арбитър - първоинстанционен или въззивен - да е задължен да насрочи първо съвещание по делото. Няма и период, в който делото да бъде отсрочено за второ и последващо съвещание. Въвеждането на подобен период (напр. два или три месеца) ще има огромен потребен резултат за ускорение на гражданското правораздаване по три аргументи:
- редица съдии ще се стремят да го съблюдават, даже да работят в свръхнатоварен съд, освен от почтеност, само че и с цел да получат повече точки в атестациите си;
- страните и юристите ще могат да подават тъжби за бавност срещу съдии, които очевидно злоупотребяват, като не насрочват делото макар приключването на месеци след инструктивния срок;
- Инспекторатът и Висш съдебен съвет ще могат да преследват дисциплинарно съдии, които безпричинно " хитруват " с насрочването на първо съвещание по делата. Така акцентът в дисциплинарната политика на Висш съдебен съвет няма да бъде това дали съдията написа постепенно решения по делата, а въобще дали ритмично прави работата си в размера, присъщ за съответния съд.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ