Високо напрежение по оста София - Москва
Градусът на напрежението сред Русия и България внезапно се повиши през днешния ден и двете страни са на път да скъсат дипломатическите си връзки за пръв път от 143 години, откогато съществува модерната българска страна. Причина за това е, че преди ден министър председателят в оставка Кирил Петков разгласи, че София гони 70 съветски дипломати, които съгласно него са шпиони и също така броят на съветските дипломати у нас е в пъти повече, в сравнение с броя на българските дипломати в Руската федерация. В отговор Москва сложи ултиматум на София - или да оттеглим нотата за експулсиране до 12 часа в петък, или ще обмислят затваряне на посолството у нас и надлежно на нашето в Русия.
Тази нощ текат усилени договаряния в обединението и сред институциите, както и по дипломатически канали се водят диалози и с Русия и на следващия ден безусловно до 12 без 5 дефинитивно ще стане ясна развръзката - дали двете страни ще създадат крачка обратно и всяка ще направи компромис или ще скъсаме връзките си.
Премиерът прикани посолството към разговор и отдръпване на нотата си, а външният министър в оставка Теодора Генчовска отиде незабавно в Народното събрание. Президентът Румен Радев пък прикани Петков да свика съвещание на държавното управление и да реши какво да прави с съветската нота и предизвести, че е неприемливо десетки хиляди българи в Русия да останат без дипломатическо посланичество.
Дипломатическото напрежение се случи на фона на окончателното приемане на актуализацията на " Бюджет 2022 " и на фона, на връчването на следващия ден следобяд на първия изследователски мандат за сформиране на държавно управление - в тази ситуация той ще бъде признат от " Продължаваме Промяната ".
Руската посланичка Елеонора Митрофанова е поискала среща в Министерството на външните работи, с цел да връчи вербална нота поради отзоваването на 70 чиновници от задачата на Руската федерация в София. В безусловен звук се слага искане за отдръпване до 12 ч. на 1 юли 2022 година на нотите за оповестените за „ личност нон грата “ чиновници на съветските задгранични представителства.
Пред Българска национална телевизия дипломат Митрофанова съобщи, че на Кирил Петков му е била сложена задача, да експулсира всичко, обвързвано с Русия.
Междувременно министър председателят в оставка прикани съветската посланичка да отдръпна нотата си и посочи, че след решението на държавното управление за експулсиране на 70 дипломатически чиновници в София ще останат да работят 43-ма.
„ Вярваме в нуждата от разговор, за който дипломатическите канали са от основно значение. Заради това се обръщаме към посолството на Руската федерация да отдръпна подадената през днешния ден нота “, съобщи Петков.
От съветското посолство обаче дадоха отговор, че в нотата от външно министерство не се загатва паритет на сътрудниците на дипломатическите представителства. И повториха:
„ Очакваме, че на 1 юли Министерство на външните работи на България ще отзове двете ноти, съдържащи описи с имена на сътрудници на съветските задгранични институции в България. В противоположен случай пред съветското управление безотлагателно ще бъде издигнат въпрос за закриване на Посолството на Русия в София ". Това автоматизирано води до затварянето и на Посолството на България в Москва.
Последва реакция и от президента Румен Радев, който изиска Министерски съвет да се събере, с цел да оцени следствията от ескалацията на рецесията.
„ Това решение би трябвало да е съобразено с провокациите пред националната сигурност и с дълготрайните ползи на България и на хилядите български жители, живеещи в Руската федерация. Недопустимо е те да бъдат оставени без дипломатическо посланичество. Недопустимо е решения, свързани със сигурността на България, да не регистрират рисковете от ескалация и икономическите последици от тях “, съобщи президентът.
В дипломатическата процедура се приема, че затваряне на посолство е равнозначно на разкъсване на дипломатическите връзки, което пък е последната стъпка преди оповестяване на война.
Съвременните дипломатически връзки на България с Русия датират от 1879 година България, към оня миг публично Княжество България, и Русия, към оня миг публично Руска империя, ги откриват на 7 юли 1879 година
От юни 1877 година до юни 1879 година в освободените от съветските имперски войски български земи е открито Временно съветско ръководство, което публично има за цел да приготви административния уред на бъдещото трибутарно Княжество България, което ще бъде оповестено на 16 април 1879 година, когато е призната Търновската конституция в старопрестолния град Търново. На 7 юли 1879 година Княжество България открива дипломатически връзки с Руската империя.
В Първата международна война Царство България е на страната на Германската империя и затова против Руската империя. Българските царски войски водят сражения с съветските имперски войски в Добруджа.
С РСФСР, както се назовава съветската страна след Октомврийската гражданска война, дипломатически връзки са открити през април 1918 година и са прекратени през септември 1918.
През 1934 година Царство България открива дипломатически връзки с Съюз на съветските социалистически републики. По време на Втората международна война, България е на страната на нацистка Германия, която пък е във война със Съветския съюз. Въпреки това цар Борис III не къса дипломатически връзки с Москва.
На 5 септември 1944 година, обаче Съюз на съветските социалистически републики афишира война на Царство България, макар че то е оповестило, че се включва в Антихитлеристката коалиция. Това де факто води до разкъсване на дипломатическите връзки. На 9 септември 1944 година Съюз на съветските социалистически републики нахлува в територията на Царство България, а в същия ден е осъществен и държавен прелом, който довежда на власт държавно управление на Отечествения фронт.
След замяна на писма на 14 и 16 август 1945 година връзките сред Царство България и Съюз на съветските социалистически републики са възобновени. Съгласно извършената през 1945 година Ялтенска конференция България в следвоенното международно устройство е в руската сфера на въздействие и надлежно в Източния блок. През август 1945 година е подписан българо-съветски контракт за дружба и другарство. Следват подписването на контракта за присъединението на Народна република България към Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1949 година в Москва и присъединението на България към подписания през 1955 година Варшавски контракт. България през годините до 1989 година е най-верният руски съдружник (сателит), както в Източна Европа, по този начин и на Балканите.
След 10 ноември 1989 година българската страна поема по пътя на демокрацията и пазарната стопанска система. На 15 ноември 1990 година, Народна република България се преименува на Република България, а на 25 декември 1991 година Съюз на съветските социалистически републики публично престава да съществува и епохата на двуполюсния свят завършва.
На 23 октомври 1991 година Република България и РСФСР подписват Протокол за определяне на дипломатически връзки.
На 25 декември 1991 РСФСР афишира, че се преименува на Руска федерация. През декември 1991 година Посолството на Съюз на съветските социалистически републики е преобразувано в Посолство на Русия. На 13 януари 1992 Руската федерация афишира, че продължава да реализира правата и да извършва отговорностите, произлизащи от интернационалните контракти, подписани от името на някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
На 4 август 1992 сред Руската федерация и Република България е подписан Договор за другарски връзки и съдействие. В него като съществени залягат правилата за цялостно и действително пълноправие, почитание на суверенитета и независимостта, изключване на всякаква интервенция и блян към доверие, неприкритост и взаимна полза.
Тази нощ текат усилени договаряния в обединението и сред институциите, както и по дипломатически канали се водят диалози и с Русия и на следващия ден безусловно до 12 без 5 дефинитивно ще стане ясна развръзката - дали двете страни ще създадат крачка обратно и всяка ще направи компромис или ще скъсаме връзките си.
Премиерът прикани посолството към разговор и отдръпване на нотата си, а външният министър в оставка Теодора Генчовска отиде незабавно в Народното събрание. Президентът Румен Радев пък прикани Петков да свика съвещание на държавното управление и да реши какво да прави с съветската нота и предизвести, че е неприемливо десетки хиляди българи в Русия да останат без дипломатическо посланичество.
Дипломатическото напрежение се случи на фона на окончателното приемане на актуализацията на " Бюджет 2022 " и на фона, на връчването на следващия ден следобяд на първия изследователски мандат за сформиране на държавно управление - в тази ситуация той ще бъде признат от " Продължаваме Промяната ".
Руската посланичка Елеонора Митрофанова е поискала среща в Министерството на външните работи, с цел да връчи вербална нота поради отзоваването на 70 чиновници от задачата на Руската федерация в София. В безусловен звук се слага искане за отдръпване до 12 ч. на 1 юли 2022 година на нотите за оповестените за „ личност нон грата “ чиновници на съветските задгранични представителства.
Пред Българска национална телевизия дипломат Митрофанова съобщи, че на Кирил Петков му е била сложена задача, да експулсира всичко, обвързвано с Русия.
Междувременно министър председателят в оставка прикани съветската посланичка да отдръпна нотата си и посочи, че след решението на държавното управление за експулсиране на 70 дипломатически чиновници в София ще останат да работят 43-ма.
„ Вярваме в нуждата от разговор, за който дипломатическите канали са от основно значение. Заради това се обръщаме към посолството на Руската федерация да отдръпна подадената през днешния ден нота “, съобщи Петков.
От съветското посолство обаче дадоха отговор, че в нотата от външно министерство не се загатва паритет на сътрудниците на дипломатическите представителства. И повториха:
„ Очакваме, че на 1 юли Министерство на външните работи на България ще отзове двете ноти, съдържащи описи с имена на сътрудници на съветските задгранични институции в България. В противоположен случай пред съветското управление безотлагателно ще бъде издигнат въпрос за закриване на Посолството на Русия в София ". Това автоматизирано води до затварянето и на Посолството на България в Москва.
Последва реакция и от президента Румен Радев, който изиска Министерски съвет да се събере, с цел да оцени следствията от ескалацията на рецесията.
„ Това решение би трябвало да е съобразено с провокациите пред националната сигурност и с дълготрайните ползи на България и на хилядите български жители, живеещи в Руската федерация. Недопустимо е те да бъдат оставени без дипломатическо посланичество. Недопустимо е решения, свързани със сигурността на България, да не регистрират рисковете от ескалация и икономическите последици от тях “, съобщи президентът.
В дипломатическата процедура се приема, че затваряне на посолство е равнозначно на разкъсване на дипломатическите връзки, което пък е последната стъпка преди оповестяване на война.
Съвременните дипломатически връзки на България с Русия датират от 1879 година България, към оня миг публично Княжество България, и Русия, към оня миг публично Руска империя, ги откриват на 7 юли 1879 година
От юни 1877 година до юни 1879 година в освободените от съветските имперски войски български земи е открито Временно съветско ръководство, което публично има за цел да приготви административния уред на бъдещото трибутарно Княжество България, което ще бъде оповестено на 16 април 1879 година, когато е призната Търновската конституция в старопрестолния град Търново. На 7 юли 1879 година Княжество България открива дипломатически връзки с Руската империя.
В Първата международна война Царство България е на страната на Германската империя и затова против Руската империя. Българските царски войски водят сражения с съветските имперски войски в Добруджа.
С РСФСР, както се назовава съветската страна след Октомврийската гражданска война, дипломатически връзки са открити през април 1918 година и са прекратени през септември 1918.
През 1934 година Царство България открива дипломатически връзки с Съюз на съветските социалистически републики. По време на Втората международна война, България е на страната на нацистка Германия, която пък е във война със Съветския съюз. Въпреки това цар Борис III не къса дипломатически връзки с Москва.
На 5 септември 1944 година, обаче Съюз на съветските социалистически републики афишира война на Царство България, макар че то е оповестило, че се включва в Антихитлеристката коалиция. Това де факто води до разкъсване на дипломатическите връзки. На 9 септември 1944 година Съюз на съветските социалистически републики нахлува в територията на Царство България, а в същия ден е осъществен и държавен прелом, който довежда на власт държавно управление на Отечествения фронт.
След замяна на писма на 14 и 16 август 1945 година връзките сред Царство България и Съюз на съветските социалистически републики са възобновени. Съгласно извършената през 1945 година Ялтенска конференция България в следвоенното международно устройство е в руската сфера на въздействие и надлежно в Източния блок. През август 1945 година е подписан българо-съветски контракт за дружба и другарство. Следват подписването на контракта за присъединението на Народна република България към Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1949 година в Москва и присъединението на България към подписания през 1955 година Варшавски контракт. България през годините до 1989 година е най-верният руски съдружник (сателит), както в Източна Европа, по този начин и на Балканите.
След 10 ноември 1989 година българската страна поема по пътя на демокрацията и пазарната стопанска система. На 15 ноември 1990 година, Народна република България се преименува на Република България, а на 25 декември 1991 година Съюз на съветските социалистически републики публично престава да съществува и епохата на двуполюсния свят завършва.
На 23 октомври 1991 година Република България и РСФСР подписват Протокол за определяне на дипломатически връзки.
На 25 декември 1991 РСФСР афишира, че се преименува на Руска федерация. През декември 1991 година Посолството на Съюз на съветските социалистически републики е преобразувано в Посолство на Русия. На 13 януари 1992 Руската федерация афишира, че продължава да реализира правата и да извършва отговорностите, произлизащи от интернационалните контракти, подписани от името на някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
На 4 август 1992 сред Руската федерация и Република България е подписан Договор за другарски връзки и съдействие. В него като съществени залягат правилата за цялостно и действително пълноправие, почитание на суверенитета и независимостта, изключване на всякаква интервенция и блян към доверие, неприкритост и взаимна полза.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ