Шанлъурфа и Харан в Турция – люлка на религии и легенди
Град Шанлъурфа е прочут извънредно с „ Езерото с рибите” или Балъклъ мочур. Тук най-силно се чуства смесването на религиите и легендите.
Голямото езеро е обвързвано с пророка Авраам/Ибрахим. Според мюсюлманската легенда царят Нимрод научил за предсказване, съгласно което ще се роди момче на име Авраам. Това момче щяло да превъзхожда царе и богове. Майката, която заченала момчето от ангела Гавраил, укрила детето си в една пещера, с цел да го защищити от гнева и преследването на Нимрод. Момчето живяло в пещерата до 15-та си година, когато съзряло задоволително, с цел да излезе на открито и да опознае създателя. До този миг пръстите на Аллах му предоставяли вода, мляко, сок от фурми и квасено мляко. Нимрод подготвил комплицирано съоръжение-клада и хвърлил пророка в пламъците. Милостивият господ трансформирал пламъците във вода, а въглените в шарани, оповестява Агенция "Булфото ".
Днес на това място в този момент има огромно езеро, захранвано от няколко извора, огромни хищни шарани, прехранвани от туристите и храмове превърнати в джамии. В непосредственост има и друго езеро (двете са свързани) кръстено на Зелиха – дъщерята на Нимрод, която не била съгласна с решението на татко си да изгори Авраам.
Мюсюлманите изключително почитат пещерата в която е израснал Авраам/Ибрахим. На това място е построена голя джамия (някогашен християнски храм). Харан е град ситуиран южно от Шанлъурфа, напълно покрай Сирия. Селището би трябвало да е съществувало още от към 3-то хилядолетие преди Христа, а глинени плочки от 18-ти век преди Христа загатват града и другите прилежащи обитаеми места, които постоянно носят имената на околните на Авраам. През идващите години Харран става център за поклонници на слънцето и луната. Остатъците от двоен храм на Син (луна) и Шмаш (слънце), открити тук, датират от 16-и век пр.н.е.
Доминирането от разнообразни нации (например Асирийската империя от 13-ти век) не е трансформирало равнището на Харан като център за поклонение в небето, а при идването на вавилонците (556-539 година пр.н.е.) те също предизвикват култът на грях. Дори наследниците на Александър Велики и римляните почитали бога на Луната. Харан е най-известен със своите връзки с историята на Пророка Авраам и получава забележка в Стария Завет (Битие 11:31 и 12) като място, където Авраам и неговото племе останаха няколко години по пътя си от Ур към Ханаан. Умайадският халиф Марван II, живял в Харран от 744 до 750 година открил тук Ulu Camii и най-стария ислямски университет. От тогава е високата 65 метра кула, за която се счита, че е била астрономическа обсерваторая. Монголската инвазия през 1260 година унищожава града и кулата е понижена на половина. След като османците остановяват собствен надзор през 1516 година Кулата е превърната в минаре.
Харан е най-известен със своите връзки с историята на Пророка Авраам и получава забележка в Стария Завет (Битие 11:31 и 12) като място, където Авраам и неговото племе остават 7 години по пътя си от Ур до Ханаан. Археологическите изследвания в града не престават и до през днешния ден. Като допълнение е арабското село Харан, с конусовидни къщи. Смята се, че селото е учредено от няколко рода, пристигнали от Сирия. Всяко последваща жена (те са били многоженци) е получавала нова островръха стая, долепена към предходните. Такава имат и къщите в Трулите в Алберобело в Италия, само че там те са каменни, до момента в който къщите в Харан са кирпичени и измазани с глина.
Голямото езеро е обвързвано с пророка Авраам/Ибрахим. Според мюсюлманската легенда царят Нимрод научил за предсказване, съгласно което ще се роди момче на име Авраам. Това момче щяло да превъзхожда царе и богове. Майката, която заченала момчето от ангела Гавраил, укрила детето си в една пещера, с цел да го защищити от гнева и преследването на Нимрод. Момчето живяло в пещерата до 15-та си година, когато съзряло задоволително, с цел да излезе на открито и да опознае създателя. До този миг пръстите на Аллах му предоставяли вода, мляко, сок от фурми и квасено мляко. Нимрод подготвил комплицирано съоръжение-клада и хвърлил пророка в пламъците. Милостивият господ трансформирал пламъците във вода, а въглените в шарани, оповестява Агенция "Булфото ".
Днес на това място в този момент има огромно езеро, захранвано от няколко извора, огромни хищни шарани, прехранвани от туристите и храмове превърнати в джамии. В непосредственост има и друго езеро (двете са свързани) кръстено на Зелиха – дъщерята на Нимрод, която не била съгласна с решението на татко си да изгори Авраам.
Мюсюлманите изключително почитат пещерата в която е израснал Авраам/Ибрахим. На това място е построена голя джамия (някогашен християнски храм). Харан е град ситуиран южно от Шанлъурфа, напълно покрай Сирия. Селището би трябвало да е съществувало още от към 3-то хилядолетие преди Христа, а глинени плочки от 18-ти век преди Христа загатват града и другите прилежащи обитаеми места, които постоянно носят имената на околните на Авраам. През идващите години Харран става център за поклонници на слънцето и луната. Остатъците от двоен храм на Син (луна) и Шмаш (слънце), открити тук, датират от 16-и век пр.н.е.
Доминирането от разнообразни нации (например Асирийската империя от 13-ти век) не е трансформирало равнището на Харан като център за поклонение в небето, а при идването на вавилонците (556-539 година пр.н.е.) те също предизвикват култът на грях. Дори наследниците на Александър Велики и римляните почитали бога на Луната. Харан е най-известен със своите връзки с историята на Пророка Авраам и получава забележка в Стария Завет (Битие 11:31 и 12) като място, където Авраам и неговото племе останаха няколко години по пътя си от Ур към Ханаан. Умайадският халиф Марван II, живял в Харран от 744 до 750 година открил тук Ulu Camii и най-стария ислямски университет. От тогава е високата 65 метра кула, за която се счита, че е била астрономическа обсерваторая. Монголската инвазия през 1260 година унищожава града и кулата е понижена на половина. След като османците остановяват собствен надзор през 1516 година Кулата е превърната в минаре.
Харан е най-известен със своите връзки с историята на Пророка Авраам и получава забележка в Стария Завет (Битие 11:31 и 12) като място, където Авраам и неговото племе остават 7 години по пътя си от Ур до Ханаан. Археологическите изследвания в града не престават и до през днешния ден. Като допълнение е арабското село Харан, с конусовидни къщи. Смята се, че селото е учредено от няколко рода, пристигнали от Сирия. Всяко последваща жена (те са били многоженци) е получавала нова островръха стая, долепена към предходните. Такава имат и къщите в Трулите в Алберобело в Италия, само че там те са каменни, до момента в който къщите в Харан са кирпичени и измазани с глина.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ